ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС – В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?

И така, според Марк, Исус не бил отведен първо при римляните. Той се изправил най-напред пред юдейския религиозен съд, който се събрал спешно, през нощта, в нарушение на всички мислими и немислими правила: в частен дом, в забранено време, с участието на хора, които през тази нощ не трябвало да напускат домовете си, и под председателството на човек, който в този момент трябвало да е в храма и да извършва строгия обред на пречистването.

В какво именно го обвинил този извънреден съд? И защо Марк не бърза да огласи това обвинение?

Може би го обвинил във въстание срещу римляните? Но тук има една спънка: от гледна точка на юдейския закон въстанието срещу римляните не било престъпление. Съдът на Синедриона не можел да осъди Исус за въстание срещу римланите по същата причина, по която съдът на шариата не може да осъди някой мюсюлманин за джихад.

„Еврейският закон не смятал подобни постъпки за криминални престъпления и никой еврейски съд никога не би наказал някого за това, което, от гледна точка на евреите, било безобидна или даже похвална постъпка“ [1].

Въстанието било нещо безусловно наказуемо от гледна точка на римляните, но не и от гледна точка на Тората.

Може би Исус наистина е бил обвинен, че нарушава съботата, както така живописно твърди Евангелието от Никодим? В края на краищата не нарушавал ли съботата? Нима не изцелил в събота страдащ от воднянка (Лука, 14:4), а друг път – човек с изсъхнала ръка (Матей, 12:10)?

Уви, това обвинение също не би могло да бъде предявено на Исус по простата причина, че Талмудът и Тосефта разрешават да се лекува в събота [2].

Същото се отнася и за друг епизод: „Един съботен ден Исус вървеше през едни житни полета. Учениците му късаха класове, стриваха ги с длани и ядяха зърната“ (Лука, 6:1; Матей, 12:1; Марк, 2:23).

Според Марк това произшествие, което станало в събота, предизвикало възмущението на фарисеите (Марк, 2:24).

И отново това е много съмнително за нас.

Работата е в това, че действията на Исусовите ученици съответствали строго на юдейския закон, който разрешавал да се късат класове в събота, за да бъдат изядени зърната им на място; забранен бил само системния труд за събиране на реколтата със сърпове и други инструменти [3].

Така че, въпреки твърденията на християните, обвинения за нарушаване на съботата не можели да бъдат предявени на Исус по простата причина, че даже в епизодите, описани в Евангелията, той не я нарушавал.

Какви обвинения в действителност биха могли да предявят свидетелите към Исус? Можем ли да ги възстановим, или ще трябва да се задоволим завинаги с твърдението на Марк, че са били „лъжливи“?

За да отговорим на този въпрос, нека погледнем в многобройните „Деяния“ на различни апостоли и да видим какви обвинения са им предявени.

Да се обърнем например към теста, наречен „Деяния на Андрей“ [4].

Там се разказва как македонският проконсул Вариан заповядал да арестуват апостол Андрей и от това веднага ослепял. Андрей, на когото Исус казвал да се отплаща с добро за злото, върнал зрението на проконсула. Но вместо да блгодари на Андрей за тази благородна постъпка, проконсулът веднага възкликнал: „Съвсем ясно е, че ти си гоес и смутител“ [5].

От Македония Андрей заминал за Ахея. Тамошният проконсул, като чул, че в града е дошъл човек, който възкресява мъртвите, също не се усъмнил ни най-малко в истинността на извършваните от Андрей чудеса. Той не ги оценил високо. „Той е гоес и измамник!“ – възкликнал проконсулът [6].

А когато ученик на Андрей потушил с едно заклинание пожар, родителите на му изпаднали в ужас. Вместо да се зарадват на несъмнено полезните за стопанството умения на сина си, те го проклели и го лишили от наследство. „Станал е гоес” – заявили те [7].

Много близка история се случила и с апостол Филип [8]. Първосвещеникът Анания се опитал да го арестува и, разбира се, веднага ослепял. Добрият Филип върнал зрението на първосвещеника и му предложил да се покори на Христос. Но първосвещеникът отказал категорично. „Ти си магьосник“ – заявил той [9].

За да спаси душата на Анания и да докаже, че не е прав в мислите си, Филип произнесъл заклинанието „Забартан, сабатабат, браманух!“ Земята се отворила и погълнала първосвещеника до коленете. Филип се обърнал отново към Анания с молба да спаси душата си и да признае Христос, но Анания също толкова непреклонно отговорил: „Исус е гоес!”

По повеля на Филип земята погълнала първосвещеника до кръста. „Покай се и спаси своята душа“ – молел Филип. „Няма да бъда победен от магьосничество!“ – отвърнал първосвещеникът. Дори когато Филип му обещал да съживи пред очите му мъртвец, това не направило на упорития юдей ни най-малко впечатление. „Не, няма да повярвам! – заявил живо погребаният Анания. – Ти ще то съживиш с магьосничество [10].

Аналогична случка постигнала апостол Тома [11]. Цар Миздей заловил апостола и заповядал да го подложат на изтезания. Поставили под краката му нажежени плочи, но изпод плочите бликнали извори със студена вода [12]. Апостолът, разбира се, останал невредим. Но вместо да се впечатли от станалите чудеса, царят заповядал да екзекутират гоеса и възкликнал: „Твоето магьосничество ще умре заедно с тебе“ [13].

Апостолите Яков и Петър върнали зрението на един слепец. На пръв поглед това радостно събитие би трябвало да зарадва градските власти– Вместо това те веднага заявили: „Те са магьосници“ [14].

Както виждаме, при всичките тези случаи събитията се развиват по напълно идентичен начин. Апостолите, изпълнени със Светия дух, вършат чудеса. Те възкресяват мъртви, връщат зрението на слепци, гасят огън, разтварят вратите на тъмници, светят с небесна светлина и прочее. Техните противници не се съмняват, че са извършени чудеса. Но именно това ги плаши. „Вие сте гоеси” – твърдят те.

Именно това обвинение предявява Йосиф Флавий на пророците от „четвъртата секта“. Също както проконсулите, първосвещениците и царете от „Деянията“ на Андрей, Филип и Тома той нарича пророците гоеси [15]. “Гоеси и разбойници се съединиха за общо дело“ – оплаква се Йосиф Флавий [16]. Умението да вършат чудеса е главната отличителна черта на пророците от „четвъртата секта“ и с това те са опасни.

Основателно е да предположим, че едно от обвиненията, които е повдигнал съдът на Синедриона срещу Исус, е обвинението, че е гоес. Реалният първосвещеник Анания, както и неговият литературен съименник, не се съмнявали, че Исус наистина върши чудеса. И това била неговата вина.

Забраната да се вършат чудеса била самата същност на садукейския монотеизъм във вида, в който се формирал през епохата на Втория храм. Чародействата, даже в името на Яхве, нарушавали монопола на Ерусалимския храм да посредничи пред Господа и затова били строго забранени.

„Не бива да се намира у тебе предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви, защото, всеки, който върши това, е гнусен пред Господа“ (Второзаконие, 18:10–12).

В този смисъл, от гледна точка на традиционния юдаизъм, Кумран бил просто разсадник на магьосници. Обитателите му можели да ходят на небето. Те имали власт над Велиал, ангелите разрушители и Лилит! (11Q11; 4Q510; 4Q511; 4Q560). Разбира се, не всички гоеси произхождали от Кумран, но всички обитатели на Кумран били гоеси.

БЕЛЕЖКИ

1. Haim Cohm. The Trial and Death of Jesus, The Westminster Press, New York, 1963, p. 33.

2. b Avodah Zarah 27b-28a; M Shabbat VI 10; XIV 3–4; b Shabbat 108b-109a; виж също: Haim Cohn, указ. соч., p. 42.

3. M Pei’ah IV 4, IV 10; M Menahor X 3; виж също: Haim Cohn, указ. соч., p. 44.

4. Dennis R. MacDonald. The Acts of Andrew, Polebridge Press, 2005.

5. Dennis R. MacDonald. Посоч. съч.., 18с, 4.

6. Пак там, 22, 3.

7. Пак там, 12, 14.

8. Francois Bovon. The Acts of Philip, Baylor University Press, 2012.

9. Francois Bovon. Посоч. съч., 2, 18.

10. Пак там, 2, 19.

11. Harold W. Attridge. The Acts of Thomas, Polebridge Press, 2010.

12. Harold W. Attridge. Посоч. съч., 12, 141.

13. Пак там, 12, 163.

14. The Story of St. James, цитат по: A. S. Lewis. Acta Mythologica Apostolorum. Cambridge University Press, p 31.

15. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 13, 5.

16. Иосиф Флавий. Посоч. съч., 2, 13, 6.

(Следва)