Не чета най-четените вестници.
От време на време обаче надниквам в някой от тях, за да се убедя, че с основание не ги чета.
Като вчера.
Хвърлих поглед на един вестник, който се има за много сериозно издание, и попаднах на интервю.
От интервюто научих твърде важни неща.
За часовниците, които Бойко Борисов подарява на Цветанов, за басовете, които същият Борисов лови постоянно (на вързано), за това какво мисли за българския футбол, за отношението му към българските сериали.
И толкова, край на интервюто.
Иска ми се на мене да прочета едно истинско, сериозно интервю с министър-председателя на Република България, ама няма - поднасят ми интервю с Боко.
Мене обаче Боко не ме интересува, Боко ми е ясен като бял ден, чел съм „Бай Ганю“, мога да правя долу-горе някакви съпоставки.
Интересува ме министър-председателят, само че не го виждам.
И интервюиращ, и интервюиран – както е казал народът: хвани единия, че удари другия!..
