АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
ГЛАВА 1.
ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"
ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА
ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.
ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН
ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ
СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ
ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД
СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ
ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”
”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ
ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА
ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?
ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ
ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ
ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ
ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА
НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА;
ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ;
ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС;
ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?;
ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ;
КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ;
ПОНТИЙ ПИЛАТ
ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА
ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?
В разказа на Марк за присъствието на Исус в Ерусалим има много логични противоречия. Той представя Исус като мирен пророк, но тълпата, която приветства Царя и Месията от Давидовия дом, по определение не може да бъде мирна.
Марк представя погрома в Храма като самостоятелен пърформанс, но после се оказва, че човекът, осъществил този погром, продължава да се намира там няколко дена след това заедно със своето обкръжение.
Но най-голямото логическо недоразумение у Марк се състои в следното.
В продължение на няколко дена Марк изобразява Исус като триумфатор. Тълпата го посреща с осанна и палмови клонки. Той проповядва безпроблемно в Храма и „книжниците и фарисеите“, които го търсят да го погубят, не могат да направят това заради заобикалящата го тълпа.
Но в нощта преди ареста на Исус картината рязко се променя. Виждаме Исус не в Храма, а извън Ерусалим, зад предела на градските стени. Той е отчаян. Обземат го мрачни предчувствия. Той предсказва предателството на учениците си. „Всички вие ще се отвърнете от мене в тази нощ“ (Марк, 14:27). Той им нарежда да го чакат в Галилея (Марк, 14:28). Той скърби, предчувства ареста, екзекуцията и смъртта. Той се моли. По челото му избива кървав пот, душата му страда смъртно. „Авва, Татко! За теб всичко е възможно. Махни тази чаша от мен. Но направи така, както искаш ти, а не както искам аз“ (Марк, 14:36).
Именно тогава Исус иска учениците му, ако нямат оръжие, да си го набавят: „Който няма меч, да продаде връхната си дреха и да си купи“ (Лука, 22:36).
Контрастът между тази нощ и предишната картина на всемогъщия Исус, който седи в храма срещу съкровищницата, а пад нозете му хората постилат одежди и палмови клонки, е поразителен.
Какво се е случило? Защо е това отчаяние? Защо Исус напуснал Храма? Защо Исус, който седял няколко дни край съкровищницата, е арестуван извън града?
Марк обяснява това странно място на ареста по удивителен начин: оказва се, че Исус и учениците му са напуснали града през нощта, за да не ги заловят книжниците и фарисеите.
Това обяснение не издържа на критиката. Най-добрата защита за Исус била тълпата, още повече през нощта, а най-добро място за съпротива бил Храмът. Трудно, практически невъзможно е да си представим подобна картина: царят на Израил влиза тържествено в града и завзема с ликуващата тълпа Храма, а след това всяка вечер се измъква тихо от навън като дребен чиновник, чиято длъжност е да проповядва Божието царство, минавайки безпрепятствено през градските врати, където първата стража би могла да го задържи без всякакъв проблем.
Това е също толкова малко вероятно, колкото и ако Йосиф Флавий ни каже, че тълпата, завзела Храма след смъртта на Ирод, се е разпръсвала през нощта по хановете и се е връщала на разсъмване. Който контролирал Храма, контролирал народа на Израил.
Всичко си идва на мястото, ако предположим, че Исус и неговите последователи са били изхвърлени от Храма.
Между триумфалните проповеди на Исус в Храма и нощното му отчаяние извън стените на Ерусалим лежи епизод, който Марк преднамерено е пропуснал: а именно, че в града са влезли войските на Пилат и като са се смесили с празничната тълпа (не толкова невероятно предположение, ако се има предвид, че по-голямата част от легионерите са били местни сирийци), са изтласкали нашествениците от Храма.
В такъв случай всичко става разбираемо: и отчаянието на Исус, и предчувствието за смърт, е обвиненията в предателство, и малкото на брой скрили се с него привърженици, и истеричното нареждане „да си продадат дрехата и да си купят оръжие“, и предателството на Юда.
От днешна гледна точка смисълът на това предателство е неразбираем: защо трябва да се посочва къде се намира някой, който всеки ден поучава в Храма? Друг е въпросът, ако става дума за лидер на неуспял метеж, криещ се в покрайнините в опит да оцени размаха и дълбочината на поражението.
Именно при такава ситуация информацията за местоположението на Исус, съобщена на Каяфа от Юда – или двоен агент, или искрен член на движението, спасяващ кожата си – е била безценна.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.