Писма до Васил Левски – 4

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма, написани до Васил Левски, които представям съобразно с книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му, също и бележките под черта според него.

Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Част 1; Част 2; Част 3

283

Платнаров до Левеки

На въпросите Ви бързам накъсо да отговоря: Димитър Общи дойде и отиде на Исарът [Хисаря]; Васил отиде в петък. Още не е приготвено, освен онова, което знаеш, т.е. опинци и 2 т. [1] Ф-ци [2] няма. Няма и как да вземем, затова ние трябва да направим, като имаме прах, трябва калъп. За къщите ще остане да се съберем всички. Петър ходи на Дъбене, на Царацово - не. За дрехите искат всичко 111 гр. Това е накратко отговорът ни.

Брате Левски! При всичките ни трудове и грижи, на конец [накрая] дойде едно нещо, което потърси [потресе] на всички ни сърцата от страх! Тур[ско]то пр[авителст]во узнало, че си бил тук, при това узнало и нас всички ни чрез шпионите си (особено мене и П. Попов), където преди 10 дни, както научихме от един наш брат (когото Бог да поживи!), щели да ни вържат и изпратят в Пловдив, но благодарение на добрите хора! Които ни защитили и оправдали. И оттогава Пр-то строго изпитва и следи стъпките ни. Кажи ни какво да правим!?

Не ме е страх от нищо, брате! Но добрият онзи наш брат, който ни съобщи горното, ни се моли, за да не компрометираме цяло Карлово пред Пр-вото, да се вардим и да напуснем плановете си сега, ако би да имаме, да се замине малко, докато се уталожат духовете на неприятелите ни, че после нека вършим каквото си знаем.

Ах! Брате! Много черни души имаме, които за нищо не считат това, което се казва предателство; но ще дойде ден, когато и те ще се наградят за заслугите си. Но сега мъчно!...

Според както се вижда работата, шпионите ни не са други освен Ботю и Минчю; първите и двама други са Ви видели долу под Пулевата бахчия с Общи и други. Оттогава Пр-вото се е стреснало и ни преследва. Отнапред [преди] нищо не се знаеше.

Колът [3] излиза рано вечер и научихме, че са наредили от турските махали да излиза всяка вечер по един човек да вардят.

(под.) И. С. М.

П. От всички най-много коментиран съм аз, за което причината е Ботю, с когото преди един месец се карахме за частни наши работи.

Кажи ми какво да правя сега...!? Ако е възможно, да се видим довечера в града, а особено към нас... [4]

(под.) Същия [5]

Н.Б.II.А., п. 60, № 8095

БЕЛЕЖКИ

1. Турски лири.

2. Фишеци.

3. Стражата.

4. Точен препис от първообраза, 12 април, 1884 г. Гр. Карлово, Хр. Загорски.

5. Оригиналът се намира в ръцете на В. И. Платнаров. Тези две бележки се намират в края на писмото.

(Следва)