ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Повече от половин век католическата църква се управлявала от развратни жени, от техните развратни любовници и деца от незаконните им връзки.
Не трябва да мислим, че заглавието на тази статия съдържа оценка. Думата порнокрация (този термин означава буквално „власт на развратниците“ и е образуван от гръцките думи „разврат“ и „власт“) е чисто научно понятие. Така се наричат шест десетилетия от Х век, когато на престола на апостол Петър с феерична бързина се сменят папи, явно неподходящи за тази длъжност по моралните си качества. При това папи ги правели техните любовници, римски аристократки, прославили се по цяла Италия със своя разврат.
През Х век главата на Католическата църква все още не се избирал от кардиналски конклав. Папите били назначавани от римската аристокрация. В началото на 900 година виден неин представител бил консулът Теофилакт, граф на Тускулум. Той заемал длъжността римски главнокомандващ и папски ковчежник, при което за никого в Рим не било тайна, че аристократът е напълно зависим от своята съпруга Теодора. Тази красавица си играела със съпруга си по свое желание, а му сложила толкова рога, че отдалече можели да бъдат сбъркани с малка, но гъста горичка. Произходът на Теодора не е известен. Някои нейни съвременници я наричали куртизанка и хетера. Но едва ли тези обидни прозвища означават, че в младостта си Теодора се е занимавала с проституция. Те по-скоро характеризират нейния повече от общителен характер.
Семейството имало две дъщери – Марозия и Теодора. За втората историческите хроники са запазили малко сведения, затова пък първата по своето сластолюбие надминавала и майка си. „Влиянието на тези две развратнички, Марозия и Теодора, се основавало на тяхната красота и на тяхното богатство, а също така било резултат от техните политически и любовни интриги. Своите най-упорити любовници те награждавали с папски тиари. Светият престол заели незаконнороденият син, внукът и правнукът на Марозия. Рядка генеалогия за наместниците на свети Петър на Земята“ – пише английският историк Едуард Гибън.
По това време ситуацията около папския престол била крайно заплетена. Повечето епископи мразели дружно починалия неотдавна папа Формоз и дори организирали съдебен процес над неговия полуизгнил труп. Приближените на Формоз и неговите противници буквално се биели за апостолския трон. Стремително блясвали и гаснели звездите на многобройни папи и антипапи. Но цялата тази бъркотия омръзнала бързо на римската аристокрация.
През 904 година Теофилакт назначил със свое решение новия папа. Той бил далечен роднина на консула Сергий и получил с назначението си поредния номер III. За да избегне по-нататъшни конфликти, Теофилакт хвърлил в затвора двамата предишни папи (Лъв V и Христофор), а след това заставил своето протеже да издаде заповед за тайното им удушаване.
Новият папа бил крайно благодарен на своя аристократичен покровител. Той му дал званието сенатор и доходната длъжност вестарариус – чиновник, който контролира всичките папски доходи. Теофилакт започнал да ръководи делата на папския престол, а Сергий се отдал на развлечения. Латеранският дворец, резиденцията на понтифиците, се изпълнил с многочислени любовници на светия отец и на неговите незаконнородени деца. Съвременниците се възмущавали, че домът на папата прилича повече на разбойнически вертеп. За да въведе ред в поведението на своя родственик графинята на Тускулум изпратила в спалнята на папата своята петнадесетгодишна дъщеря Марозия, която оттам нататък станала главна любовница на понтифика. Епископ Лиутпранд Кремонски, съвременник на тези събития, пише: „Град Рим управляваше тогава като мъж – срамно е да се каже – безсрамната блудница Теодора. Тя имаше две дъщери – Марозия и Теодора, не само приличащи ѝ по всичко, но и още по-склонни към разврат. От тях Марозия роди по престъпен начин на папа Сергий син Йоан“.
Сергий III починал през 911 година. След него светия престол заел Анастасий III, когото някои смятали за син на своя предшественик. Анастасий защитавал прилежно всичките интереси на семейство Теофилакт, но папствал само две години. После апостолският трон се паднал за шест месеца на някой си Ландон, за когото не се знае почти нищо. След неговата скоропостижна кончина с назначаването папи се заела вече лично съпругата на сенатора Теодора.
В град Равена живеел Джовани да Тосиняно, неин отдавнашен любовник. Тя лобирала за кариерата на миловидния свещеник и му издействала длъжността на епископ. Когато през 914 година светият престол се овакантил, Теодора, на която ѝ омръзнало да снове от Рим до Равена, преместила своя любим по-близо до себе си и постигнала назначаването му за папа. Той се качил на престола под името Йоан Х. „Теодора, безсрамницата, горейки от любовна страст, се прелъстила от красотата на лицето му и не само желаела да да има връзка с него, а и го принуждавала по-късно към това. Докато се вършели тези безсрамия, починал епископът на Болонската църква и Йоан бил избран на негово място. (...) Тогава извратеният ум на Теодора, която нямала сили да търпи, че нейният любовник заради разстоянието от двеста мили, отделящо Равена от Рим, я овладява вече много рядко, накарала Йоан да остави архиепископството в Равена и – о, ужас! - да завладее върховния понтификат в Рим“ – възмущава се в своята хроника Кремонският епископ.
Бурната дейност на новия папа продължила четиринадесет години. През цялото това време той бил вярна марионетка на граф Теофилакт и съпругата му Теодора. В средата на 20-те години на Х век благочестивите съпрузи починали и на първи план излязла дъщеря им Марозия, която се провъзгласила за римска сенаторка и патриция (senatrix et patricia Romanorum – бел. П. Н.). Тя презирала отдавна папата за дългата му връзка с престарялата ѝ майка. Като погребала майка си, Марозия се заела с детронирането на нейния любовник. През 1927 година по нейна заповед заклали в Латеранската катедрала Петър, брат на Йоан Х, който бил началник на охраната му. След няколко месеца Гуидо, съпруг на Марозия и маркграф на Тоскана, нахлул начело на отряд войници в Латеранския дворец. Той насякъл на парчета стражата, пазеща входа към папските покои и лично съпроводил Негово светейшество до затвора в замъка Сант Анжело. Според едни сведения един месец по-късно сваленият Йоан Х бил удушен в килията си с възглавница, а според други, след една година умрял по естествен път от недохранване и лошо отношение на тъмничарите.
Маркграф Гуидо освободил светия престол не за кого да е, а за поредния любовник на своята драгоценна съпруга. По нареждане на Марозия тиарата надянал Лъв VI, който я носил само няколко месеца. Не оправдал надеждите на стопанката на Рим и бил отровен по нейна заповед. Неговият приемник Стефан VII заемал папския престол две години. И също не се прославил с нещо особено. И Лъв, и Стефан били временни фигури. Те топлели стола на свети Петър, докато порасне синът на Марозия, която тя родила от отдавна починалия Сергий III. Щом малкият Джовани станал на двадесет години, нуждата от временен папа отпаднала, и ненужният Стефан бил убит.
Ако съдим по всичко, като направила сина си папа под името Йоан XI, Марозия, която по това време станала или на четиридесет, или на петдесет години, решила да започне живота си на чисто. Символ на прощаването със стария живот станало отравянето на съпруга ѝ Гуидо и предлагането на ръка, сърце и целия Рим като зестра на Хуго Арлски, брат на отровения съпруг. Той знаел прекрасно обстоятелствата около смъртта на брат си, но без всякакво смущение изгонил с радост своята съпруга и приел предложението. През 932 година била вдигната необичайно пищна сватба.
Въпреки че главен гост на сватбата бил новоизбраният папа, римляните посрещнали брака с неодобрение: съжителството с брата на съпруга било сметнато за инцест. Марозия давала през целия си живот поводи за мръсни сплетни. Но сега по Вечния град плъзнали съвсем отвратителни слухове. Че сенаторката не само развратничела наляво и надясно с възрастни мъже, но покварила и своите синове: Джовани, който наскоро станал папа, и по-големия му брат Алберих. Не е известно как се отнесъл към тези сплетни младият ѝ съпруг, но те явно нарушили душевното равновесие на Алберих.
Скоро след сватбата между Хуго и неговия заварен син избухнал конфликт, който имал значителни последствия. „Когато, следвайки наставленията на своята майка, Алберих поливал вода на миещия ръцете си Хуго, иначе казано – на своя втори баща, Хуго го ударил по лицето като наказание, че поливал с водата неумерено и без длъжната скромност – пише Лиутпранд Кремонски. - Желаейки да отмъсти за нанесеното му оскърбление, Алберих събрал римляните и се обърнал към тях със следната реч: Достойнството на град Рим дотолкова вече не съществува, че се подчинява дори на разпорежданията на блудници. Кое може да бъде по-гнусно и отвратително от това да се допусне гибелта на град Рим заради нечестивия брак на една жена?“. Римляните, като си намерили вожд, въстанали с радост, Хуго избягал от града, а Марозия била хвърлена от по-големия си син в затвора. Алберих не детронирал Йоан XI, единствения си брат и папа. Но държал изкъсо понтифика, а той изпълнявал послушно всичките указания на своя родственик, който приел титлата херцог на Сполето и станал новия стопанин на Рим. Така продължило четири години, до самата смърт на Йоан от пиянство и чревоугодничество през 935 година.
През тази година, както смятат някои историци, завършил периодът на порнокрацията. Но според мнението на повечето учени тя продължила още три десетилетия. По това време понтифиците били назначавани според желанието на Алберих. Лъв VII, Стефан VIII, Марин II и Агапит II не се проявили с нищо. Те не си пъхали носа в дела, които не засягали непосредствено църквата. Главната задача на тези четирима папи, управлявали по няколко години, било да греят стола, докато порасне Октавиан, синът на херцога на Сполето.
Майка на Октавиан била Алда, доведена сестра на Алберих и дъщеря на избягалия Хуго. Момчето, плод на кръвосмесителна връзка, се отличавало от младите си години със своята порочност. Злонамерени хора твърдели, че още като дете Октавиан бил развратена от баба си Марозия, но това едва ли е вярно. Ако по това време е била жива, тя е можела да вижда внука си само от прозореца на затворническата килия. Когато синът станал на седемнадесет години, баща му го направил епископ и го посветил във всичките управленски дела на Рим. След смъртта на Алберих през 954 година Октавиан започнал да управлява Вечния град като светско лице. Дочакал смъртта на папа Агапит II и заел през 955 година мястото му под името Йоан XII. При това светските закони продължавал да подписва като Октавиан, а папските були като Йоан.
Рим стенел под двойната му власт. Латеранският дворец се превърнал във вертеп. Порядъчните жени се страхували да се появяват близо до него, ако не са съпроводени от мъжете си. Римляните започнали да се оплакват дружно на германския крал Отон I, който по това бил единствената сила в Европа, способна да усмири самозабравилия се понтифик. В посланията им се посочвали възмутителни факти: „Една от съжителките на Йоан XII – Стефанета – след продължителна връзка с папата умря пред очите ни в Латеранския дворец, като роди син, който, според нейните думи, е от папата. Обителта на първосвещеника се е превърнала в място за разврат, в приют за публични жени! Римските жени, както и чужденките, се страхуват да влязат в храма на Светите апостоли, защото даже на стъпалата на олтара това чудовище си намира жертви сред жените, вдовиците и девойките! Апостолските храмове се рушат, небето, разтърсвайки се от сълзи, заплашва вярващите с гибел!“
Като чул молбите за защита, Отол завзел Италия и Рим. Но в действителност нямал намерение да сваля Йоан. За което благодарният понтифик провъзгласил немеца за глава на Свещената римска империя. Новоизпеченият император не се скъпял на благодарности, но, въпреки това, помолил в частен разговор светия отец да се държи малко по-скромно. Това напътствие не се харесало никак на Йоан и щом войските на Отон напуснали Рим, той започнал да интриганства срещу императора, викайки в Рим неговите конкуренти.
Възмутен от това вероломство, Отон се върнал и завзел отново Рим. При приближаването на войските му, Йоан, като натоварил няколко каруци със скъпоценности от папската хазна, избягал на юг. Императорът не искал чак толкова да се кара с представителя на бога на земята и мислел да прости на Йоан, но римските свещеници поискали задочен съд над избягалия папа. През декември 963 година се събрали в огромна зала кардиналите, няколко десетки епископи, стотици свещеници и миряни. Върху отсъстващия Йоан XII се посипали страшни обвинения. Присъстващия на този събор епископ на Кремона записал: „Кардинал Петър каза, че видял как Йоан XII водил меса, без да е приел причастие. Йоан, епископ на Нарни, и Йоан, кардинал-дякон, изповядаха, че видели как папата ръкополага дякон в конюшнята. Бенедикт, кардинал-дякон, заедно с други свещеници, каза, че знае факти за посветени от папата епископи срещу подкупи... те свидетелстваха за неговите прелюбодеяния: прелюбодействал с вдовицата Рение, с прислужничката на отец Стефан, с вдовицата Анна и със своята племенница, и превърнал свещения дворец в публичен дом. Те казаха, че е ослепил своя духовник Бенедикт и след това Бенедикт починал; че е убил Йоан, кардинал-иподякон, като го кастрирал... Всички свещенослужители, а също така миряни, заявиха, че пиел вино с дявола. Те казаха, че при игра на зарове призовавал Юпитер, Венера и други идоли. И даже заявиха, че пренебрегва утринната молитва и не се кръсти“.
Поради тежестта на предявените обвинения Йоан XII бил свален, а за нов папа Отон назначил Лъв VIII. Останалият без тиара Йоан не се примирил със своята оставка. С помощта на откраднатите богатства той събрал армия, състояща се основно от всякаква измет, и като използвал поредното оттегляне на Отон, завзел през февруари 964 година Рим. Сега вече избягал папа Лъв.
Като се върнал в Латеранския дворец, Йоан XII предал на анатема всичките си противници. Не останал обаче удовлетворен от проклятията и заповядал да отсекат ръцете и да отрежат езиците на някои от тях. Не е известно до какво би довело това двойно папство, но на 14 май 964 година Йоан XII починал скоропостижно. Според една от версиите умрял от инсулт по време на сексуална оргия („дяволът го ритнал с копито по темето“ – говорели римляните), според друга бил убит от съпруга на обезчестена от него жена. И с неговата смърт завършила епохата на порнокрацията.
Върналият се в Рим Лъв VIII развил дейност, която трябвало да върне на католическата църква авторитета, който бил разклатен. Поради това заслужил любовта и благодарностите на римските жители. Делото му било продължено от папа Йоан XIII, който също се отличавал със скромност и благочестие. По ирония на съдбата той произхождал от печално известното семейство и бил правнук на въпросната Марозия, но не приличал по нищо на своята прародителка.
Сто години по-късно, за да се избегне зависимостта на понтифиците от светските управници, римските папи започнали да се избират от кардиналски конклав. Това се е запазило и до днес. В продължение на векове периодът на порнокрацията се възприемал от църковните историци крайно неохотно, а ако пишели за него, виждали в този епизод едва ли не доказателство за величие: „Щом църквата е могла да преживее подобно унижение и период на подобен греховен упадък, каквато е ерата на блудниците, то със сигурност е защитена от Бога, поради което никой не може да я разруши“. Какво пък, когато се оценява исторически момент, изпълнен със сексуални извращения, напълно допустима е и извратена логика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.