НЕПОБЕДИМОТО СЛЪНЦЕ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Sol Invictus е римски култ към Слънцето, официално утвърден от император Аврелиан през III век. За кратко време светилото станало главно божество в античния пантеон.

Традиционно се смята, че Римската империя е преминала от езичеството към монотеизма, когато е приела християнството през епохата на Константин Велики. Много по-малко е известен предходният опит за религиозна реформа. Този опит предприел император Аврелиан (270-275), който се покланял на Непобедимото Слънци.

Неговото управление било кратко, но успешно. Императорът завършил войната с готите, върнал на империята Галия, Испания и Британия, унищожил Палмирското царство на Зенобия. С неговото управление завършила така наречената „криза на III век“ - епоха, по време на която римската цивилизация преживяла множество сътресения, набези и преобразования. За сто години от 193 година се сменили около 70 императори (броят е различен в зависимост от включването в списъка на самозванците и узурпаторите). Когато се измъкнал от тази яма, Рим приличал вече малко на Рим от времето на Цезар или Август. Променила се и религията.

Мозайка от Ватиканския некропол

Империята се отнасяла толерантно към чуждите богове и приемала безпроблемно чуждите култове, които се смесвали помежду си. Случаят с Аврелиан се оказал първи по рода си, защото реформаторът поставил Слънцето над другите божества. Тази еднолична власт на небето съответствала на едноличната власт на земята, установена от Рим.

На склона на Капитолийския хълм бил издигнат разкошен храм на божеството, Аврелиан учредил също така жреческа колегия, първият жрец получил титлата „господар и бог“ и започнал да носи корона със слънчеви лъчи. Удивителната корона може да се види на римските монети от тази епоха. Освен това на обратната страна на монетите се намирало изображение на Слънцето. А върху медалите се изсичал надпис „Sol dominus imperii romani“ – „Слънцето – властелин на Римската империя“.

Монети от епохата на Аврелиан

Любопитно е, че всичките решения на Аврелиан били също толкова смели и мащабни като в религията. Той например наредил да изгорят на форума заради спокойствието на гражданите всичките списъци с държавни длъжници. Също така по негова воля Рим бил ограден с нова стена от 50 мили.

Аврелиан не произлизал от знатно семейство и се родил в Дакия или Панония. Именно там – отвъд Дунава – била широко разпространена вярата в Непобедимото Слънце. Майката на бъдещия император била жрица на този култ. Рожденият ден на божеството се празнувал на 25 декември – скоро след зимното слънцестоене. По времето на император Константин се утвърдила традицията да се отбелязва на тази дата раждането на Христос.

Поклонението на светилото било разбираемо за Запада и Изтока, подобна вяра можела да стане общонационална. Аврелиан, който се смятал още и за жрец, направил новия култ официален за армията. Знаците за бойни отличия вече имали слънчеви символи. Както вече отбелязахме, за краткото си управление императорът успял да завземе Палмирското царство. В Палмир култът към слънцето бил популярен още преди официалното му обявяване в Рим. Освен това този култ бил тъждествен на индоиранския култ към слънцеликия Митра.

Аврелиан и Зенобия, царицата на Палмир

През 274 година се организирали първите игри в чест на новото божество – планирало се да бъдат провеждани един път на четири години. А през 275 година императорът потеглил с армията се на Изток – срещу Персия. Но по пътя бил убит. В Тракия един от военачалниците заклал Бащата на Отечеството след шумен скандал – императорът обвинил своя секретар в лъжа и той, страхувайки се за живота си, организирал заговор.

Преждевременната смърт на Аврелиан не повлияла изобщо на почитта към Непобедимото Слънце. Златен век за тази вяра настъпил при Диоклетиан (284-305), но всичко се променило по времето на Константин (306-337), който направил съдбоносен избор в полза на християнството. А окончателен удар по култа нанесъл Теодосий (379-395), който изобщо забранил всякакви езически религии. Християните често покръствали в своята вяра привържениците на стария култ, като им казвали, че Христос е неугасима светлина и Слънце на истината.