Постепенно влизам в стария си ритъм.
Умората малко по малко ме напуска.
Снощи успях да изгледам един филм от край до край, без да изпадна в непробудна забрава до сутринта.
Филма „Mussolini: Ultimo atto“ на Карло Лизани, разказващ за последните дни на Бенито Мусолини и Кларета Петачи.
И в този филм героят понякога много ми напомняше един нашенец.
Краят на Дучето е известен: разстрел и трупът му виси с главата надолу в центъра на Милано.
А на мене ми се струва, че краят на нашенеца ще е същият.
Но в преносен смисъл, разбира се…
