ЕМАНЦИПАЦИЯ ПОД ВЗРИВОВЕТЕ НА СНАРЯДИТЕ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Първата световна война направила за равноправието мужду мъжете и жените повече от което и да е друго историческо събитие.

Десетки милиони мъже предимно от европейските страни отиват през 1914 година на война; мобилизация е проведена практически в четиридесет страни, сред които са Британската империя, Руската империя, Франция и Германия. Мъжете, които напуснали работните си места, трябвало да бъдат заменени с жени. Така те вършели неща, които преди това се смятали за традиционно мъжки занимания. Жени били ангажирани например в корабостроенето, в производството на тухли и на електроенергия. Тогава се появили и първите жени на полицейска служба.

Работнички с боеприпаси в склад за снаряди. Нотингамшир, 1917 г.

Работнички спускат шестдюймови гаубични снаряди на земята. Нотингамшир, 1917 г.

Преди жените работели в промишлеността, но предимно в текстилната. Няколко месеца след войната вече никой не се учудвал, че представителки на женския пол копаят ями, взривяват гранит и топят чугун. Между другото, тяхното положение в този момент било безизходно: за да изхранват семейството, трябвало да работят, но домашните грижи също никой не отменял – с тях трябвало да се занимават след изтощаващите работни часове.

Жена изглажда самолетна перка

Работнички търкалят бъчви с бира по пода на пивоварен завод в Чешир, 1918 г.

На снимките жените най-често се усмихват и се радват, но това едва ли изразява истинските им чувства. Работата е в това, че много от тях работели в крайно опасни производства, където нещастните случаи били нещо обикновено. Достатъчно е да споменем само заводите за производство на динамит: когато един от тях – този, който се намирал в източен Лондон – се взривил, загинали над седемдесет души. Освен това на жените плащали по-малко отколкото на мъжете: например в производството на боеприпаси жените можели да разчитат само на половината сума от тази, която получавали за аналогична работа представителите на мъжкия пол.

Работничка разглежда ръчни гранати, 1914 г.

Работничка в гранитен завод със специална защита, 1914 г.

Подобни процеси протичали и в Русия: заради недостиг на работна ръка жените заставали зад струговете, занимавали се масово с производство на бинтове, започнали да ръководят движението на железопътните композиции. Стигнало се до това, че започнали да приемат жени на военна служба, наистина, най-често в различни спомагателни части.

Работничка стоварва въглища в химически завод, 1918 г.

Работнички опаковат стъкла за илюминатора, 1918 г.

Към края на войната работничките от лондонската трамвайна мрежа дори излезли на стачка, искайки равно заплащане на труда. Правителството като цяло се съгласило с доводите, но отбелязало, че жените „са по-слаби физически“ и имат „особени проблеми със здравето“. През 1919 година се появили вече позитивни промени: пак във Великобритания разработили законопроект, според който работникът не можел да бъде уволняван по полов признак.

Работничка в стъкларски завод, 1918 г.

Мисис Кичнър – жената гробар, 1918 г.

Впрочем, на жените им се наложило да напускат работните си места по други причини: мъжете се връщали от фронта. За бившите фронтоваци се освобождавали производствени места, но все пак някои жени продължавали да работят там. Към 1918 година във военните заводи били назначени на работа почти един милион жени. Суфражистките и феминистките се борели за това десетилетия наред, но основна подкрепа в тяхната борба за равни права им дали не митингите и демонстрациите, а една от най-кръвопролитните войни в историята.