Писма до Васил Левски – 5

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма, написани до Васил Левски, които представям съобразно с книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му, също и бележките под черта според него.

Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Част 1; Част 2; Част 3; Част 4

284

Панайот Хитов до Левеки

1872 януари

Родолюбиви Господа,

действители за народното освобождение!

Уважаемото Ви от 10 януари 1872 г. приех и разумях съдържанието му. Твърде ми е драго, като гледам, че съществува Ц Б Комитет (което и по-напред съм знаел) и частни комитети във всички окръжни български градове. - Жално ми е, господа, като съм от 3 месеца насам болен. Но при всичкото това аз се постарах да прегледам устава за освобождението. Но като болен не вярвам, ни съм сигурен дали съм могъл да изразя напълно мнението си, според както Вие ми бележите. На забележката Ви, че съм българин, съм и желая да участвам в народното дело, а където ме наричате „прочут войвода“, ще Ви забележа да не ми приписвате такива качества, защото аз не съм достоен да нося такова име...

Колкото [до това,] че от писмата ми разбирате, че съм желал да участвам в народното дело, то упътвам Ви да се сетите на миналото, а не напред делата ми и времето ще покажат. Отдавна съм желал да видя такъв закон и твърде ми е драго, като го видях. Виждаме се като слънце пред очите и всеки човек праведен би се с него съобразил, и желая да се съобразя според казванието [нареждането] Ви непременно, но само когато го видя в действие. Където съм писал на сливенци, не трябва да мислите, че съм имал някакво свое намерение, защото Вие знаете, че има при вас хора от мен рекомандувани [препоръчани], а така също и човекът, който носеше писмото, не е имал нищо, което да е противно на правителството Ви. Ако бъда здрав, когато бъде събранието Ви, готов съм да ида и да представя пред събранието мнението си. Както виждате в закона, дал съм мнението си, колкото съм видял, че е нужно. И тъй в първия щникал (т.е. член) съм направил забележка на изрезаната [отбелязаната] от вас „Демократ. Република“. Но не трябва да миелите или криво да разберете, че съм против това. Не! Защото никой не идва да поддържа тиранството, а за да се спечели и поддържа правата свобода. Всеки, който идва против тиранството, трябва да е желател на Демок[ратична] република. Но това ние не трябва да го явяваме и печатаме, а да го задържим за нас си. Защото си представете околностите, сетете се за толкова династическите около нас правителства, които щом чуят реч за Демок[ратична] република, ще ни очернят пред другите правителства, а още и ще ни пречат в светите предприятия. Най-после сетете се какво става с френския народ, който е далеч от нас с просвещението си. Ние трябва тайно да утвърдим републиката, а не да ни чуе светът явно да изповядаме това. Околните или съседните династии и правит[елства] не ще могат явно да нападат републиката ни, защото имат и помежду си републиканци. Но могат по друг начин, ще се стараят да ни попречат, защото в ръцете на династиите е оръжието и те могат да ни спрат, защо трябва 100 години повече да удари надире предприятието ни. Ние сега-засега трябва да се борим за свобода и равноправие и да унищожим тираните. Това трябва да говорим и за него да работим, пък това като успеем, да прогласим републиката.

Това си мнение не налагам, но пак го оставям на Вашето оценяване.

Най-после като Ви поздравявам и желая да видя с очите си това, което се работи съм

Ваш

Членовете градски на тайната полиция не трябва да предприемат никакво убийство, докато не се уверят, като видят печата от Централния комитет, по причина, че управителят може да има карес [корист] или завист на некого гражданина. [1]

Печат на Централния комитет трябва да се пази с два ключа, единият да е в ръцете на председателя, а другият ключ да е в един от членовете. Само тогава може да се вади, когато присъстват всички членове - това да не би в случай да се злоупотреби.

Може някой с намерение да се опие и да изкаже тайните, то не следва ли, че и той трябва при първо усещане да се накаже със смърт? Трябва и затова още да се предпазват и други от подобни случаи. Освен това работниците на Р Б Комитет да предпазвате от пиянство, даже и да имат наказание за това.

Н.Б.II.А., п. 61, № 8248

БЕЛЕЖКИ

1. До края на преписка към писмото.

(Следва)