НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1967 ГОДИНА – ХИМИЯ – МАНФРЕД АЙГЕН

Манфред Айген (Manfred Eigen)

9 май 1927 г. – 6 февруари 2019 г.

Нобелова награда за химия (заедно с Роналд Нориш и Джордж Портър.)

(За изследването на свръхбързите химични реакции, стимулирани чрез нарушаване на равновесието с кратки енергийни импулси.)

Германският химик Манфред Айген е роден в град Бохум в семейството на Ернст Айген, музикант, и Едвига (Фелд) Айген. След завършването на бохумската гимназия служи в батарея на противовъздушната отбрана през последните месеци от Втората световна война. Когато войната завършва, учи физика и химия в Гьотингенския университет, където през 1951 г. получава степента доктор на природните науки. След две години работа в Гьотинген като помощник-лектор по физическа химия е назначен на щат в Института за физическа химия „Макс Планк“ в Гьотинген. През 1964 г. става директор на института.

Физиците, които правят изследвания със сонар, откриват, че звуковите вълни се поглъщат по-силно от морската вода или от от водни разтвори на натриев хлорид (сол), докато поглъщането от чистата вода е по-слабо. Айген открива, че това явление е свързано с присъствието в морската вода на малки количества магнезиев сулфат. Звуковите вълни с висока честота разрушават асоциираните струпвания във водата на магнезиеви и сулфатни йони (заредени частици), което води загуба на малки количества енергия на звуковите вълни.

Така Айген разглежда звуковите вълни с висока честота като фактор, предизвикващ незначителни разрушения в химичните системи. С помощта на наблюдение на състоянието на химични системи при тяхното незначително отклоняване от равновесието им той успява да определи скорости на химични процеси, неизмерими до тогава. По-късно Айген използва много бързи пулсиращи промени на температурата и на електрическия потенциал, предизвикващи незначителни промени в електрическата проводимост или поглъщането на светлината при химичните системи. Използвайки тези методи, наречени релаксационни, които регистрират прехода на химичните системи към ново равновесно състояние, Айген изследва бързите химични реакции, протичащи за време от една хилядна до една милиардна част от секундата.

Сред физико-химичните изследвания на Айген следват изследвания за дисоциацията и рекомбинацията на йоните в чистата вода, за дифузно контролираното пренасяне на протони в течностите, за поглъщането на звука в електрически разтвори и за кинетиката на кето-енолната тавтомерия. Приложени към проблемите на молекулярната биология, релаксационните метоси се използват за проучване на каталитичните реакции под въздействието на ферменти, образуването на полипептиди със спирална структура и кодирането на биологична информация.

През 70-те години научните интереси на Айген се прехвърлят в сферата на проблемите, засягащи зараждането на живота. Последните му изследвания са свързани с хиперциклите: самоорганизацията на индивидуалните нуклеинови киселини в по-сложни структури, техните взаимодействия с протеините и появата на примитивни гени.

През 1952 г. Айген се жени за Елфреде Мюлер; семейството има син и дъщеря. Надарен пианист, Айген се увлича и от туристически походи, от планински изкачвания и от събиране на гъби. Известен е на колегите си като човек с добри маниери, неуморимо влечение към работата и готовност да помага на другите при решаване на научни проблеми.

Айген е автор на повече от сто научно-технически труда. Освен с Нобелова награда е удостоен с наградата за химия и физика Ото Хан на Германското химическо дружество (1962 г.), с медалите Киркууд (1953 г.) и Лайнъс Полинг (1967 г.) на Американското химическо дружество, с медал на Германската академия на естествоизпитателите „Леополдина“ (1967 г.) и с медала Фарадей на Британското химическо дружество (1977 г.). Член е на Лондонското кралско дружество, на Френската академия на науките, на американската Национална академия на науките, на Американската академия на науките и изкуствата и на Гьотингенската академия на науките. Присъдени са му почетни научни степени от най-известни университети.

Превод от руски: Павел Б. Николов