СЛУЖБОМЕР

неделя, декември 17, 2017

Нобелови лауреати – 1947 година

Комитет за помощ от американските приятели (American Friends Service Committee)

Основан на 4 юни 1917 година

Нобелова награда за мир (заедно със Съвета за помощ от приятелите), 1947 г.

(За приноса към борбата за мир.)

Комитетът за помощ от американските приятели (КПАП) е създаден във Филаделфия (щат Пенсилвания) в знак на протест срещу световната война. Неговата програма става израз на квакерските религиозни вярвания, по-специално на догмата за това, че Божият дух живее във всеки човек. Основоположникът на учението, английският обущар Джордж Фокс, започва през 1643 г. да проповядва доктрина, която внася религиозните заповеди във всекидневния живот. През 1668 г. Фокс основава Религиозната общност на приятелите, по-известна под названието квакери. Сред всичко останало Фокс твърди, че всеки смъртен може да изпита божественото вдъхновение и да гради живота си в съответствие с него.

Принадлежащи към радикалното крило на пуританското движение, квакерите печелят многобройни привърженици на Британските острови, в няколко части на Европа и в Северна Америка. Неразбиране често предизвиквала тяхната привързаност към принципите на братството, защото вярата на квакерите в боговдъхновеността на човечеството ги кара да се отнасят еднакво към всички хора без разлика на съсловие, раса и пол. Убедени в това, че войната противоречи на Божията воля, квакерите се отказват от насилието в полза на духовното оръжие: любовта, състраданието и съгласието.

През петдесетте години на XVIII в. квакерите се заселват по източното крайбрежие на Северна Америка, където Уилям Пен и други влиятелни приятели създават общини в Ню Джърси и Делауер и основават колонията Пенсилвания. Американците квакери стават пионери не само по отношение на религиозната търпимост, но и в сферата на социалните реформи. По време на Американската революция повечето приятели осъждат робството. Стремейки се да сложат край на търговията с роби, те създават първите в САЩ общности на аболиционистите. През XIX в. квакерите заемат водещи позиции в движението за търпимост, за грижа за затворниците и психично болните, за избирателното право на жените и за отмяната на смъртното наказание. Квакеритеучастват и в дейността на Американската общност за мир, основана през 1928 г.

Когато САЩ се включват в световната война през 1917 г. квакерите излизат в пресата с обръщение, в което се изразява вярата в "съзидателната сила на добрата воля" и се осъжда въоръжената схватка. По-нататък групата на филаделфийските приятели предлага на правителството съдействие във "всяка конструктивна дейност, където може да служи добросъвестно на човечността". През юни е създадено ръководство, разработена е програма за алтернативна служба и е прието официалното название на Комитета за помощ от американските приятели. Председател става Руфус М. Джонс, професор по философия в Хаверфордския колеж.

Един от най-сериозните проблеми на Комитета става военната служба. Макар че законът за военната повинност, съобразявайки се с религиозните убеждения, дава възможност за служба, която не е свързана с военни действия, много квакери смятат това за недостатъчно. Като се обръща към президента Удроу Уилсън, Джонс постига съгласие за гражданска служва във Франция вместо военна. Със съдействието на Комитета за помощ на жертвите от войната, организиран от английските приятели, и комисията на американския Червен кръст сто доброволци от КПАП заминават за Франция. Дж. Хенри Скатъргуд, един от първите участници, къзва, че те са били готови "за най-тежка и неприятна работа".

Някои доброволци работят в болницата в Шалон, във фабриките в Дол и Орн, други правят сглобяеми къщи за бежанците, строят детски туберколожен санаториум в Троа. Основната база на квакерите се намира в Сермез (долината на река Марна). Там е организирана хирургическа болница; през 1917 и 1918 г. квакерите се движат от ферма на ферма, орат, сеят и събират реколтата, за да се предотврати глада. По време на втората битка на Марна те се намират нееднократно под огъня, евакуират старци, болни и ранени.

След войната приятелите участват в разпределението на продукти и дрехи в Германия. Хърбърт Хувър, който ръководи големи благотворителни програми по време на войната, сега оглавява Американската администрация за помощ (ААП); скоро той се обръща към приятелите с молба да се погрижат за увеличаването на запасите от продоволствия и за разпределението им сред немските деца. Като приема предложението на Хувър, организацията създава специален отдел начело със Скатъргуд, който в началото на 1920 г. заминава за Берлин. Само за шест месеца КПАП успява да нахрани повече от милион деца, които често нямат никаква храна. Подобна помощ е оказвана и на бежанци в Полша, Сърбия и Австрия.

Като пътува по Източна Европа през следващата година, Руфус Джонс насочва вниманието на Хувър към опасността от глад в Съветска Русия. Заради много слабата реколта и превратностите на гражданската война в Поволжието милиони хора са в бедствено положение. През октомври 1921 г. група квакери отива по тези места, които по-късно ще нарекат "безлюдните предели на смъртта"; към края на годината те вече хранят петдесет хиляди души ежедневно и така продължава до април 1923 г.

В годините между двете световни войни мащабите на дейността на КПАП се разширяват, организирани са четири секции: за международна, междурасова, мирна и вътрешнодържавна дейност. Междурасовата секция например организира пътувания по Америка на японски студенти въпреки свирепите имиграционни квоти. През 1936 г., кагато започва гражданската война в Испания, квакерите помагат на жените и децата от двете воюващи страни. Веднага след "кристалната нощ" през 1938 г., когато нацистите организират погром над синагогите и магазините и тредесет и пет хиляди евреи са изпратени в концлагери, Джонс и двама други квакери заминават за Берлин. където издействат разрешение да помогнат на пострадалите. Някои евреи емигрират с тяхно съдействие.

Когато САЩ влизат във войната през 1941 г., привържениците на мира са отстранени от международната дейност. В замяна на това КПАП организира обществени лагери, където квакерите се занимават с лесовъдство, борба с горските пожари и почвозащитни дейности. Освен това те помагат на американците с японски произход, интернирани в специални лагери след нападението над Пърл Харбър. Повечето държави от оста са недостъпни за мисиите на КПАП, но квакерите развиват благотворителна дейност в Китай, неокупираните части на Франция, в Лондон и други райони. След края на войната КПАП доставя храна, облекло и медикаменти на бежанците в целия свят.

Удостоеният с Нобелова награда за мир КПАП продължава да помага на жертвите на войната, тероризма, несправедливостта и потисничеството, като не оставя без внимание пострадалите от сушата, глада и стихийните бедствия в Югоизточна Азия, Африка и Централна Америка. КПАП е инициатор на програми за селскостопанско развитие, здравеопазване и техническа помощ, които трябва да предотвратяват изблиците на насилие. В Централна Африка приятелите финансират приюти за сираци, помагат легално на политическите затворници и на техните семейства. През 1984 г. КПАП доставя много тонове медикаменти, облекло, обувки, одеяла и други необходими вещи за жителите на Никарагуа. През 1985 г. аналогична акция е проведена в пострадалото от земетресение Мексико. Организацията помага на народите от Африка, измъчвани от сушата и глада. Лятото на 1985 г. заварва представители на КПАП в Южна Африка, но правителството на ЮАР се отказва от срещата с Дезмънд Туту, на която се предлага да се обсъди расовото напрежение в страната и стремежа на местното население към равноправие. "Африканските длъжностни лица - заявява по време на срещата Евъл Гордли, - би трябвало да приключи с насилието на апартейда, преди да призовава за отказ от ответно насилие".

Постоянна тревога на КПАП са проблемите на бедността, правата на човека, глада и здравеопазването в самите Съединени щати. Комитетът подкрепя движението на миролюбивите сили, като организира конференции и срещи, на които хората от различни страни могат да обсъждат и разрешават конфликти.

Като води неизменна политика, Комитетът следва заветите на Уилям Пен, формулирани преди три века: "Благополучният изход не оправдава лошите средства; да не правим злини с надежда за бъдещо благо... Да видим по-добре, дали няма да ни помогне любовта". За свой девиз КПАП избира през 1967 г. думите: "Виж какво може да направи любовта".

Източник: http://n-t.ru/nl/mr/afsc.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.