ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Темата за епидемии е привличала винаги писателите. Осмислят я поети романтици, автори на научна фантастика и на литература на ужасите.
“ЧУМНИЯТ ГРАД“ И „ПИР ПО ВРЕМЕ НА ЧУМА“
Обърнете внимание на скромното подзаглавие на пиесата на А. С. Пушкин „Пир по време на чума“ - „От уилсъновата трагедия: The city of the plague“. В основата на пиесата на Александр Сергеевич ляга трагедията на шотландския драматург Джон Уилсън „Чумният град“.
Пиесата е посветена на печално известната епидемия в Лондон през 1665 година. Морският офицер Франкфорт се връща в града, за да намери своята майка и своята любима. Героят върви по умиращия Лондон и вижда пир на улицата, представление на измамник астролог, среща се с отчаяни хора, които му разказват своите истории.
А в пиесата има още и един колоритен гробар. Неговият монолог за ползата от професията на гробаря отстъпва само на диалога на гробарите в „Хамлет“.
Четвъртата сцена от първото действие представлява улица, на която пируват няколко млади мъже и жени, доведени до отчаяние от чумата. Пирът се ръководи от Уилсингъм, който е загубил майка си и жена си. Тази сцена привлича вниманието на А. С. Пушкин, който я превръща в трагедията „Пир по време на чума“.
Александр Пушкин създава пиесата „Пир по време на чума“ през Болдинската есен, 1830 година. Поетът се озовава на село (по-точно: в имението Голямо Болдино – бел. П. Н.) заради епидемия от холера. Навестяват го мисли за възможна смърт, които той споделя със своя приятел А. П. Плетньов.
Тръгвайки на път, Александр Сергеевич взема книга със съчинения на четирима английски поети. Сред тях е и пиесата на Джон Уилсън „Чумният град“. Най-вероятно Пушкин е прочел пиесата през септември. Можем да го разберем по това, че от септември нататък той нарича в писмата си епидемията, обхванала Русия, чума или peste (ако писмото е написано на френски).
Избирайки за превод сцената с пира, Александр Сергеевич я оформя като завършено произведение. А песента на Мери, различна по ритъм и съдържание от оригиналната песен, е сама по себе си шедьовър.
През ХХ век пиесата „Пир по време на чума“ е екранизирана като част от съветския филм „Малки трагедии“.
АЛЕСАНДРО МАНДЗОНИ, „СГОДЕНИТЕ“
Историческият роман „Сгодените“ е оценен високо от Умберто Еко. Той смята книгата за образец на историческо произведение. Според Еко „всяко действие на Лучия, Ренцо и брат Кристофоро може да намери място само в Ломбардия и само през седемнадесети век“.
„Романът „Сгодените“ е романтична история за двама влюбени. По волята на зъл аристократ героите се оказват в началото на книгата разделени, за да се съберат щастливо на финала. Преди да се срещнат отново, Лучия и Ренцо преживяват много опасности. Последната от тях е чумната епидемия в Милано през 1630 година, която по-късно обхваща цяла Италия.
Мандзони възстановява картината на бедствието въз основа на спомени в книга на Рипамонти, написана десет години след епидемията, и на запазили се официални документи. Използвайки събраните източници, романистът историк се опитва да разкаже последователно за епидемията в Милано и за предприетите от властите на града мерки за борба с бедствието. Особено много място е отделено на паниката на жителите и на търсенето на врагове – тези, които уж намазват стените на града с отрова.
Именно по време на всеобщия мор, паниката и озлоблението в Милано Ренцо търси своята любима. Предстои му да изпита гнева на уплашените невежи хора и да се запознае с живота на монатите, събирачите на трупове: „Дошъл си да търсиш защита от монатите? Смятай, че си в църква“.
Осъждането на няколко души, които уж мажат стените с отрова и с това са виновни за епидемията, става тема и на отделен очерк на Мандзони - „История на позорния стълб“. Отначало очеркът е приложен към „Сгодените“, но по-късно започва да се издава като отделно документално произведение.
ЕДГАР ПО, „КРАЛ ЧУМА“, „МАСКАТА НА ЧЕРВЕНАТА СМЪРТ“
В два разказа на Едгар По се говори за епидемии. Разказът „Крал Чума“ пренася действието в Лондон по време на Голямата чума през XIV век. Двама матроси бягат от кръчмата, без да са платили, и се спасяват от преследването в затворените чумни райони.
Матросите влизат в работилницата на гробаря и намират там странна компания, която нарича себе си кралски дом на Чумата. Макар разказът да има прост сюжет, неповторимите описания на Крал Чума и на членовете на неговото семейство, а също така и на пиршеството, поразяват въображението.
Според една от версиите Крал Чума и неговите приближени са карикатура на издателите и редакторите, които не публикуват разказите на автора, а публикуват други, много по-лоши. Самодоволната реч на крал Чума I е отражение на речите на издателите.
В „Маската на червената смърт“ (преведен у нас като „Маската на багрената смърт“ - бел. П. Н.) се разказва как някой си принц Просперо (ирония на автора, името означава „преуспяващ“ - бел. П. Н.) се затваря в замъка си по време на епидемия. Принцът и приближените му прекарват своето време в пирове и маскаради. Един път на маскарада идва неканен гост с червени одежди и маска на човек, умрял от червената смърт.
Краткият разказ потиска със своята атмосфера на безизходица и възхищава с красотата на описанията си. Простата фабула на разказа е заключена в типичните за По дълги описания на интериора. За читателите и литературните критици остава да се досетят какво означават хипертрофиралите черти на лицата на кралското семейство на Чумата и интериорите на седемте зали в замъка на Просперо.
Още през 1964 година по екраните излиза филмът „Маската на червената смърт“. Той съчетава чертите на традиционната за киното от 60-те години костюмна драма за влюбени с щастлив финал и сюжети от разкази на Едгар По. Принц Просперо е във филма жесток тиранин, покланящ се на тъмните сили, и балът му е замислен като жертвоприношение.
Добавена е още и сюжетната линия за джуджето и кралицата от разказа на По „Подскачащата жаба“, както и друга сюжетна линия за селяните Джино и Франческа. Франческа е символ на непоколебимата чистота, която не може да унищожи даже Просперо. Маската на червената смърт не е безстрастен символ на неизбежната гибел, а на възмездяващото зло, появило се, за да накаже жестокия и самоуверен принц, практикуващ черна магия.
ДЖЕК ЛОНДОН, „АЛЕНАТА ЧУМА“
Джек Лондон е един от първите автори на научна фантастика. През 1912 година е публикуван романът му „Алената чума“. Действието в романа се развива през XXI век и бъдещето там е много мрачно. През 2013 година епидемия започва да опустошава света и унищожава цивилизацията за една година. След шестдесет години хората отново живеят обединени в първобитни племена.
Край изоставена железопътна линия вървят старец и неговият внук, който не познава друг живот. Той може да прогони мечка, да застреля ловко заек, но не разбира защо ракът е „деликатно месо“. И не вярва, че някога раците са били ценни.
Старецът, бивш преподавател по литература, разказва на своите внуци за алената чума и за края на цивилизацията. Веднъж през 2013 година той чува по радиото за нова болест, която убива човека за няколко часа. Епидемията довежда до масова гибел. След нея идват бунтове и мародерства. Жителите бягат от градовете и разнасят алената чума по-нататък.
Романът може да се нарече предупреждение. Привърженик на левите възгледи, Джек Лондон критикува идеите за превъзходството на западните цивилизации над другите. Авторът показва колко лесно може да рухне цивилизацията, пометена от една епидемия.
СТИВЪН КИНГ, „СБЛЪСЪК“
Един от романите, които прославят Стивън Кинг като „крал на ужасите“. 1990 година. Щам на супергрип излиза извън контрол в секретна военна лаборатория. Пазач от базата бяга, опитвайки се да спаси своето семейство, но заедно с това става и нулев пациент.
Книгата се състои от три части. Първата описва разрастването на епидемията и свързаните с нея социални бедствия. Разделят се хора, множат се мародерствата, жестокостите, военните преврати в отделни щати. Армията и правителството се опитват отчаяно да спрат вируса, но търпят поражение. Сред този кошмар живеят няколко герои, на които им е съдено да се срещнат в град Боулдър. А по умиращата страна шества загадъчният и внушаващ ужас Черен човек.
Около един от сто души на планетата успява да понесе вируса. Мнозина от оцелелите жители на САЩ са чули призивите на майка Абигейл от Боулдър или на Черния човек от Лас Вегас. Оживелите се събират в двата града и на сблъсъка между доброто и злото е посветена третата част на книгата. По страниците на романа се появяват няколкостотин персонажи и съвсем не всички оживяват до пролетта.
През 1976 година, когато работи над „Сблъсък“, Стивън Кинг вижда в книжарницата романа на Тери Нейшън „Оцелелите“. Неговият сюжет е посветен на една епидемия и оцелелите от нея шепа хора. Писателят разбира, че са го изпреварили, но въпреки това довършва произведението си през 1978 година.
Има две редакции на книгата – съкратена (800 страници) и пълна (1100 страници). Когато през 1990 година излиза пълната версия на романа, писателят пренася действието му десет години по-напред и променя редица културни препратки. Например в преиздадената пълна редакция един от героите гледа поредната част на „Кошмар на улица Брястова“ (или „Кошмар на Елм стрийт“ - бел. П. Н.), филмова поредица, излизащи през 80-те години.
Книгата е opus magnum на Стивън Кинг, докато това място не заема „Тъмната кула“. А от края на 2008 до 2012 година излиза адаптация на романа под формата на серия от комикси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.