КОЛКО ХОРА СА ЖИВЕЛИ В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Демографските показатели на съвременна Европа предизвикват и до ден днешен много въпроси. А Средновековието изобщо не мислело с такива категории.

КАК ДА ГИ ПРЕБРОИМ? ДЕМОГРАФСКАТА СИТУАЦИЯ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Да определим общия брой на европейците от V до края на XV век не е лесна работа. Дори защото източниците дават откъслечна информация, повдигат множество въпроси и, откровено казано, не винаги са достоверни. Средновековието обръщало внимание само на числата в църковния календар. Подобно безразличие към аритметиката може да се обясни с психологията на хората от онова време. Числото е преди всичко символ. Най-често – сакрален. 1, 3, 7, 12 са божествени, библейски знаци. С останалите цифри било по-сложно: това, което не можело да се преброи на пръсти, излизало извън границите на човешкото разбиране. Случвало се отделни флорентински търговски семейства през XV век да не знаят колко деца имат. Подобни проблеми безпокоели само елита, който се грижел за продължаване на рода и изгодни брачни съюзи. Имало купища хора извън отчета: старци, безнадеждно болни, новородени, вечно странстващи и, разбира се, жените. Хронистите не желаели да ги вписват в своите документи и в историята.

Кролски пир

НАРАСТВАНЕ И НАМАЛЯВАНЕ: НАСЕЛЕНИЕТО НА СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

От XI до XIV век в Европа се наблюдава нарастване на населението три пъти. Подобни периоди се случвали и по-рано – броят на жителите се увеличил между VII-VIII в., а също така между IX-X век. Въпреки това историографите по това време не смятали за нужно да внасят в своите произведения информация за голям наплив от хора или за висока смъртност. Само единици успели да представят сведения за огромни тълпи, но всичко това засягало градския живот. Много студено и фактически безразлично се отнасяли тогавашните хора към смъртта. Едва ли не всяко европейско семейство губело по една трета от потомството си. Изследователите са пресметнали, че погребенията в средновековна Унгария се състоят от 42% гробове на деца, които не са достигнали дванадесет години. Гладът, войните, намаляването на раждаемостта и чумата вършели своята работа, но не били основен източник за смъртността на населението. Не трябва да се пренебрегват разложението на семейните структури и методите за контрацепция.

Война

ЕДИНИЦИ ЗА ПРЕБРОЯВАНЕ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Ще обърнем внимание на още един любопитен фактор: съотношението на половете. Към XI-XIII век на 80-90 жени се падали 100-120 мъже. Изводът е прост – слабият пол бил крайно търсен. Средновековието изобилствало от млади вдовици, които също, на свой ред, не оставали в канавката. А за девойките направо ловували: те били истинска скъпоценност.

Жени

Прието е да се смята, че средновековната европейска цивилизация е била обезличена. Отчасти това е, разбира се, вярно. Особено ако става въпрос за демографията. Защото главна единица за преброяване оставали „огнищата“. Именно по техния брой съдели за масата, живееща в отделен град или отделно село. Но какво представлявало подобно „огнище“? По този въпрос има не малко мнения: едни изследователи твърдят, че под този термин се криела семейна двойка с потомството си, други влагат в значението на понятието по-широк кръг от хора, с роднините и даже прислугата. В данъчните документи от това време фигурират и „фискални огнища“ - места за събиране на данъците. Така или иначе, „по-самотните“ категории от населението (стари хора, вдовици, новородени) можели просто да останат извън отчета. Преброяването на населението се правело основно според финансовите или военните нужди на местната власт. То не можело да бъде точно. Например през 1328 година било направено преброяване на жителите на Париж, според резултатите от което в града живеели или осемдесет хиляди, или двеста хиляди души.

Средновеконвният Париж

Да се определи гъстотата на населението е трудна работа, но тя изобщо не била нужна на Средновековието. Към началото на XIV век в Европа се наблюдава истински демографски връх. Френските села били населени долу-горе както в началото на XX век. Но това изобщо не е свързано с традиционните устои на френските селски общини. Средновековието признавало и даже поощрявало хоризонталната социална мобилност: поклонничеството, военните походи, търговията и местенето заради по-плодородни земи.

Днес историците сочат различни данни за населението на Европа от V до XV век. Преминавайки през периоди на интензивно нарастване и рязко намаляване на броя на населението, средновековният Запад се увеличил постепенно от 28 на 168 милиона. Но като погледнем нещата по-детайлно, можем да предположим, че цитираните числа са условни. Защото контролът върху преместването на масите от „безмълвно мнозинство“ бил ниско ефективен, а и съществували множество важни фактори, които просто не се вземали под внимание.