ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ – ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ

Цялата тази кореспонденция удовлетворявала напълно ранните християни, даже тези, които се смятали за напълно образовани. Например Тертулиан не само се позовавал на кореспонденцията между Тиберий и Пилат във своята „Апологетика“, но даже препоръчвал настоятелно на император Септимий Север да се запознае с нея.

Днес, разбира се, тя изобщо не може да бъде призната за достоверна.

Освен това нейното появяване трудно би могло да се нарече случайно. Кореспонденцията между Ирод и Пилат не е обяснима с невярна атрибуция, с объркване или даже с божествено откровение. Ако авторът на писмото пише, че дъщеря му Иродиада е играла върху леда и парче лед е отсякло главата ѝ като на Йоан Кръстител, трудно можем да си представим, че това е било написано случайно от някой друг Ирод.

Това е действително фалшификат, надраскан съвсем преднамерено, и неговото наличие предизвиква най-черни подозрения. Наистина, ако християните, без да се притесняват, са подправяли писмата на известни исторически личности, колко ли далече е отивала тяхната фантазия, когато е ставало въпрос за Петър и Павел, чийто жизнен път не бил толкова известен, колкото жизнения път на император Тиберий, на когото можело да бъде приписано всичко, което на някого хрумне?

Така или иначе, ако бащите на църквата са признавали за оригинални писмата на Тиберий и Марк Аврелий, нареждащи да се убиват враговете на християните, то - като започнем от времето на Просвещението, историците преминали в друга крайност: римляните не са знаели нищо за Исус Христос.

Волтер първи заявил, че християнските Евангелия, изпълнени с абсурдни чудеса, са написани много години след описаните в тях събития и от хора, които не са живели в Палестина, а в гръцки градове. "Нито един римски или гръцки автор не говори за Исус – пише Волтер в „Бог и Човек“, - нито Йосиф Флавий, нито Филон споменава нещо за него. Не виждаме никакви документи за Исус у римляните, за които казват, че са го разпънали“ [1].

Тази гледна точка на фернейския патриарх (Волтер – бел. П. Н.) оказала силно влияние върху библеистиката. През следващите два века тя се превърнала за библеистите почти в аксиома: римляните не са знаели нищо за Христос. Честите споменавания за него в Scriptores Historiae Augusta са по-късни прибавки, а преследването на християните, макар преувеличен, но достоверен факт, се осъществявало в градовете от злобни езически тълпи, без никакво ръководство и даже осведоменост на централната власт.

Така ли е това, или не е така?

Кога за първи път се появила думата „християнин“?

Кой я направил употребявана?

И по какъв закон са преследвали християните?

КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“

Кога за първи път се появила думата „християнин“?

Ако вярваме на Тертулиан, тя се появила още по времето на император Август [2]. Това е доста поразително твърдение, защото по времето на Август (през 6 г.) се появила „четвъртата секта“. По това време Исус, според Лука, едва-що приемал в яслите поздравленията на небесното войнство.

А ако вярваме на „Деянията на апостолите“, думата била чута за първи път от вярващите в Антиохия, където избягали някои последователите на Исус след безредиците в Ерусалим.

Съответният текст в Синодалния превод гласи: „И първо в Антиохия учениците се нарекоха (χρηματίσαι) християни (Деяния, 11:26). Тук Синодалният превод не е съвсем точен. По-точно би било: „Учениците бяха провъзгласени за християни“. Те не се нарекли сами така: някой ги нарекъл така официално или ги провъзгласил.

Кой?

На този въпрос Новият завет също не може да отговори. Думата „християнин“ като название за последовател на Исус Назорей се употребява в него само три пъти. Единият път – в Антиохия – вече го споменахме. При другите два пъти тя е вложена в устата на противници на християнството.

В „Деяния на апостолите“ Павел разговаря с цар Агрипа и в края на разговора царят казва чистосърдечно: „Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!“ (Деяния, 26:28).

В Първото си послание Петър наставлява: „Затова никой от вас не трябва да страда като убиец, крадец, престъпник или като натрапник в чужди дела. Но ако някой страда за това, че е християнин, да не се срамува, че носи това име, а да прослави Бога за него“ (1 Петър, 4:15–16). Думите на Петър, както ще видим, съответстват дословно на римската съдебна практика.

Вярващите в Исус не се наричали първоначално „християни“. В Новия завет тази дума не се среща нито един път като самоназвание. Тя фигурира само като етикет, който им окачат противниците. Като самоназвание в Новия завет най-често се използват думите праведници и светци. Даже апостолските бащи не употребяват нито един път термина „християнин“.

Напротив, всичките известни нам римски протоколи от разпити на последователи на Исус започват с въпроса: „Ти християнин ли си?“, а Плиний през 110 година пише за „процеси срещу християните“.

Нещо повече, за произхода на термина „християнин“ има още по-любопитно съображение. Гръцката дума „Христос“ (Χριστός), Помазаник, е превод на думата „Месия“.

Но на гръцки език има една много близка дума, „Хрестос“ (χρηστός), което ще рече „добър“. Христос и Хрестос се различават само по един гласен звук. По-късно християните обичали много появяващата се във връзка с това игра на думи. Исус бил наричан постоянно „Добрия Пастир“ и още през IV век надписи върху църкви посвещавали тези църкви на „Исус Хрестос“.

Иначе казано, християните се наричали без проблем хрестияни, а Христос наричали без проблем Хрестос. Но римляните, с изключение на един-единствен случай, не правели такава грешка. Те постоянно наричали християните именно християни.

Не е трудно да предположим, че думата „хриситянин“ е била римски юридически термин и че за първи път е била употребена именно в закон срещу християните.

Кога бил издаден този закон и какво пишело в него?

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Voltaire. Dieu et les hommes, Œuvres complètes de Voltaire, Garnier, 1883, tome 28 p. 200.

2. Tertullianus. Ad nationem, 1, 7, 8: „Principe Augusto nomen hoc ortum est“ - „Нашето име се появи по времето на Август“.