НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1967 ГОДИНА – ХИМИЯ – ДЖОРДЖ ПОРТЪР

Джордж Портър (George Porter)

6 декември 1920 г. – 31 август 2002 г.

Нобелова награда за химия (заедно с Манфред Айген и Роналд Нориш.)

(За изследването на свръхбързи химични реакции, стимулирани чрез нарушаване на равновесието с кратки енергийни импулси.)

Английският химик Джордж Портър е роден в Стейнфорд (графство Уест Йоркшир) в семейството на Джон Смит Портър и Алис Ан (Роубак) Портър. Като получава начално и средно образование в местни училища, той печели стипендия „Акройд“ и постъпва през 1938 г. в Лийдския университет, за да се занимава с химия. Когато е в последния курс, учи радиофизика и радиоелектроника и става офицер от запаса в Кралските военноморски сили – като специалист по радарите.

След Втората световна война Портър готви дипломна работа в Emmanuel College към Кеймбриджкия университет под ръководството на Роналд Нориш, пионер в областта на фотохимичните изследвания на химично активните молекули. В началния стадий на изследване на бързите химични реакции Портър смесва два газови потока в бързодвижещ се поток и анализира характера на взаимодействията на потоците при различни разстояния. Портър и Нориш откриват, че този метод е удобен за проучване на химични реакции, които продължават няколко хилядни части от секундата, но не дава възможност да се изследват свръхбързите реакции, свързани с получаването на нестабилни, химически високоактивни радикали (атоми или молекули, имащи поне един несдвоен електрон).

Опирайки се на опита на Портър от войната в областта на радиоелектрониката, двамата учени разработват метода, известен като импулсна фотолиза. Методът се състои в следното: отначало мощен импулс късовълнова светлина предизвиква разлагане на фоточувствително химично вещество на химично активни междинни съединения. Втори, по-слаб светлинен импулс осветява след известен промеждутък от време зоната на реакцията, давайки възможност да се определят спектрите на поглъщане на неустойчивите свободни радикали. Променяйки интервала между двата импулса, Портър и Нориш установяват протичането на химични реакции в интервал до милионни части от секундата. Като заменят втория импулс с постоянен източник на светлина и използват светлинен детектор, те успяват да наблюдават концентрация на едно или друго химическо вещество по време на реакцията, предизвикана от първия светлинен импулс. Този метод позволява да се наблюдават и измерват за първи път свободните радикали, а също и кинетиката на химичното им поведение.

Като получава през 1949 г. докторска степен по химия, Портър е назначен за химик-демонстратор в Кеймбриджкия университет. Там в сътрудничество с Нориш той продължава да изучава поведението на свободните радикали в свръхбързите химични реакции. През 1952 г. става асистент на ръководителя на научноизследователската дейност в отделението по физическа химия. С помощта на установка за импулсна фотолиза той регистрира спектрите на поглъщане на органични свободни радикали с „продължителност на живота“ една хилядна част от секундата.

През 1954 г., когато е асистент на ръководителя на научноизследователската дейност в Британската научноизследователска асоциация по изкуствената коприна, ученият работи върху проблема за горенето на тъканите. През следващата година Портър става професор по физическа химия в Шефилдския университет, където през 1963 г., като получава званието професор по химия, оглавява химичния факултет.

В Шефилд Портър използва метода на скоростния импулс за проучване на механизма на по-сложни химични реакции като реакциите на взаимодействие на кислорода с хемоглобина в организма на животните и свойствата на хлорофила в разтворите. Той усъвършенства метода на импулсната фотолиза, използвайки импулсни източници на светлина и лазери, които позволяват да се изследва механизма на химични реакции, хиляди пъти по-бързи от предишните.

През 1966 г. Портър става приемник на У. Л. Браг на поста професор и директор на научноизследователската лаборатория „Фарадей“ към Кралския институт в Лондон.

През 1949 г. Портър се жени за Стела Брук. Семейството има двама сина. В свободното си време Портър обича да плува. Ангажира се също така с организиране на контакти между учени от различни области на науката, между учени и хора, които не се занимават с наука. Консултант е на няколко филма и телевизионни предавания. Член е на много политически и институционални комитети, свързани с науката и образованието.

Освен с Нобелова награда Портър е удостоен с медала Кордей-Морган на Британското химично дружество (1955 г.), с медала Дейви на Лондонското кралско дружество (1971 г.), с наградата Робъртсън на американската Национална академия на науките (1978 г.), с медала Ръмфорд на Лондонското кралско дружество (1978 г.), с медала Фарадей на Британското химично дружество (1979 г.) и с медала Логстаф на Кралското химично дружество (1981 г.). Ученият е посветен в пер през 1972 г. Член е на много академии и научни дружества, след които Лондонското кралско дружество, американската Национална академия на науките, Папската академия на науките, Гьотингенската академия на науките, Американската академия на науките и изкуствата и Испанската академия на науките.

Превод от руски: Павел Б. Николов