КРАТКА ИСТОРИЯ НА ЖЕНСКАТА ГОЛОТА

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Кралица Елизабет I носела рокля, която изобщо не прикривала гърдите, и посрещала така посланиците. Император Тиберий искал ястията по време на обяд да се поднасят от голи робини. А едно от първите изображения на гола жена се появява на екрана в хардкор порно от 1915 година.

ДРЕВНАТА ГОЛОТА

Сред папуасите от племето Хули жените традиционно ходят голи. Поради това за най-сексуална част от тяхното тяло мъжете смятат задната част на врата им – просто защото тя не се вижда от косите. Вероятно подобен феномен е бил характерен и за нашите предци, преди да излязат от Африка. Колкото повече е голотата в обществото, толкова по-малко сексуално изглежда разсъблеченото женско тяло. Губи се тайната.

АНТИЧНИЯТ СВЯТ

Практичните спартанци, похотливите етруски

В античните времена женската голота зависела много от мястото и времето. Тя можела да бъде утилитарна, като при спартанците, сибаритска, като при етруските, или хедонистично-религиозна, като при гърците.

На Крит по време на минойската цивилизация жените ходели с рокли, които изобщо не прикривали гърдите им. На никого от микенците и през ум не му минавало да смята голите гърди за непристойни или вулгарни. Възможно обяснение е изолацията на Крит. Веднъж оформил се, обичаят не се заличил под външно влияние. Плюс това жените там играели значително по-голяма рола, отколкото на континента, ръководели религиозния живот и имали много повече граждански права.

Най-вероятно под влияние на минойската и микенската цивилизация по време на класическата епоха древните гърци също не виждали в женската гръд нищо непристойно. Красавиците на Древна Гърция се разхождали с голи гърди, но се виждала само едната: по правило лявата се прикривала от хитона, а дясната се демонстрирала на публиката. Подобен костюм се смятал за обезпокоителен и намиращ се на границата на непристойното, но не бил забранен. Както сега например дълбокото деколте. И това при условие, че в Гърция жената имала много по-малко права, отколкото на Крит – в много отношения тя се свеждала до положението на робиня.

От друга страна, гръцките куртизанки, хетерите, имали много повече свободи, отколкото „обикновените“ жени. На тях даже се давала главната роля в празненствата, посветени на богинята на любовта Афродита (че кому другиму, ако не на тях?). Ето какво разказва за това битовия писател Афонаус: „Най-красива беше Фрина, но не беше лесно да бъде видяна гола, защото носеше плътно прилепнал хитон и не ходеше на обществена баня. Но по време на празника тя сваляше дрехите си пред всички елини, разпускаше косите си и влизаше в морето. Тя послужи на Апелес за модел на Афродита Анадиомена“.

А при спартанците отношението към женската голота било строго утилитарно. Лакедемонците възпитавали децата си във военна строгост – момчетата и момичетата се занимавали заедно с гимнастика голи (просто по-удобно е) и даже участвали така в учебни сражения. Донякъде там се случило същото като при племето Хули: заради обичайността си женската голота престанала да бъде нещо вълнуващо. Към настъпването на зрелостта спартанският юноша имал толкова точни представи за женската анатомия, че трудно можело да го учуди нещо.

Затова пък етруските гледали на голите жени под съвсем друг ъгъл. Никаква утилитарност или религиозен ореол, като при спартанците и атиняните – изключително сибаритски подход. Знатните етруски карали робините си да им прислужват по време на пиршествата голи – така те се превръщали в нещо като живи вещи, разкошно допълнение към интериора.

От друга страна, волните жени имали небивала сексуална свобода: в показването на голотата си те не виждали нищо лошо, както между другото и в това да имат множество любовници. А по време на пиршества, когато любовният жар се разгарял, те можели да се оградят от другите присъстващи само с лек параван и да се занимават със секс сякаш нищо не се случва. Забавно е как с частица завист пише за етруските жени един техен съвременник грък: „Те са много склонни да се напиват, но въпреки това изглеждат доста добре“.

При римляните по времето на ранната република моралът бил строг, а нравите прости и в известен смисъл „варварски“. Мъжът трябвало да воюва и оре, а жената – да възпитава децата. Нямало кога да показва голи гърди. Неща като театри, вакханки и съблечени робини не били за тях особено разбираеми. Омразният цензор Катон Старши например предизвиквал шумотевици в Рим, като ходел лично по улиците и проверявал не светят ли някъде прозорци – по закон през нощта римляните били длъжни да спят, за да могат на другия ден да се трудят с нови сили.

Затова пък по времето на късната република и империята римляните сами станали нещо като наследници на невъздържаните гърци и етруски, така че зад формалната скромност (жените все пак ходели облечени) се криел все същият хедонизъм. Достатъчно е да се погледнат изображенията в напълно легалните публични домове, по които изобилствала и леката еротика, и откровената порнография.

Вторият римски император Тиберий въвел например специална длъжност - „майстор по императорските удоволствия“ и можел да пие в продължение на дни и нощи, а един път назначил приятеля си по пиене за свой наместник в Сирия. С такова отношение към живота подходът му към женската голота бил строго етруски: Тиберий предпочитал на масата да му прислужват голи робини.

Като цяло римляните се придържали към следната логика: робите на пазара се продават голи, което означава, че да бъде гол на публично място (ако не се смятат баните, разбира се) е подобаващо само за роба.

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Учудващо свободни нрави

През Средновековието женската голота се регулирала, разбира се, от нормите на християнския морал: плътта е нещо лошо и временно, а нейните влечения са основание за грях. Затова толкова по-удивителни изглеждат отделните прояви на ярка и всъщност езическа сексуалност. Понякога хората през Средните векове догонвали в това отношение етруските.

При християнството отношението към събличането на публично място е традиционно строго. Но в неговата зора, през II-III век, това не било така еднозначно. По това време се появила и получила широко разпространение така наречената секта на адамитите. Това течение смятало голотата за свещена и се опитвало да върне своите привърженици в състоянието на рая, когато нямало нито дрехи, нито срам, нито грях. Не е удивително, че адамитите попаднали в списъка на „осемдесетте християнски ереси“, били предадени на анатема и се преследвали от властите.

Но през Средните векове тази секта се появява отново и отново. Идеята за голи богослужения и свещен нудизъм се оказала удивително трайна. Движението преживяло реинкарнация в България през XIV век, в Чехия по време на хусистките войни и в Свещената римска империя в края на XVIII век. Всеки път адамитите били принуждавани да минат в нелегалност, но те се възраждали и съществуват до ден днешен.

Неочакваната свобода на нравите обаче съществувала и без всякаква идеология, особено на Британските острови – явно под влияние на келтската разкрепостеност. Така през VIII век Бонифаций (по-късно провъзгласен за светец) се оплаква: „Англичаните отричат напълно семейния живот, отказват да имат законни жени, живеят в блудство подобно на цвилещи коне и ревещи магарета“.

Според други съобщения на съвременници през 610 година кралицата на Ълстър (днешна Северна Ирландия) и нейните придворни дами посрещнали знатен гост голи до кръста, а също така повдигали поли, демонстрирайки интимните части на телата си. С това показвали, че са поласкани от посещението.

В същата Британия, но вече през Х век, се родила легендата за Лейди Годайва – голата жена. Според този средновековен разказ Леофрик, граф на Мерсия, се похвалил в пияно състояние, че по-скоро жена му ще мине по улицата гола, отколкото той да намали данъците. Жена му, същата лейди Годайва, се оказала на страната на народа и наистина минала гола по улиците на Ковънтри. От благодарност хората затворили кепенците и не гледали благородната дама. Е, освен един момък на име Том – но той пък, като погледнал голата госпожа, ослепял. А между другото английският евфемизъм „рeeping Tom“, който означава воайор, идва именно оттам.

Лейди Годайва

Но следи от фриволно поведение можем да видим не само в християнския свят. Ислямът, юдаизмът и будизмът също се сблъскали с това, че някои техни последователи не виждат нищо лошо в голотата. Например за корейските селянки обичайно облекло била роклята, която не покрива гърдите – тази мода се поддържала чак до XIX век. Нещо подобно имало и в Индия, най-малкото в Бенгалия до идването на британците. Както и в случая с древния Крит, това не било проява на бунт или свободолюбие, просто така било възприето от древни времена, а да се работи в полето е по-удобно.

Ислямът, подобно на християнските догми, не одобрявал женската голота. Но в периферията на ислямския свят се случило едно културно недоразумение. Така например великият пътешественик Ибн Батута, който посетил империята Мали в Западна Африка, осъзнал с ужас, че местните жители са разбрали основите на исляма доста своеобразно: „Слугините, робините и девойките ходят пред всички голи, без нито едно парцалче по тялото. Жените стоят до султана не само с непокрити глави, но и съвършено голи, а собствената му дъщеря се разхожда из двореца, без да си направи труда да се облече“.

Не по-малко го удивило това, че в правоверната страна Мали мъжът може да разреши на жена си да си намери любовник, ако тя му позволи да има извънбрачни връзки. Абсолютно свободните отношения ужасили Ибн Батута не просто така. По това време империята Мали била един от центровете на религиозната мисъл: там имало библиотеки, трудели се видни богослови и културата изобщо не отстъпвала на културата на средновековна Европа или на арабските страни. У възпитания в строгост Батута това предизвикало силен дисонанс.

НОВОТО ВРЕМЕ И ВИКТОРИАНСКАТА ЕПОХА

Бурна сексуалност и консерватизъм

С началото на Ренесанса нравите станали по-свободни, изкуството престанало да страни от голотата, а придворните дами не се стеснявали да ходят с рокли, които не прикриват гърдите. След това историята направила отново кръг и през Викторианската епоха консерватизмът станал по-силен и от този по времето на Средновековието.

Единствените изображения на голи хора, които църквата приветствала през Средновековието, били рисунките на зодиакалните знаци в манускриптите. Макар че и там нещастните монаси не можели да се разгърнат – по всяка вероятност заради целибата представите им за женската анатомия били доста повърхностни.

Път на еротиката в изкуството прокарала картината „Раждането на Венера“ от Ботичели. Наистина, заедно с възхитения възглед за жената, Ренесансът възродил и извратено-сибаритския.

Епископ Бурхард, папски церемониалмайстор, разказва за типичните пиршества на порочните знатни хора така: „В покоите на граф Валентино (Цезар Борджия) в папския дворец имаше празник. Там присъстваха петдесет проститутки от висша класа. След трапезата те танцуваха със слугите и гостите. Отначало всички бяха облечени, после се съблякоха изцяло. Когато гостите свършиха с храненето, пренесоха горящите свещи от масата на пода и подхвърляха на голите куртизанки кестени, за да ги събират, пълзейки на четири“.

През епохата на Елизабет I за придворните дами станали модерни роклите, които изобщо не прикривали гърдите. Самата кралица вцепенила веднъж посланиците от континента, явявайки се пред тях с разголен бюст. Но тази мода се разпространила скоро и във Франция. Оформило се странна ситуация: да си покажеш лакътя или глезена изглеждало срамно, а толкова ниското деколтета, че да не прикриват даже зърната, се смятали за напълно нормални. През 1750 година някоя си мис Чалдей се опитала да въведе изцяло модата „костюм на Ифигения преди жертвоприношението“, явявайки се на бал само с полупрозрачна наметка. Но това не се утвърдило като обичай – в Европа е доста студено.

Казанова, който посетил Англия, открил, че местните жители се забавляват в бордеите с енергия, достойна за по-добро приложение. Но от равнището на извращенията останал недоволен: британците предпочитали да танцуват с куртизанките пияни и голи, което на Казанова се сторило неестествено и еснафско.

В своята „История на оргиите“ Бурго Партридж не престава да се учудва на факта, че до възцаряването на Виктория англичаните са били крайно разкрепостена нация: „Нощният живот на Лондон бил доста бурен. Най-много публични домове имало по улица „Нортън“. Обитателките на заведенията изгонили далече добродетелта: те обичали да седят голи по первазите на прозорците или да изскачат по долно бельо на улицата, за да завлекат със себе си някой дърпащ се джентълмен и да упражнят върху него, както твърдели обществените дейци, истинско насилие. Не е изключено тези разкази да са били преувеличени, но за разврата имало създадени всички условия, трябвало само да се знае къде да бъде потърсен“.

Но трябвало само да дойде на власт великата кралица и и всичко витално и сексуално било изхвърлено от обществения живот. Виктория сигурно би получила удар, ако би могла да види своята предшественичка Елизабет I с роклята, която не прикрива гърдите. Широко известен е един куриоз, свързан с консервативната епоха: дори краката на пианата, масите и столовите изглеждали непристойни и прекалено развратни, така че ги драпирали с някакво подобие на дрешки, „за да се пази добродетелта на дъщерите и моралната устойчивост на джентълмените“.

Джентълмените, между другото, не страдали много: с разцвета на консерватизма бордеите и вертепите не изчезнали никъде, само минали в нелегалност. А и предоставяните там развлечения станали по-интересни от голите танци по времето на Казанова. Особено се отличила в това куртизанката Кора Пърл, притежаваща рижи като огън коси и извратен талант. Ако се съди по всичко, можем да я наречем изобретателка на бурлеската:

„Няколко пъти тя се появявала на трапезата гола, седнала върху сребърно блюдо с храна. Веднъж, когато се вдигнала завесата, се озовала пред гостите потопена в сос, предусещайки половин век по-рано игрите на задокеанските милионери. Тя играела канкан на пода, обсипан с листа от рози, и се къпела в сребърна вана с шампанско“.

ХХ ВЕК

Невишнността на нудизма срещу порнографията

Да се разказва за голотата през ХХ и ХХI век е доста странно – и така всички знаят, че това е времето на порнографията, сексуалната революция, нудизма, стриптийза и еротиката по телевизията. Картината е ясна и без друго, до голяма степен сме били нейни свидетели. Но е е лошо може би да се добавят малко детайли.

Дита фон Тийз

Първият стриптийз в историята се състоял на 9 февруари 1893 година в „Мулен руж“ по време на студентска вечеринка. Интересното е, че първоначално това бил конкурс за красота, който се развил не по план – една от участничките започнал да се разсъблича по време на танца и предизвикала с това фурор. Но веднага след това младата жена била арестувана и глобена сто франка за нарушаване на обществения морал. През същата година обаче стриптийзът се разпространил по целия свят като пожар, прескачайки даже през прозорците.

Практически веднага след появата си стриптийзът бил забранен. Така че мутирал до известна степен (особено в САЩ) под формата на бурлеска – театрално представление с екстравагантни облекла и танци. Именно танцьорките от бурлеската изобретили „пестисите“, лепенките върху зърната, визитна картичка на американските кабарета.

Порнографските филми имат почти същата далечна история като стриптийза. Едва се появило киното и някои ловки предприемачи измислили как да направят развлечението по-остро. През 1896 година бил заснет първият еротичен филм - „Годеницата отива да спи“, който давал възможност на зрителя да види преобличането на млада жена.

А през 1910 година нелегални режисьори започнали да снимат вече истински хардкор. Най забавното е, че първото в света хардкор филмче (то се казва „Free Ride“) било заснето в жанр fake taxi. Така че за сто години съществуване на порноиндустрията нищо принципно ново не се е появило в нея.

Кадри от първия филм в жанр fake taxi - „Free Ride“, 1915 година

Първите порнографски филми се наричали stag movies и се показвали в ергенски клубове. Джентълмените се събирали в залите на елитните заведения, пускали киното и гледали, пушейки пури и пиейки бърбън и скоч, след което обсъждали видяното. Така че отначало гледането на порнографски филми било колективно занимание – не се предвиждала никаква интимност и още повече мастурбация. Към 50-те години жанрът stag затихнал, но през 70-те започнала вече златната епоха на класическата порнография.

Нудизмът претърпял през ХХ век ново възраждане. Но, също като със сектата на адамитите, му било съдено да се окаже въвлечен в идеологически войни. Простата идея за връщане към първобитната невинност била бързо политизирана.

В края на XIX и началото на XX век идеята се харесала на чиновниците и дребните буржоа, особено след подкрепата от страна на тогавашния гуру на фитнеса Йорген Мюлер. Но още през 10-те години към нудизма започнали да се присламчват левите – социалистически и комунистически – движения. Ленин смятал натуризма за естествена проява на пролетарската еманципация, а в големите градове на РСФСР се провеждали нудистки паради с плакати от рода на „Долу буржоазното лицемерие“.

Към 30-те години офицерите от третия райх подели нудистката идея, даже се появил терминът „нудонацизъм“. А към 60-те години с инициативата се заели „новите леви“ - сред които хипитата и френските анархисти и маоисти. Така че вашето желание да се слеете с природата можело да се прецени като признак за принадлежност към една или друга идеология – просто в политизирания ХХ века нямало как да ходиш ей така гол.

Освен с порнографските филми и нудизма половината от века се характеризирал с борбата на жените за правото да се разпореждат със своето тяло. При което не се стигало само да изгаряне на сутиени и до манифести, а и до опити да се предизвика революция в умовете на обикновените граждани. Така през 1964 година американският моделиер Руди Гернрайх предложил концепцията за „монокините“. Идеята предизвикала масови спорове, Гернрайх бил обвиняван както в сексизъм, така и в аморалност. Така че идеята не е напълно възприета и до днес. Обществото като че ли не е още готово.

Изглежда странно, но даже и сега, половин век след сексуалната революция, женската голота е все още табу. Тя е неприемлива на обществени места, а цензурата става все по-строга, включително и в интернет. Дори тази статия рискува да получи сериозни санкции от социалните мрежи, където е публикувана, и от търсачките. Голата жена продължава да бъде за обществото нещо срамно и това при наличието на процъфтяваща порноиндустрия.

Положението се опитват да променят активистки като тези от нюйоркското сдружение OCTPFAS (Outdoor Co-ed Topless Pulp Fiction Appreciation Society), които провеждат ежегодни „голи четения“ и „голи велосипедни разходки“ в парковете на града. Всичко изглежда мило и уютно, но като че ли изобщо не премества проблема от мъртвата точка.

Нека се радваме поне на това, че голотата в нашето общество не е под пълна забрана и ние можем да се наслаждаваме на красотата на женското тяло въпреки всичките прегради.