НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1964 ГОДИНА – ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА – ФЕОДОР ЛИНЕН

Феодор Линен (Feodor Lynen)

6 април 1911 г. – 6 август 1979 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Конрад Блох)

(За откритията му, засягащи механизма и регулирането на холестерина и мастните киселини.)

Феодор Линен е роден в Мюнхен, син е на Вилхелм Линен, професор по машинно инженерство в Мюнхенското технически университет. Майка му, Фрида, е дъщеря на фабриканта Густав Прим. Линен завършва начално и средно училище в Мюнхен и през 1930 г. постъпва в химическия факултет на Мюнхенския университет. Сред тези, които помагат за научната му подготовка, са Хайнрих Виланд, Ото Хьонигшмид, Казимир (Казимеж – бел. П. Н.) Фаянс и Валтер Герлах. Най-силно влияние му оказва Хайнрих Виланд, под чието ръководство Линен завършва през март 1937 г. своето изследване „За токсичните вещества в мухоморката“. След докторската си дисертация той се запознава пак под ръководството на Виланд с динамичната област в биохимията, на която остава верен цял живот.

Линен запазва също така и връзките си с Мюнхенския университет, където става лектор по химия през 1942 г., асистент през 1947 г. и професор по биохимия през 1953 г. Освен това през 1954 г. той става ръководител на Института по клетъчна химия „Макс Планк“, създаден наскоро по инициатива на Ото Варбург и Ото Хан, по това време оглавяващ Дружеството за развитие на науката „Макс Планк“. Така Линен получава изключителни възможности за научни изследвания.

Работата на Линен е посветена на изясняването на химичните детайли на метоболичните процеси в живите клетки и на механизмите на метаболичната регулация. Проблемите, които разглежда заедно с германски и други изследователи, включват ефекта на Пастьор, разлагането на оцетната киселина в дрождите, химическата структура на „активираната оцетна киселина“, на „активирания изопрен“, на „активираната карбонова киселина“ и цитохимина, разлагането на мастните киселини и образуването на ацетооцетна киселина, разлагането на винената киселина, биологичния синтез на цистеина, терпените, каучука и мастните киселини.

През 1954 г. Линен получава медала Нойберг на Американското дружество на европейските химици и фармацевти, през 1955 г. – паметния медал Либих на Дружеството на германските химици, през 1961 г. – медала Карус на Немската академия за естествени науки „Леополдина“, а през 1963 г. – медала Ото Варбург на Дружеството по физиологична химия.

Линен е член на Баварската академия на науките в Мюнхен и на Немската академия за естествени науки „Леополдина“ в Хале, почетен член е на Дружеството „Харви“ в Ню Йорк, на Американското дружество на биолозите химици във Вашингтон, на Венесуелското дружество за напредък на науката в Каракас, чуждестранен член е на Националната академия на САЩ във Вашингтон и на Американската академия на изкуствата и науките в Бостън. Има почетна докторска степен от медицинския факултет на Фрайбургския университет.

На 1 януари 1972 г. професор Феодор Линен е избран за президент на Дружеството на германските физици.

Линен се жени на 14 май 1937 г. за Ева Виланд, дъщеря на неговия академичен преподавател Хайнрих Виланд. Семейството има пет деца: Петер (1938 г.), Анемарие (1941 г.), Сузане (1945 г.) и Хайнрих и Ева-Мария (1946 г.).

Превод от английски: Павел Б. Николов