ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА – ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?;

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ

Ако Ерусалим бил ключов град за Юдея, то Храмът бил ключово място за Ерусалим. Ключово във всички отношения – стратегическо, тактическо, релитиозно и финансово.

„Храмът бил своеобразна крепост; заобикаляла го специална стена, изградена с още по-голямо изкуство от останалите, постройка, в която бил вложен още повече труд; дори портиците, които се намирали около храма, можели да се използват при отбрана като опорни пунктове“ [1].

Хълмът Сион е естествено и впечатляващо укрепление, което всъщност привлякло с отбранителните си достойнства цар Давид. Бившият разбойник, който се провъзгласил за цар на Юдея, избрал за своя столица една естествена крепост и този избор, трябва да признаем, ни кара да се усъмним, че царството му е било структурирано и стабилно.

При Селевкидите главна крепост в града била Акра. Тя се разпологала по склона на хълма, който се намирал малко по-долу от храма, но доминирала над него заради височината на постройката. Тази крепост била дълго време основен обект за раздразнението на миленаристите. След освобождаването на храма от Юда Макавей Акра останала непревзета още двадесет години. Двадесет години нейният гарнизон година след година отбивал атаките и този гарнизон се състоял, между другото, в по-голямата си част от всякакви „отстъпници“ - иначе казано, от елинизирани евреи, които не се увличали от перспективата да строят Божието царство. Акра, с изключително клане, била превзета едва от първосвещеника Симон и, според твърдението на Йосиф Флавий, той я сринал до основи [2].

Следващата колосална реконструкция на Храмовия хълм направил Ирод. Той заобиколил пространството, голямо колкото двадесет футболни игрища, с тринадесетметрова стена, построена от гладко положени един върху друг десетотонни каменни блокове, и запълнил вътрешната част на стената с камъни и почва.

Вертикалната стена доминира над околния ландшафт даже и сега, а преди две хиляди години нещата изглеждали още по-капитално: до 70 г. площадът между бъдещата Стена на плача и градските квартали бил дълбока падина, запълнена след щурма с камъни от разрушуния храм.

За римляните било много трудно да превземат храма, но поради необичайната централизация на юдейския култ, той можел да бъде превзет лесно от фанатици, проникнали в него под предлог, че ще правят жертвоприношения.

Първото подобно превземане станало на празника Петдесетница преди възцаряването на Ирод през 38 г. пр. н. е [3]. Второто – веднага след смъртта на Ирод, през 6 г. Тогава тълпата, възмутена от екзекутирането на фарисеите Юда и Мататия, завзела храма по време на Пасхата и именно по описания сценарий: поклонниците влезли вътре по време на жертвоприношенията и се укрепили там. Като много благочестиви и праведни хора, тези поклонници, обръщайки в бягство римските войници, веднага след клането, „все едно нищо не е било, пристъпили веднага към жертвоприношенията“ [4].

Юдейската война също била съпроводена със завземане на Храма – не един и даже не два, а поне три пъти. Първото завземане станало в самото начало на въстанието, когато ръководителят на сикариите Менахем бен Юда изпратил пред себе си в Ерусалим група терористи от специализираните подразделения, които – вероятно заедно с членовете на спящите клетки – завзели храма, като влезли там в празничен ден с кинжали под дрехите [5].

Веднага след триумфалното влизане на Менахем в Ерусалим (ние не знаем дали е влязъл в града на магаре, или по друг начин) тази стратегема била приложена вече срещу него: храмовата стража на Елеазар, сина на убития първосвещеник, нападнала Менахем точно в момента, когато „облечен в царствената мантия и заобиколен от тълпа въоръжени привърженици, отивал да се моли“ [6]. Този път познаването на всички тайни кътчета и задънени ходове помогнало много на стражите.

И накрая, когато Ерусалим бил вече обсаден, храмът преминал за трети път в други ръце и това се случило точно по време на Пасхата. Зилотите на Елеазар, сина на Симон, били принудени да отворят храмовите врата, за да пуснат народа, струпал се за принасяне на жертви, и заедно с тълпата вътре влязло галилейското специално подразделение на Йоан от Гисхала.

„Като проникнали вътре, те хвърлили връхните си дрехи и застанали изведнъж пред всички с пълното си въоръжение. В храма настъпила неимоверна суматоха; хората, които не се занимавали с политика, мислели, че нападението е срещу всички, намиращи се там; но зилотите разбрали, че то се отнася само за тях… Много мирни граждани загинали от ръцете на личните си врагове под предлог, че са привърженици на противниковата партия; щом някой метежник разпознаел човек, който преди това го е обидил, веднага го убивал с аргумента, че е зилот“ [7].

От тези описания се вижда, че завземането на Храма от поклонници по време на Пасхата е било за фанатиците банална стратегема, произтичаща съвсем естествено от необходимостта да се пускат вътре в този ден неконтролируеми тълпи от хора.

Исус влязъл триумфално в Ерусалим, завзел храма и, както се полага на свещен цар, го пречистил от хананейците според обещанието на Третия Захария. Това пречистване означавало настъпване на Божието царство. Марк, който пише след разгрома на Юдейското въстание, не можел да отрече факта, че храмът е бил превзет, но се е постарал да представи това превземане колкото се може по-невинно: хананейците у него са се превърнали от чужденци в търговци, а погромът – в незначителен пърформанс.

БЕЛЕЖКИ

1. Тацит. История, 5, 12.

2. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 13, 6, 7.

3. Иосиф Флавий. Посоч. съч., 14, 13, 4.

4. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 1, 3.

5. Иосиф Флавий. Посоч. съч., 2, 17, 9.

6. Пак там.

7. Пак там, 5, 3, 1.

(Следва)