четвъртък, юни 18, 2009

До Мелник

Два дена бях на екскурзия, едно от любимите неща, които много обичам да правя. Пътувахме с автобус – ученици от VІІІ клас, Данчето, Искра, Радка, Джейсън и моя милост.



В Сандански спряхме да обядваме и да опитаме пиринското пиво.



След това се разходихме край фонтаните в центъра на града.



Отидохме после до Роженския манастир, подминавайки Мелник. Специална табела отвън ни уведоми, че в църквата не пускат жени с къси панталони и голи рамене, но мазните калугери (изразът не е мой, а на Каравелов!) са му намерили чалъма: на входа имаше няколко комплекта поли и наметки – надяваш полата, хвърляш си наметката отгоре и хайде вътре да палиш свещи, та да храниш Максимовото котило. Аз наблегнах преди всичко на снимките. Ето ме на манастирската тераса.



А тук съм с Джейсън и Искра под едно дърво, на което не знаехме името (не че сега го знаем!).



С Джейсън слязохме до гроба на Яне Сандански, страшно запуснат. До него обаче имаше нова-новеничка плоча с цитат, който никак не ми хареса.



Върнахме се в Мелник, настанихме се, ударихме един сън и хайде с Джейсън на снимки.



Снимахме стари сгради…



…нови сгради…



…улици…



…сокаци…



…нови църкви…



…средновековни църкви…



…съвременния град…



…останки от древния град.



Минахме покрай една изба и опитахме от червеното вино.



На връщане срещнахме момичетата, които се бяха запътили нагоре.



И отново снимки…



Завършихме разходката в градския парк.



От купона вечерта снимки не прилагам, защото там не снимахме с моя апарат. Но ви казвам: беше страхотно. Легнахме си чак в два часа през нощта.

На сутринта валеше дъжд. Въпреки това отскочихме по обратния път до Рупите, където бил Храмът на Ванга (дръжте ме да не падна!) и гробът на същата. Аз обаче не си падам по врачки, гледачки, баячки и всякакви подобни проекции на шарлатанията, а отношението ми към църквите е долу-горе като при Джон Кийтс:


„Ах, майко, във църквата смрад е и мрак,

сърцето към кръчмата тегли ме пак…”


Затова ударих като за последно един кадър на планината отсреща, която единствено привлече вниманието ми.



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.