САРА БЕРНАР, КОЯТО НЕ БЛЕСТЯЛА С КРАСОТА, НО ПОБЪРКВАЛА НАЙ-ЛИЧНИТЕ МЪЖЕ НА СВОЕТО ВРЕМЕ

ИЗТОЧНИК: ADME

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

“Има лоши актриси, има сносни, има добри, има велики и има Сара Бернар“ – казва Марк Твен. „Божествената Сара“, както я наричали нейните съвременници, не била класическа красавица, но замайвала главите на мъжете до самата си старост. Представителите на висшето общество отказвали да ходят на нейни спектакли, смятайки я за безнравствена, но актрисата само набирала смелост, шокирайки публиката.

Наричат Сара Бернар първата в света суперзвезда и най-знаменита актриса на света, защото освен способността да шокира имала огромен талант, съчетан с остър ум и добро сърце.

Ето един малък разказ за нейния живот:

-- Сара Бернар е родена в Париж през 1844 година. Тя е най-голямата от всички, които имат звезда в холивудската „Алея на славата“. След нея следва Томас Едисон, роден през 1847 година.

-- Истинското име на Сара Бернар е Анриет Розин.

-- Майката на малката Анриет била много привлекателна жена и живеела като държанка на богати кавалери. Сред нейните поклонници бил Шарл дьо Морни, братовчед на Наполеон III. Той платил обучението на момичето в престижно манастирско училище. Младата Бернар искала да стане монахиня, но постоянно нарушавала устава на обителта. Например, когато умрял любимият гущер на Сара, тя го погребала по християнския обичай, което предизвикало гнева на сестрите.

-- Идеята Сара да стане актриса принадлежала на Дьо Морни. Той завел момичето на театър, където присъствал и неговият приятел Александър Дюма. Сара Бернар била много развълнувана от пиесата и започнала силно да плаче. Дьо Морни и майка ѝ се разсърдили, но Дюма успокоил детето и му предсказал завидно актьорско бъдеще.

-- Дебютът на младата актриса не може да се нарече успешен. Девойката се паникьосвала: оказало се, че се страхувала от сцената. А някои зрители се смеели на походката ѝ.

-- На една от театралните вечеринки Сара поканила по-малката си сестра. Момичето настъпило случайно шлейфа на водещата актриса Зер-Натали Мартел. Тя блъснала силно детето. Като видяла това, Сара зашлевила на актрисата една плесница. И мадам Мартел поискала Сара да бъде отстранена от спектаклите.

-- След напускането на театъра Сара започнала да пътешества. В Брюксел се запознала с принц Анри дьо Лин и забременяла от него. Аристократът искал да се ожени за нея, но бил заплашен с лишаване от наследство, ако сключи брачен съюз. В резултат двамата се разделили. Сара родила сина си Морис, на когото дала своето фамилно име.

-- Много години по-късно принцът предложил да признае официално сина си. Това означавало знатна фамилия и титла за Морис, но младият човек се отказал, като пояснил, че е напълно доволен да бъде син на Сара Бернар.

-- За да издържа себе си и своя малък син, Сара отново започнала да играе в театъра. Давали ѝ роли в стилизирани и лековати комедии, а тя най-добре се вписвала в драмата. Но слабичката Бернар изглеждала абсурдно в пищните исторически костюми. Даже Дюма, голям поклонник на актрисата, отбелязал след едно нейно изпълнение: „Има глава на девственица и тяло като метла“.

-- Но щом актрисата сменила своето амплоа, успехът я споходил. Много добре ѝ се отдавали мъжките роли. За ролята на млад трубадур в една пиеса Наполеон III подарил на Сара Бернар брошка с брилянт.

-- Носели се слухове, че Бернар е съблазнила всичките глави на европейските държави, включително и римския папа. Актрисата не коментирала тази тема. Със сигурност е известно, че е имала близки отношения с Уелския принц, който по-късно става крал Едуард VII. Монархът на Дания Кристиан IX ѝ предоставил на разположение яхта, а херцог Фредерик – замък.

-- През 1873 г. Сара изиграла главната роля в спектакъла „Федра“. Ролята си репетирала само седемдесет и четири часа. Водещият френски критик Сарси написал: „Това е най-мелодичният глас, който някога човешките уши са чували. Тази жена играе със сърцето си, с цялата си душа“.

-- Най-ярката и главна роля в живота на Сара Бернар станала ролята на Маргарита Готие в спектакъла по романа на Александър Дюма „Дамата с камелиите“. Тази роля тя играла хиляди пъти до самата си смърт. Аудиторията често плачела по време на знаменитата сцена със смъртта на Маргарита.

-- Актрисата обожавала животните и щом хонорарите ѝ се покачили, започнала да си събира зоологическа градина. Отначало с нея живеели две кучета и две костенурки. По време на гастролите ѝ в Русия братът на император Александър III ѝ подарил бухал. А като се върнала, със спечелените пари актрисата си купила лъвче, което нарекла Юстиниан.

-- В една от студените зими Сара похарчила последните си две хиляди франка, купувайки хляб за градските врабчета.

-- Ставайки все по-известна и по-успешна актриса, Сара Бернар ставала и все по-шокираща. В дома си имала ковчег, в който понякога спяла или си учела ролите. Запазила се е даже снимка на актрисата в ковчега. Той станал част от нейния образ.

-- Сара Бернар била много добър човек. По време на Френско-пруската война тя превърнала театър „Одеон“, където била актриса, в болница за войниците, защитаващи обсадения Париж. Сара уговорила богати приятели да пожертват средства за болницата, а самата тя работела там като медицинска сестра.

-- Именно Сара Бернар накарала дамите да си свалят шапките, за да не пречат на другите зрители да гледат.

-- Съвременниците нарекли Бернар „Божествената Сара“, а критиците се възхищавали на нейния глас и на нейната грация. Но актрисата нямала само почитатели. Така например Чехов смятал, че играта ѝ не е божествен дар, а само усъвършенствано майсторство. Тургенев бил убеден, че единственото нейно достойнство е гласът ѝ.

-- Бернар покорила моментално англоезичната публика, която не знаела френски, но разбирала всичко благодарение на жестовете и интонацията на актрисата. Билетите за спектаклите с нейно участие в Ню Йорк стрували четиридесет долара – огромна за онова време цена. Те се разпродавали до един, като в театъра ходели не сам богати хора. Когато Сара се върнала от гастролите си в САЩ, донесла със себе си сумата от сто деветдесет и четири хиляди долара.

-- Възръста като че ли изобщо нямала значение за Сара Бернар. На петдесет и шест години тя изиграла ролята на двадесетгодишния сина на Наполеон Бонапарт, известен с прозвището си Орлето (актрисата, която играела майката на Орлето, била с четиринадесет години по-млада от Сара), а на седемдесет години – тринадесетгодишната Жулиета.

-- Сара Бернар се снимала в няколко неми филма. Тя изиграла ролята на Маргарита Готие в екранизацията на „Дамата с камелиите“. Казват, че след като гледала филма, Сара припаднала и поискала прожекциите да бъдат отменени. Работата е в това, че в театъра можела да скрие лесно възръста си в дълбочината на сцената, но в киното това не било възможно. Тогава актрисата била на шестдесет и осем години.

Сара Бернар в ролята на Орлето

-- Освен актьорски талант Сара Бернар имала и таланта на живописец. Тя рисувала основно пейзажи, включително морски, а през 1878 година в Парижкия салон било изложено двуметровото платно на актрисата „Младата жена и смъртта“.

-- Сара Бернар била и скулптор, но мнозина не вярвали, че може да вае толкова талантливи композиции. През 1976 година в Парижкия салон било изложено нейното произведението „Après la Tempête“ („След бурята“ – бел. П. Н.) и един от критиците го оценил високо, като добавил, че едва ли актрисата би могла да бъде негова създателка. През 1879 година скулптурите на Сара Бернар били изложени в Лондон с голям успех.

-- По време на турне в Германия Сара бернар контузила сериозно крака си. Лекарите ѝ препоръчали незабавна операция, но актрисата продължила гастролите. Това довело до по-късна ампутация. След ампутацията Сара отказала да си сложи протеза, затова я носели в паланкин.

-- Но тя продължила да играе. Сцените били нареждани така, че можела да лежи или да се опира на невидима опора. Когато излизала да се покланя в края на спектакъла, балансирала върху единия си крак. А в годините на Втората световна война въпреки тежката си травма изнасяла представления на фронта.

-- В края на живота си Сара написала учебник по актьорско майсторство. В него обърнала особено внимание на използването на гласа – според нея той е „най-важният инструмент за драматичния актьор“. Тя съветвала актрисите да говорят малко на носа си и да тренират белите си дробове, за да казват по-дълги откъси на един дъх.

-- През 1922 година Сара Бернар се съгласила да се снима във филм на Саша Гитри. Актрисата била слаба и не можела да пътува за снимките, затова оборудвали студио в дома ѝ. Но филмът не бил осъществен: на 26 март 1923 година „божествената Сара“ починала. В пресата написали, че умряла, без да страда, в обятията на сина си.

-- Когато новината за смъртта на Сара Бернар стигнала до театъра, носещ нейното име, по време на първия акт на пиесата „Орлето“ завесата паднала, публиката напуснала безшумно залата, а актьорите, все така с костюмите и грима си, се отправили към дома ѝ, за да се простят с великата актриса.