ПИСМА ДО ВАСИЛ ЛЕВСКИ: БОЧУКОГЛУ ДО ЛЕВСКИ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма, написани до Васил Левски, които представям съобразно с книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му, също и бележките под черта според него.

Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Част 1; Част 2; Част 3; Част 4; Част 5, Част 6, Част 7, Част 8, Част 9, Част 10, Част 11, Част 12, Част 13, Част 14, Част 15, Част 16, Част 17, Част 18, Част 19, Част 20, Част 21, Част 22.

№ 328

Бочукоглу до Левски

18 юли 1872 г.

Почитаеми ни г-не Аслан Дервишоглу Кърджалъ! [1]

Преди да отговорим на окръжните Ви писма, ние Ви поздравяваме с [по]желанието ни „Добре дошъл, брате“ от спасителното за народа ни послание и изразяваме ви нашата благодарност за благоразумното Ви пътуване, на което следствието е и благополучното ви завръщане, което зарадва и насърчи синца ни.

Нека сега да ви питаме и за работите ни. Милий, наш брате! Сполуката на нашата обща цел налага ни длъжност да уважаваме законите и властта на привременното ни народно правителство; затова бъдете и уверени, че ни най-малка мисъл не преминава през ума ни, за да меняваме и неодобряваме работи и постановления, които са одобрени от общо вишегласие. Ето защо не само ще да се стараем да се съобразяваме с приказанията на Централния комитет, но и будно, и строго ще да преследваме всеки, който би дръзнал да не се покори и не се съобрази с тях.

Колкото за пари, едничките средства, които са душа на народната ни работа, то е наша първа грижа и ние вече ще да турим наръка едно количество, което ще и да ви внесем, а и занапред има здрави надежди за още; защото народът ни, брате, бактисал от тиранство, готов е и ризата от гърба си да даде, стига само умно и вярно да вървят работите ни. А нам е драго, че такова съмнение не съществува. Ето кое трябва и Вас да утешава, да ви радва и да Ви насърчава в народното дело.

Милий брате! Времето е късо, страданията големи, а народното единство и ревност, като са сигурни, то трябва да се ползваме от тях: моралното разпространяване на светата ни цел трябва да върви най-бърже, но и материалното, сиреч въоръжаването на народа, не трябва да закъснява нито минута.

Тия са нашите желания, за които ние сме готови, колкото силите ни помагат, да жертваме. Но за оръжие, отрова и войнишки обучения защо ли не ни се поменува нищо в окръжните писма?

Според съдържанието на устава всеки ЧБРК има длъжност да се старае, за да пропагандира между народа ни народното дело и да събира материални средства. Бочукоглу и Илерически се емчат, че са в състояние да извършат това в името на ЦК в Радомир, Кюстендил и по-натам в Македония, ако дозволят обстоятелствата. Добре би било, мислим, да ги снабдите с нужните пълномощни писма, прокламации, разписки за помощи, отрова и прочие, за да обходят речените места, които са преддверието на Македония и които остават занемарени. Направете по-скоро, щото е нужно за тая работа.

Нашият Бочукоглу подир един месец ще прави сватба, на която ще покани и ближните околни комитети. [2] Но желае, щото и Вие да почетете с присъствието си венчалния му обряд. Това Ви се предизвестява, щото по случай на това пътувание да свършите и някое народно дело. Здравейте!

Ваши единомишленици чрез Бочукоглу

Приехме един Устав и 48 разписки за приемане помощ от Илирически, по когото ви изпровождаме гр. 210 или две лири турски. [3]

Н.Б.II.А., п. 62, № 8589

Арх. т. I. №4, стр. 445

1. Писмото е адресирано: На Аслан Девришоглу Кърджалъ в Златица. Левски бележи на свободното поле: Бочукоглу, №3 от 18 юли.

2. Сватбата на Т. Пеев е подробно описана от Ст. Заимов („Миналото“, т. I).

2. Захарий Стоянов бележи отстрани на това писмо: От Т. Пеев. Почеркът е действително на бившия етрополски учител и после беглец в Румъния.

(Следва)