ЗА СЪДБАТА НА УТОПИИТЕ ОТ ХХ ВЕК

АВТОР: ВИКТОР ШЕНДЕРОВИЧ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ХХ век даде на човечеството опита от реализирането на две ослепителни идеи. Те всъщност са били идеи именно до двадесетия век – привлекателни и прекрасни идеи, като повечето утопии. Оставало е да се дочака въплъщаването им, така да се каже, на местна почва и това въплъщение се паднало на поколението на моите дядовци и баби и на моите родители.

„Падна ми се зла участ да се родя в двадесети век, // в проклета година и проклето столетие…“ – пише Давид Самойлов. Идеите – комунистическата и националната – се въплътиха в пълния си ръст и се превърнаха в пълноценна катастрофа за човечеството (обичайна съдба на утопиите).

„Толя, какво направихме…“ – обхванала побелялата си глава, се оплаквала на своя син, моя баща, баба ми, правоверна комунистка, член на партията от 1918 година. През тези години още било прието да се гордееш с това застаряло членство, но гордостта вече отстъпвала малко по малко място на отчаянието – поне у тези, у които, както казва Бабел, „живеела съвестта“.

ОТЧАЯНИЕТО Е ВИНАГИ РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗЛЪГАНИ НАДЕЖДИ

Фазил Искандер наричаше сатирата „оскърбена от любов“. Този механизъм лежи в основата на всяко отрицание – то е истинско драматично, когато е подкрепено от някогашна вяра. Истинска антиутопия може да се роди само в души, изпитали върху себе си измамната светлина на силната идеология. А светлината беше режеща и, повтарям, ослепяваща. Ослепяваща дори много зорките.

Култът към волята и силата е обаятелно нещо и какво лошо има да вярваш във великата съдба на своя народ? Печатите на Освиенцим пречат от известно време да мислим за тази изключителност без потръпване, но истински ментален ужас е да разбере човек чувствата на унижените „ваймарци“, да усети колко желана е била тогава тази сила… И колко е близко всичко това – във всеки момент и където и да е!

Съветската антифашистка пропаганда (в моята младост я наричаха „борба с реваншизма“) беше двусмислена и граничеше с пошлостта – най-яростни критици на нацизма, най-светли хуманисти се оказаха членовете на хитлерюгенд и бившите войници от вермахта Хайнрих Бьол и Гюнтер Грас…

Истински еретици ражда самата религия; външният опит е лош учител. Свастики се появиха на стените там, където ХХ век е преминал под знака на комунизма – там, където свастиката е била по държавните знамена, на стените рисуват сърпове и чукове… Тази мотика се различава само по изображението – опасността да те удари по главата е една и съща.

Смисълът на битието

Полският философ и дисидент Станислав Ежи Лец започва като социалист и през 1939 година прославя Сталин, който „освободил“ родния му Лвов. Трябвало е да изпита върху себе си „народната Полша“, за да израсне до безпощадните „Невчесани мисли“. Такава сила на презрението е възможна само у прелъстения…

Великият антиутопичен роман на Оруел е написан от чавек, който успял да повоюва срещу друга тоталитарна сила – сила, която била много по-честна в своето людоедство, и може би затова по-малко успешна. Тази сила била победена с оръжие и прелъстяването от социализма, победителя на фашизма, било толкова дълго, че негова жертва успели да станат най-прекрасните умове.

Едва 1968 година накарала антибуржоазните интелектуалци да се дръпнат най-сетне от „Съюза“. Джорж Оруел, предупреждаващ за този ужас, по това време отдавна не бил между живите…

САТИРАТА – ОСКЪРБЕНА ЛЮБОВ

Именно той, воювалият в Испания на страната на републиканците, могъл да види по-добре от другите ужаса на сталинизма. Оруел бил ранен от фашистки снайперист, но своя ответен огън открил по тези, които се оказали като резултат още по-страшни за човечеството – поне по продължителността на ужаса. Честният хитлеристки ад продължил дванадесет години. Лъжливото комунистическо „равенство“ се превърнало в много десетилетия от кръв и тя продължава да се лее…

МИРЪТ Е ВОЙНА

Известното (както предупреждавал Аристотел) е известно на мнозина, а колко малко са били тези, които се оказали способни да достигнат с виковете си глухите уши на човечеството. Оруел успял. В Англия със забележимо облекчение празнуваха настъпването на 1984 година: мрачното пророчество на писателя притежаваше такава магическа сила, че изглеждаше почти неотвратимо…

И това вероятно е истинската победа на антиутопията – това, че не се е сбъднала.

Не се е сбъднала, ще отбележим, там, където са ѝ попречили навреме.