ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ – ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ

И така, версията на Марк, по всяка вероятност, е версия на адвокат, който оневинява свой клиент, обвинен в опит за метеж.

Да, твърди Марк, Исус извеждал хората в пустинята, но ги учел там на добро. Да, той влязъл в Ерусалим под викове „Осанна на Царя на Израил“, но това била инициатива на народа, а Исус нямал отношение към това. Да, той изгонил от Храма сарафите, но това било просто така, хепънинг и пърформанс; да, намерили го през нощта, сред въоръжени с мечове ученици, в Гетсиманската градина, но това не било след разгромено въстание, а просто Исус имал навика да напуска всяка нощ Храма; да, тълпата викала по време на съда над Исус „пусни го“, но това се отнасяло за друг Исус, Исус Бащиния син (Исус бар Авва, неправилно интерпретиран като Варава – бел. П. Н.), който наистина организирал метеж, но този метеж, станал по същото време, на същото място и ръководен от човека на име Исус Бащиния син, нямал никакво отношение към мирните проповеди на Исус Божия син.

И само заради трагично недоразумение римляните сбъркали единия Исус с другия.

Не е лесно да се види, че цялото това твърдение се основава на едно-единствено допускане. То предполага, че през 70 година римляните, веднага след разрушаването на Храма, са знаели прекрасно кой е Исус. Наличието на адвокатска версия предполага налична версия на обвинението.

Въпрос: какво са знаели римляните за Исус Христос?

За християнина, живеещ през I–III в., отговорът на този въпрос не би предизвикал никакво затруднение.

Той знаел добре, че елитът на империята – от императори до философи – е бил прекрасно осведомен кой е Исус. Имало множество текстове, които потвърждавали документално тази гледна точка.

Този християнин разполагал например с прекрасното писмо на император Марк Аврелий, който докладвал на Сената, че дължи победата си над германците на християнския бог, и заповядал да бъдат убивани всички, които обвиняват християните [1]. Това писмо цитират като напълно автентично Тертулиан и Евсевий [2].

Разполагал християнинът и с аналогично писмо на император Антонин Пий [3], а също така със съвсем оригиналната кореспонденция между апостол Павел и философа Сенека [4]. В тази кореспонденция Сенека се възхищавал от Христос и Павел и охотно признавал тяхното превъзходство над себе си, нищожния езичник.

Сред християните се разпространявал превъзходният доклад на някой си Публий Лентул, предшественик на Понтий Пилат като префект на Юдея, с превъзходна препоръка за Исус. „Народът го нарича пророк на истината; неговите ученици – Божи син. Той възкресява мъртви, изцелява болни“ – докладвал Лентул на Сената.

Писмото на Лентул съдържало и словесен портрет на Христос, който, ако се вярва на римския префект, засенчвал с красотата си Марлон Брандо.

„Косите му – докладвал префектът на Сената – са с цвят на узрял лешник, прави до ушите, а под ушите се вият и къдрят, със синкав ярък оттенък, падащи върху раменете. По средата са разделени от пътека на две, както е обичаят на назореите. Челото му е гладко, изразява радост, лицето му е без бръчки и петна, розовият оттенък му придава привлекателен вид. Носът и устата му са безупречни. Брадата му е гъста и със същия цвят като косите, не много дълга, разделена на брадичката... Той е най-прекрасното Човешко Дете [5].

Това поразително описание, подобаващо по-скоро на влюбен, зажаднял за мъжка красота, отколкото на римски префект, доказвало нагледно на християните, че не само длъжностните римски лица, но и Сенатът е бил напълно осведомен за учението, съдбата и даже за външния вид на Христос.

Но най-многобройните текстове, които се разпространявали сред християните, били свързани, разбира се, с централното събитие: разпъването на Христос и кореспонденцията по този повод между прокуратора Понтий Пилат, император Тиберий и цар Ирод.

Ранните християни – за разлика от учените библеисти през XIX в. - знаели много добре, че Понтий Пилат бил длъжен след екзекуцията на Христос да напише донесение на императора, и те имали това донесение.

В донесението прокураторът на Юдея Понтий Пилат си признавал честно пред императора, че разпънал неволно Бога по внушение на юдеите. Той докладвал на Тиберий, че Исус Христос е роден от Дева, направил е чудеса и е възкръснал „на третия ден от гроба“.

Освен писмото на Пилат до император Тиберий имало аналогично по дух писмо на Пилат до император Клавдий [6]. Добрият прокуратор явно е забравил кой му е император. А съвсем изумително е, че освен тези две писма има трето, от императора до Пилат, отнасящо се за Христос. Наистина, императорът се казва Теодор. Салустий и Тацит не знаят за такъв император. Но както виждаме, ранните християни били много по-добре информирани за римските императори от езичника Тацит.

Освен кореспонденцията между Пилат и Тиберий, ранните християни четели с удоволствие и кореспонденцията между Пилат и Ирод [7].

В писмо, адресирано до Пилат, цар Ирод съобщава за ужасните наказания, които го постигнали заради убийството на Йоан Кръстител. Дъщеря му Иродиада играела на езерото, покрито с лед, подхлъзнала се и паднала във водата така, че ледът отсякъл главата ѝ като на Йоан. Съпругата му ослепяла с едното око, а самият той се намира на смъртно легло и от тялото му излизали червеи. Ирод не се съмнява, че всичко това е станало заради евреите, които осъдили Христос, и умолява Пилат и съпругата му да се молят на Христос ден и нощ. Той предсказва, че „Царството ще отиде при езичниците, защото ние, Избраният народ, се гаврихме с Праведника“.

Ако за всичко това беше съобщил някой друг, ние може би бихме могли да се усъмним дали наистина ледът е отсякъл главата на дъщерята на Ирод, но тъй като за това пише лично Ирод на Пилат, какви съмнения може да има!

В заключение Ирод пише, че изпраща на Пилат обеците на дъщеря си и своя пръстен. Тази малка приписка придава особена правдивост на повествованието.

В отговор Пилат пише на Ирод и му съобщава не по-малко потресаващи новини. Той, Пилат, също научил от стражите и палачите съвсем достоверната новина за възкресението на Христос, който след това бил видян в Галилея в същия облик „да проповядва възкресението и Вечното царство“.

Нещо повече, Прокла, съпругата на Пилат, взела със себе си стотника Лонгин с дузина войници и отишла да слуша тези проповеди. При вида на Христос тя се убедила, че наистина е възкръснал, и повярвала.

След Прокла при Христос отишъл и Пилат. Посещението му не останало незабелязано. Когато Пилат се доближил до Исус, земята се разтресла и се разнесъл Глас от Небето, а Пилат паднал на колене пред Нашия Господ и го помолил да се смили над него. „Аз зная, че ти си Бог и Сина на Бога“ – възкликнал Пилат. Ако това за Пилат го беше разказвал някой друг човек, бихме могли да се усъмним, че си измисля. Но собственоръчното писмо на Пилат променя, разбира се, напълно нещата [8].

В донесенията на Пилат до Тиберий има също така подробен списък на чудесата , извършени от Исус. Римският прокуратор докладва на императора, че Исус изцелявал слепи, болни и недъгави и вдигнал Лазар от гроба. След като Исус бил разпънат, върху света се спуснали тъмнина и ужас. Излезли мъртвите Авраам, Исаак и Яков, всичките дванадесет патриарси, Мойсей и Йов. Пилат видял възкресението им със собствените си очи. След това земята се разтворила пред Пилат и погълнала всички ерусалимски синагоги и евреите, свидетелстващи срещу Исус, а от пукнатината се появил Господен ангел [9].

Ядосаният император наредил да изправят Пилат пред съда и поискал от него отговор: защо е погубил Исус, който доказал със своите чудеса, че е Христос, Юдейския цар. Едва Тиберий произнесъл името на Христос и всички статуи на богове в римския Сенат се разсипали на прах.

Поразеният от това Тиберий наредил да екзекутират Пилат. Когато префектът му отсякъл главата, се чул Глас от Небето, свидетелстващ, че греховете на Пилат са простени и той ще бъде свидетел по време на Страшния съд, когато Христос ще съди дванадесетте Израилеви колена за това, че са се отрекли от него. Главата на Пилат била поета от появил се небесен ангел, а съпругата на Пилат, Прокла, при вида на ангела моментално предала Богу дух.

Що се отнася до евреите, те не се отървали така лесно като Пилат. Още преди какъвто и да е Страшен съд Тиберий заповядал да бъде унищожена земята им и да бъдат поробени тези, които оцелеят. Всичко това постигнало евреите по лична заповед на Тиберий, който бил възмутен от това, че са разпънали Христос.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Юстин Мученик. Апология, 71.

2. Тертуллиан. Апологетик, 5; К Скапуле, 4; Евсевий Кесарийский. Церковная история, 5, 5.

3. Юстин Мученик. Указ. соч., 70.

4. The Correspondence of Paul and Seneca, в: M. R. James. The Apocryphal New Testament, Oxford, Clarendon Press, 1924.

5. Letter of Lentulus, в: Schneemelcher, Wilhelm, ed. (1991). New Testament Apocrypha: Gospels and Related Writings. 1. Cambridge: James Clarke. p. 66.

6. The Report of Pilate to the Emperor Claudius, в: Acts of Peter and Paul, From Ante-Nicene Fathers, Vol. 8. Edited by Alexander Roberts, James Donaldson, and A. Cleveland Coxe. Buffalo, NY: Christian Literature Publishing Co., 1886.

7. The letters of Herod and Pilate, p. 389–398, в: B. Harris Cowper. The Apocryphal Gospels: And Other Documents Relating to the History of Christ, Oregon, 2006.

8. Пак там.

9. The report of Pontius Pilate, p. 405–409, в: B. Harris Cowper. Посоч. съч.