ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ – ТЕРТУЛИАН И ПОРФИРИЙ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ; ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“; ИМПЕРАТОРСКИТЕ РЕСКРИПТИ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ТЕРТУЛИАН И ПОРФИРИЙ

Март Сорди и Илария Рамели от католическия университет в Милано смятат, че този закон е бил приет още по времето на Тиберий [1].

Опитвайки се да реконструира неговото приемане, проф. Рамели се обръща най-напред към „Апологетика“ на Тертулиан, три глави от която, както наскоро споменахме, са посветени специално на полемика срещу несправедлив закон срещу християните.

Тертулиан говори за неговото приемане следното:

„Тиберий, по време на когото християнското име се появило на бял свят, представил на Сената това, което му било съобщено от Сирийска Палестина, а именно, че там открили истинския бог. Но сенатът не приел неговото мнение, защо не бил разследвал въпроса предварително. Императорът останал със своето мнение и заплашвал обвинителите на християните с наказание“ [2].

В този абзац Тертулиан се позовава на вече споменатата от нас фалшива кореспонденция между Тиберий и Пилат. Но той съобщава, че Сенатът „не приел мнението“ на Тиберий. Иначе казано, Сенатът е публикувал нещо за Христос. Направил това още по времето на Тиберий. И в постановлението на Сената съвсем не се казвало това, което авторите на кореспонденцията искали.

Какво пишело там?

Отговорът на този въпрос проф. Рамели намира у идейния противник на християните, неоплатониста Порфирий, който живял през III в. Съчинения на Порфирий срещу християните не са се запазили, но те били така влиятелни, че в края на IV в. Макарий, епископ на Магнесия, написал опровержение на Порфирий в пет тома. Той нарекъл произведението си „Апокритикос“. „Апокритикос“ съдържал твърде много оригинални цитати от Порфирий и затова скоро също бил забранен. Но през 1867 г. текстът на „Апокритикос“ бил намерен случайно в Атина. В един от откъсите, цитирани от Макарий, Порфирий пита:

„Защо Исус, който бил разпънат и възкръснал според вашите християнски разкази, не се явил след това на Пилат, който го осъдил... или на Ирод, царя на юдеите, или на юдейския първосвещеник и на други достойни за доверие съвременници, и особено на Сената и народа на Рим? Тогава те щяха да бъдат поразени от неговите чудеса и нямаше да издадат единодушния сенатусконсулт [δόγµατι κοινῷ], наказващ със смърт неговите последователи заради безчестие“ [3].

Макар че този текст е стигнал до нас само като преразказ на християнския епископ, смисълът е ясен. Порфирий твърди, че Сенатът е приел закон, по силата на който са екзекутирали последователите на Исус.

Същия Сенат, който според Тертулиан „не се съгласил“ с мнението на Тиберий за Христос.

От тези два фрагмента може да предположим, че законът, според който екзекутирали за безчестие последователите на Исус, е бил приет от Сената още по времето на Тиберий.

Именно в този закон вярващите в Исус били наречени официално „християни“. Именно в този закон било предписано да се екзекутират християните „само заради името“. Ако човек отричал, че е християнин, било предписано да бъде подложен на изпитание: да му се предложи да се поклони на императора или на боговете, защото, както пише Плиний, „истинските християни не могат да бъдат подтикнати към нито една от тези постъпки“ [4].

Това се съгласува превъзходно с общата политика на империята, която оставяла религиозните въпроси да бъдат решавани от Сената. Именно сенатусконсулт забранил друидите и Дионис.

Това се съгласува превъзходно с политиката на Тиберий, който предпочитал да действа чрез Сената. Това се съгласува превъзходно със суеверието на императора, който още преди това гонел от Рим астролози и гоеси, под които отново би могло да се подразбират християните.

Това се съгласува превъзходно с текст от Новия завет, от който следва, че думата „християнин“ се е употребявала първоначално от противниците на религията и че започнала да се употребява за първи път, когато последователите на Исус избягали в Антиохия, иначе казано – в края на 30-те години.

Това също така се съгласува превъзходно с едно немаловажно обстоятелство. А именно, че в империята се появили много бързо множество „християнства“. За „различни видове“ християни, съществуващи само в провинция Витиния и Понт, съобщава на Траян Плиний Младший. А приемникът на Траян Адриан, като отишъл през 130 година в Египет, пише със смях на свой приятел: „Тук тези, които почитат Серапис, се оказват християни, а поклонници на Серапис се оказват тези, които се наричат епископи на Христос“ [5].

Не е имало смисъл да се приема закон срещу християните във време, когато някои християни не знаели дали почитат Христос, или Серапис. Този закон можело да бъде приет само тогава, когато „християните“ били доста хомогенна група.

БЕЛЕЖКИ

1. M. Sordi, I. Ramelli. «Il senatoconsulto del 35 contro i Cristiani in un frammento porfiriano», Aevum 78 (2004), 59–67, виж също M. Sordi, I cristiani e l’impero romano, Milano, 2004, p. 27–29.

2. Тертуллиан. Посоч. съч., 5, 2.

3. Porphyrios. Gegen die Christen, fr. 64.; см. также Robert M. Berchman. Porphyry against the Christians, Leiden, 2005, p. 192–219, где этот фрагмент значится под номером fr. 165–210.

4. Плиний Младший. Посоч. съч., 96, 5.

5. Scriptores Historiae Augustae, XXIX Флавий Вописк Сиракузянин, Фирм, Сатурнин, Прокул и Боноз, 7, 2–8.

(Следва)