АНРИ IV: ИМПЕРАТОРЪТ, КОЙТО ПРЕДИЗВИКАЛ ПАПАТА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Императорът на Свещената Римска империя Анри IV и римският папа Григорий VII били сред най-необикновените личности на XI век.

МЛАДИЯТ КРАЛ

Конфликтът между императорите на Свещената Римска империя започнал много преди раждането на Анри IV. Но именно сблъсъкът между младия крал и папа Григорий VII се превърнал в негова кулминация. Анри IV станал крал още като малък, но формално страната управлявала майка му Агнес дьо Поатие. Да бъде наречен Анри добър политик е трудно, така че скоро всичките лостове на управлението се оказали в ръцете на кьолнския архиепископ Ано. Когато Анри бел на единадесет години, Ано го поканил да се повозят с лодка, но момчето решило, че искат да го отвлекат, скочило във водата и едва не се удавило. Когато станал пълнолетен (на петнадесет години, след посвещаването му в рицарско звание), Анри се заклел да отмъсти на кьолнския архиепископ, но майка му го спряла. Няма защо да се учудваме, че през целия си живот Анри се отнасял скептично към духовната власт. Но въпреки това той бил абсолютно уверен, че светската власт му е дадена от бога, и могъществото му е толкова велико, че дори римския папа не може да му заповядва.

Анри IV

СВЕЩЕНИЯТ САТАНА

Римският папа Григорий VII бил много честолюбив и енергичен човек. Заради неговата пламенност и почти фанатична убеденост го нарекли „свещеният сатана“. За папа той бил избран доста спонтанно – по време на погребението на папа Александър II от тълпата започнали да се чуват възгласи: „Хилденбранд (така се казвал Григорий VII в светския си живот) да стане папа!“. С подкрепата на римския народ и духовенството кардиналите го обявили за папа. Наистина, те не се посъветвали с императора, което след това ще изиграе своята роля в историята.

Папа Григорий VII

РЕФОРМИТЕ НА ПАПАТА

Като приел своя сан, Григорий VII започнал да прокарва реформи. Въвел например целибт (който продължава и до днес – бел. П. Н.) за свещениците - вече женените трябвало да се разведат с жените си, за да могат да служат в църквите. Освен това папата трябвало да се избира от кардиналите. Но най-вече Григорий VII забранил на свещениците да приемат санове заедно с поземлена собственост от светските господари, а тези, които вече ги били получили, трябвало да се откажат от званията си, в противен случай ги чакало отлъчване от църквата. Тази реформа се превърнала в препъни камък: работата е в това, че императорът, а също така кралете и князете не искали да се отказват от възможността да назначават самостоятелно свещеници и да им раздават земи, правейки ги свои васали. Подобно даване на санове и на земя се наричало инвеститура и затова конфликтът на Анри IV с Григорий VII е известен като „инвеститурната битка“. През 1057 папата огласил „Папски диктат“, в който обявил върховенство на духовната власт над светската и нареждал на краля да се подчини.

СЪБОРЪТ ВЪВ ВОРМС

Анри IV не искал да се откаже от инвеститурата. Подкрепяло го и духовенството, така че кралят свикал през 1076 година църковен събор във Вормс. Заедно със свещниците той написал писмо, в което обвинявал понтифика, че погазва правата им, че нарушава царската власт, дадена от Бога, а също така че изборът на папа от кардиналите е нелегитимен. Писмото завършвало така: „Аз, Анри, с Божата милост крал, с всичките наши епископи те призовавам: „Върви си, върви си!“

Папата побеснял. Разяреният Григорий VII започнал да размята анатеми наляво и надясно – така отлъчил от църквата даже Анри IV, лишил го от кралската титла, а заедно с това освободил всичките негови подчинени от клетвата, която са му дали.

Като разбрал за решението на папата, Анри се разядосал и намерил веднага епископ, който анатемосал Григорий. Анатемата не била приета на нито един от съборите, които били до един малобройни. Същевременно много епископи, херцози и князе преминали на страната на папата. Те се събрали в Трибур, където решили кралят да бъде свален. Наистина на Анри бил даден срок от три месеца, през които трябвало да поиска прошка от папата.

КАНОСКОТО ПОКАЯНИЕ

В този момент младият крал изглежда разбрал, че е надценил своите сили. Трябвало веднага да измисли нещо, за да си върне империята и короната. И направил отчаяна крачка – отишъл при папата, за да моли лично за прошка. Григорий, като се страхувал, че сваления крал ще го нападне с войските си, се скрил в крепостта Каноса. Тя принадлежала на Матилда Тосканска, която Анри уговорил да му уреди аудиенция с папата. Кралят прехвърлил планината с малка свита, съпругата си и детето си. На 25 януари 1077 година Анри IV отишъл до вратите на Каноса бос и с власеница. Той молел папата да го приеме, но Григорий VII бил неумолим. Три дена кралят идвал при крепостните стени, очаквайки решението на понтифика. Той поставил папата в затруднено положение: от една страна, Григорий се съмнявал в искреността на Анри и разбирал, че неговата присъда е изиграла важна роля в политическата борба, но от друга страна, като представител на бога на земята, не можел да откаже прошка на каещия се грешник. След три дена папата прел Анри и му простил, като го върнал в лоното на църквата. Но не го пуснал без нареждане: кралят вече трябвало да се подчинява на Григорий.

Кралят отправя молба към Матилда Тосканска и Хюго Клюнийски

Много историци разглеждат отиването в Каноса като унижение за краля и победа на папата. Но някои смятат, че кралят само си послужил с хитрост, принуждавайки папата да отмени анатемата и да му върне короната.

АНТИКРАЛЯТ И АНТИПАПАТА

Както и да е, но с това конфликтът не приключил. Германските херцози и князе не искали да приемат все пак Анри за крал и даже избрали нов крал, поради което в империята, в която единството и така било доста ефимерно, за известно време се установило двувластие. С антикраля Рудолф Анри се сражавал няколко години, докато той не починал от тежките си рани, получени на бойното поле. През май 1080 година папата отлъчил отново краля от църквата. В отговор на това след четири години Анри превзел Рим, назначил Климент III за римски папа (антипапа), а себе си обявил за император. Тези събития довели до разкол в църквата. Анри IV си отишъл от този свят, прокълнат от всички – като човек, осмелил се да постави под съмнение властта на божия наместник на земята.