НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1967 ГОДИНА – ХИМИЯ – РОНАЛД НОРИШ

Роналд Нориш (Ronald Norrish)

9 ноември 1897 г. – 7 юни 1978 г.

Нобелова награда за химия (заедно с Манфред Айген и Джордж Портър.)

(За изследването на свръхбързи химични реакции, стимулирани чрез нарушаване на равновесието с кратки енергийни импулси.)

Английският химик Роналд Джордж Рейфорд Нориш е роден в Кеймбридж в семейството на фармацевта Хърбърт Нориш и Ан Нориш. Завършва местното начално училище и средното училище The Perse School. През 1915 година, като получава стипендия за обучение в Emmanuel College към Кеймбриджкия университет, Нориш започва да се занимава с естествени науки. През следващата година е призован в армията. Воюва в състава на кралската полева артилерия във Франция и през 1918 г. е пленен от немските войски. В продължение на една година е пленник, а след това се връща в Emmanuel College, където, след като завършва университетския курс, получава през 1921 г. научна степен по химия. През 1924 г. му е присъдена докторска степен по химия, а през 1925 г. става стипендиант на Emmanuel College и химик-демонстратор. През 1930 г. чете лекции по физическа химия в Кеймбриджкия университет, а през 1937 г. е назначен за професор по физическа химия и за директор на отдела по физическа химия – длъжност, която заема до пенсионирането си през 1965 г.

Докторската дисертация на Нориш се отнася за влиянието на светлината върху химията на разтворите на калиевия перманганат. Той е един от първите, които започват да изследват фотохимията. Нориш открива, че азотният пероксид, кетоните, алдехидите, кетените и диазометанът се разлагат под въздействието на късовълнова светлина на стабилни молекули и нестабилни, химично високоактивни свободни радикали (атоми или молекули с поне един несдвоен електрон). Появата на свободни радикали е много по-вероятна, когато реакцията протича в разредена газова, а не в течна фаза, където концентрацията на частиците е относително висока и свободните радикали могат да реагират помежду си. Нориш изучава въздействието на светлината върху тези молекули, а също така светлината, излъчвана при протичането на химичните реакции.

Изследвайки процеса на горенето на метана и етилена, Нориш установява, че формалдехидът играе ролята на междинно съединение, което реагира на ултравиолетовите лъчи с взрив. Той открива също така, че при много фотохимични процеси настъпват верижни реакции, при които под въздействието на светлината се появяват химично активни междинни съединения. При тези процеси катализиращото въздействие на малка по количество светлина предизвиква силен химичен ефект. Като открива, че химично активните междинни вещества, появяващи се под въздействието на светлината, водят до полимеризация (съединяване на много малки молекули и образуване на големи), Нориш изследва обстойно кинетиката на полимеризацията в многобройни химични системи.

По време на Втората световна война Нориш е председател на правителствения Комитет за бойните запалителни снаряди.

След войната Нориш и един от бившите му студенти Джордж Портър започват да проучват химията на свръхбързите химични реакции. Използвайки мощни импулси от късовълнова светлина, те предизвикват разпадане на нестабилните молекули на свободни радикали. За да наблюдават поведението на тези химично високоактивни вещества, двамата използват втори, по-слаб електроскопичен импулс. Този метод им позволява да установят присъствието на многобройни междинни съединения, а също така да наблюдават механизма на много сложни реакции. Използването на този метод, наречен импулсна фотолиза, позволява за първи път да се изучат непосредствено бързите преходни реакции, които са предсказани теоретично, но които никой не е наблюдавал. Нориш и Портър продължават своята работа, изучавайки горенето и пиролизата на водорода, въглеводородите, амоняка, фосфористия водород и сероводорода.

През 1926 г. Нориш се жени за Ани Смит, лекторка в педагогическия факултет на Уелския университет. Семейството има две близначки. Колегите на Нориш го определят като ентусиаст, човек с огромна енергия и постоянно неудовлетворено любопитство. Ученият умира в Кеймбридж на осемдесет години.

Освен с Нобелова награда Нориш е удостоен с медала Мелдола на Химическия институт (1928 г.), с медала Дейви на Лондонското кралско дружество (1958 г.), с медалите Ливерсидж (1958 г.) и Фарадей (1964 г.) на Британското химическо дружество, със златния медал Луис на Института за изучаване на горивните процеси (1964 г.) и с медала Лонгстаф на Британското химическо дружество (1968 г.). Член е на Лондонското кралско дружество и на осем чуждестранни академии на науките. През 1953-1955 година е президент на дружеството „Фарадей“, а през 1961 г. – на Британската асоциация за съдействие на развитието на науката. Ученият има също така почетни степени от университетите в Ланкастър, Лийдс, Ливърпул, Париж, Шефилд и Британска Колумбия.

Превод от руски: Павел Б. Николов