ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА – КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ

По време на своя престой в Ерусалим Исус поучавал всеки ден в Храма, както, разбира се, подобава на Господ Месия, след като е пречистил мястото от оскверняващите го езичници.

Какво проповядвал Исус?

Евангелията, написани след разрушаването на Храма, съобщават, че тази проповед била изключително мирна и даже, сред всичките останали примери, цитират още един знаменит пример: Исус казва „кесаревото кесарю, а Божието Богу“, което, според мнението на безчислени поколения християнски коментатори, показвало неговото подчинение на властите и противоречало коренно на позицията на зилотите, крайъгълен камък на чието учение била забраната да се плащат данъци на езичниците.

Във връзка с този епизод си струва да го разкажем изцяло. Книжниците и фарисеите, желаейки да погубят Исус, му задали въпрос: „Право ли е да даваме данък на кесаря, или не? Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един денарий да го видя. И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: кесарев. Исус им рече: Отдавайте кесаревото кесарю, а Божието Богу“ (Марк, 12:15–16).

Три неща правят впечатление в тази сцена.

Първо, Исус иска да му донесат един денарий. Той не носи пари. Във всичките четири Евангелия няма нито една сцена, където Исус да купува нещо за пари или да има пари, или да се нуждае от пари.

Когато на Исус му трябва магаре, за да влезе в Ерусалим, той не изпраща да купят магаре. Той казва на учениците си: „Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано младо магаре, което нито един човек още не е възсядал. Отвържете го и го докарайте. И ако някой ви каже: Защо правите това?, кажете: На Господа трябва...“ (Марк, 11:2–3).

Когато Исус има нужда от място, където да яде пасхата със своите ученици, той не наема хотел и не ангажира банкетна зала. Той изпраща двама от учениците си, като им казва: „Идете в града и там ще ви срещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го. И там, където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Къде е приготвената за Мен стаята, където ще ям пасхата с учениците Си? И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова: там ни пригответе“ (Марк, 4:13–15).

Тези думи на Исус предполагат съществуването на голяма нелегална организация – например кумранска клетка, съществуваща почти във всеки град. Имуществото на цадиким било общо за другите цадиким и всеки праведник бил задължен по принцип да даде магарето си на друг член на общината или да приготви трапеза за него, а още повече за Месията. При тези условия Месията можел да пътува и без пари.

Много от чудесата на Исус се състоят всъщност във факта, че осъществяват по чудодеен начин това, което обикновеният човек може да си купи с пари. Няма никакъв проблем да се купят продоволствия за пикника на пет хиляди души – чудото при раздаването на хлябовете е в това, че продоволствията са безплатни. Няма никакъв проблем да се купи вино за сватба – чудото в Кана Галилейска е в това, че виното се появява без пари.

През цялото време от земния си живот Исус има нужда от пари само два пъти. Веднъж при него идват храмовите бирници, които събират полагащите се от всеки юдей пари за храма. Исус пак няма пари, но се измъква лесно от положението, нареждайки на Петър да улови една риба и като намери в устата ѝ един статир, да го даде за себе си и за него (Матей, 17:27). Вторият път е този, който обсъждаме. Исус има нужда от един денарий, за да изнесе поучителна лекция.

При това и двата пъти той не докосва парите: даже рибата със статира е уловена от Петър.

Подобно поведение едва ли било случайно. Върху Исус Назорей е лежал вероятно обет. Практиката да се дават подобни обети съществувала в най-ранните култури по различни краища на света. Имало я и при назореите, посветили се на бога. Най-разпространен вариант на тези обети бил обетът да не се стрижат косите, да не се пие вино и да не се яде месо.

Ядене и вино Исус не отказвал, поне според уверенията на Марк, но по отношение на парите вероятно е имал обет да не ги докосва. От това се вижда, че явно бъдещото Божие царство на Исус, не е предвиждало съществуването на паричен оборот. Вторият проблем се състои в това, че отговорът на Исус в достигналия до нас вид е просто двусмислен. Той е идеален образец за двусмислица, защото означава принципно различни неща в зависимост от изходния мироглед на слушателя.

За езичника той от само себе си означава необходимост да се плащат данъци. Не е същото обаче за зилота. Народът на Израил принадлежал на Господ и юдейското царство трябвало да се управлява непосредствено от Господ. Тази именно била основната точка в учението на зилотите. И именно затова основателят на „четвъртатаа секта“ Юда „обявил за позор факта, че юдеите се примиряват със своето положение на римски данъкоплатци и признават за свои господари, освен Бога, и смъртни хора [1]. Ето защо сикариите, които избягали в Египет след края на въстанието, били подлагани на ужасни мъчения, но „никой не се поддал да признае императора за свой властелин“, даже децата, за всеобщо удивление [2].

Иначе казано, за зилотите и сикариите отговорът на Исус означавал точно противоположното на това, което означавал за езичниците. Юдеите били народ на Господа и тяхната земя била земя на Господа. „Божието Богу“ [3].

Но най-интересното е, че този мирен отговор има важен паралел във вавилонския Талмуд. В трактата „Авода Зара“ се разказва как рави Елиезер бен Хиркан – представящ се в общи линии за симпатизант на миним и даже озовал се веднъж за това пред римски съд – срещнал Яков, ученика на Исус. Този ученик му задал реторичен въпрос: ако парите, спечелени с грах, не могат да се внасят в Храма, може ли да се направи с тях нужник за първосвещеника?

„Той [Яков] ми каза: Във вашата Тора е написано: ``В дома на Господа, твоя Бог, не внасяй възнаграждение на блудница, нито възнаграждение на куче, срещу никакъв оброк`` (Второзаконие, 23, 19). Може ли да се използват тези пари, за да се направи отходно място за първосвещеника? Аз не му отговорих.

Той [Яков] ми каза: Така ме учеше Исус Назорей: ``Събрала ги е от възнаграждения за блудство, и на възнаграждения за блудство ще се обърнат.`` (Михей, 1:7). Коуто е дошло от нечистотия, трябва да се върне в нечистотия. Тези думи ми харесаха и затова бях арестуван от римските власти“ [4].

Какво е това странно изречение на Исус, според което с възнаграждението на блудница и възнаграждението на куче (иначе казано, на содомит) трябва да се построи нужник за първосвещеника? На пръв поглед Исус не е казал нищо подобно.

Но ако се вгледаме, ще видим в това изказване все този знаменит израз „кесаревото кесарю“. Денариите с изображението на кесаря са възнаграждение на блудници и възнаграждение на момчета за любов, те са дошли от мръсотията и трябва да се върнат в мръсотията. Ако преведем смисъла на казаното от Исус на руски (ние на български – бел. П. Н.) вулгарен език, ще се получи долу-горе следното: „най-доброто приложение за парите на римските пед@раси е да се построи с тях нужник за садукейските ку@ви“.

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 8, 1.

2. Пак там, 7, 10, 1.

3. S. G. F. Brendon. The Trial of Jesus of Nazareth, p. 174. 331

4. b Avodah Zarah. 16b-17а, см. также: Peter Schäfer. Jesus in the Talmud, Princeton University Press, 2009, p. 42.

(Следва)