НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1966 ГОДИНА – ЛИТЕРАТУРА – НЕЛИ ЗАКС

Нели Закс (Nelly Sachs)

10 декември 1891 г. – 12 май 1970 г.

Нобелова награда за литература (заедно с Шмуел Йосеф Агнон.)

(За нейните изключителни лирически и драматически произведения, които интерпретират с трогателна сила съдбата на еврейския народ.)

Немската поетеса Нели Закс е родена в Берлин и е единственото дете на Вилям Закс, изобретател и промишленик, и Маргарете (Каргер) Закс. Нели расте в заможно еврейско семейство, получава домашно образование, след което постъпва в Берлинското привилегировано средно училище за момичета. Срамежлива и тиха, тя се увлича от музика, литература, танци и известно време мечтае да стане професионална балерина.

На петнадесет години Нели прочита романа на Селма Лагерльоф „Сага за Йоста Берлинг“, който ѝ прави толкова силно впечатление, че пише писмо до Швеция. Кореспонденцията между Закс и Лагерльоф продължава около тридесет и пет години, до смъртта на шведската писателка. На осемнадесет години Закс започва да пише стихотворения, основно за природата и по митологични сюжети. Някои от тях са напечатани в литературни списания. Традиционни не само по форма, но и по съдържание, тези стихотворения нямат нищо общо с модерната по това време експресионистка литература и вероятно затова привличат вниманието на Стефан Цвайг, който не само ги хвали за тяхната „непосредственост“, но и печата едно от тях. По-късно обаче Закс не придава особено значение на своите юношески стихове и не ги включва в събраните си съчинения.

По това време, в началото на творческия си път, Закс се влюбва в един човек, с когото се запознава на балнеокурорт, където почива заедно с родителите си. Много години по-късно тя научава за гибелта му в нацистки концентрационен лагер и това намира отражение в няколко късни стихотворения на поетесата.

През 20-те и 30-те години Закс не се смята за професионален литератор, макар че нейните стихове се печатат понякога в „Берлинер Тагелбрат“ („Berliner Tageblatt“) и други вестници. Когато умира баща ѝ през 1930 г., тя и майка ѝ живеят затворен живот. След три години, когато Хитлер идва на власт, в Германия започват да ескалират антисемитските настроения, много приятели и познати на Закс изчезват. В това тревожно време тя се увлича от юдейска и християнска мистика, от пророчествата в Стария завет, Кабала и хасидизма. До 1938 г. нейни стихотворения се появяват периодично в еврейски периодични издания.

През 1940 г., когато немските войски окупират Европа, Закс и майка ѝ с помощта на Лангерпьоф намират пристанище в Швеция – за да получат визи, им съдейства лично кралското семейство. Но при пристигането им в Швеция Лангерльоф не е вече жива и Закс с майка си се чувстват първоначално в пълна изолация на чуждата земя. По това време Закс учи шведски език и си изкарва прехраната като превежда на немски език произведения на шведски поети.

Като става шведска поданичка, Закс откликва със своята поезия – този „ням вик“ – на унищожаването на евреите в концлагерите. Новите ѝ стихове се отличават коренно от предишните, романтичните.

Неримувана, стегната, изпълнена с изпъкващи образи, поезията на Закс е пример за съвременна мистика. Първият неин следвоенен сборник със стихотворения „В жилищата на смъртта“ („In den Wohnungen des Todes“) е публикуван през 1946 г. в Източна Германия, след него следват други: „Звездно затъмнение“ („Sternverdunkelung“, 1949 г.), „И никой не знае за след това“ („Und niemand weiss weiter“, 1957 г.), „Бягство и превъплъщение“ („Fluch und Verwandlung“, 1959 г.). „Тези стихове са разнообразни – отбелязва английският поет и критик Стивън Спендър – и едновременно с това всичко, което тя пише, е едно стихотворение“. Нейните „религиозни апокалиптични химни – продължава Спендър – са олицетворение на еврейското самосъзнание, толкова силно, че животът се приравнява към смъртта и обратното…“

В следвоенните години Закс, освен стихове, пише пиеси и драматични откъси, които нарича „сценична поезия“. Герой на първата ѝ пиеса „Мистерия за страданията на Израил“ („Ein Mysterienspiel vom Leiden Israels“, 1951 г.) е уличен обущар, който търси немски войник, убил млада полска пастирка. През 1950 г. „Мистерията“ се предава по западногерманското радио, поставена е в Дортмунд през 1962 г. и е интерпретирана като опера от шведския композитор Мозес Пергамент. Известна е също така пиесата символ на Закс „Авраам в солта“ („Abram im Salz“), написана по мотиви от библейската история за цар Нимрод и младия Авраам и публикувана в сборника „Знаци върху пясъка“ („Zeichen im Sand“, 1962 г.).

След излизането през 1959 г. на „Бягство и превъплъщение“ Закс става известна. През 1960 г., двадесет години след бягството ѝ от Германия, тя получава наградата Анете фон Дросте-Хюлзхоф, а след една година властите на Дортмунд установяват годишна литературна награда на нейно име и определят на поетесата пожизнена пенсия. През 1965 г. Закс е удостоена с Наградата за мир на западногерманската асоциация на книгоиздателите и книжарите, една от най-престижните литературни награди в Западна Германия.

След като получава Нобеловата награда, Закс, която така и не се омъжва, продължава да живее и работи в своето малко жилище в Стокхолм. Умира след продължително боледуване на седемдесет и осем години.

Превод от руски: Павел Б. Николов