Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма, написани до Васил Левски, които представям съобразно с книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му, също и бележките под черта според него.
Павел Николов
ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Част
1; Част 2;
Част 3; Част
4;
Част 5,
Част 6.
№ 302
Филип Тотю до Левеки
Одеса, 20 февруари 1872 г.
Господа!
Вие ми изпращате хора и по вашето решение, което сте взели, аз не мога да се съглася. Когато ние се съберем на заседание, аз имам доказателство. И както и да кажете вие, че аз съм постъпил глупаво, като съм възвърнал силистренчани, аз съм им дал по-голям кураж - когато те въстават, да знаят, че не въстават за себе си; да знаят те, че въстават за един беден и поробен народ, та да издумат да защитят останалите, като изложат своите тела на бойното поле. Който остане да каже: тези мъже и наши братя изложиха своите тела на бойното поле, та ние сега останахме свободни. Вие сте изпроводили вашите планове, решени от вас със силистренчани, да реша да ида с тях в Силистренско, да зама Силистренско. Добруджанско под команда. Когато аз ги поканя по вашите думи през месец декември, когато има най-голямата фъртуна и дебел сняг, че не можела тогава да ходи турска (войска), тогава да сме били въстанели по вашето и да сме заградели селата, и да се пазим, за да не могат турците да влязат. Аз предвиждам между вашето решение като че не е вземал никой участие в бой. Вярно е това, което казвате вие, пък царската войска не щяла да дойде отгоре ни. Аз ви уверявам, че вярно няма да дойде да се изложи там, където сме ние заложени, но тя ще ви обиколи от 1/2 сахат надалеч и като хвърли няколко гранати с топовете, тогава ще се запали селото, без да убиете 1 турчин от тях. Тогава какво ще направите по този план? Само, без да убиете някой турчин, ще пострада цял народ. Затова аз имам докачение за това, че ми казвате, че съм развалял, а не поправял.
Помоему аз никой път не съм съгласен да направим въстание в България зимно време. Като се развие шумата - добре, тогава да се отберат хора, които са способни да управляват пушка и нож, та да можем да водим противниците да се борят те с нас по горите, а не да затъпчат бедния народ, жени и деца; аз това предадох на вашите депутати, силистренчаните, та да не се съгласяват никога да правят бунт зимно време и да излагат нещастния народ, който е за бой и който не е.
Сега, като ви поздравя за това, да се разберем, и искате да се съберем в Букурещ - ще се споразумеем по-добре, както трябва.
С поздрав Войвода
Филип Тотю
„Филип Тотю“ - Ф. Стоянов-Симидов, стр. 507, 1900 г. [1]
БЕЛЕЖКИ
1. Първообразът на това писмо не се оказа в архива на покойния Ф. Симидов, чийто архив е вече откупен от Народната библиотека.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.