ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС – СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА

Съдът над Исус винаги е привличал като магнит съчинителите. В Евангелието от Никодим, написано в края на IV век, процесът се превръща в дълга редица от свидетелства за божествеността на Христос. Римските знамена в това съчинение се свеждат от само себе си пред Христос, когато го водят при Пилат, и множество свидетели направо в съдебната зала разказват, че той ги е изцелил, върнал им е зрението, възкресил ги е от мъртвите. Всичко това потвърждава, че Исус е Господ и Божи син; и само злобните юдеи искат Исус да бъде предаден на смърт, защото е вършил всичките тези чудеса в събота.

В „Майстора и Маргарита“ на Булгаков именно сцената със съда е централна; в скорошната интересна книга на Хелън Дейл „Империята на грешниците“ – също. У Хелън Дейл действието се развива в алтернативна реалност: Римската империя се е отказала от робството и е навлязла във века на железниците и биотехнологиите. Там зилотите взривяват под римски танкове самоделни мини, Понтий Пилат пише молба Исус да бъде предаден на waterboarding (изтезание с вода), а защитник на Исус е най-добрият римски адвокат с добре обигран език. И, разбира се, тук също съдът над Исус е впечатляващо представление, по време на което множество свидетели отново могат да дават показания за извършените от него чудеса.

В сравнение с тези бъдещи епически платна съдът в описанието на Марк изглежда удивително. Така например Марк съобщава, че по време на съда е имало свидетели. Но той не казва нищо за техните показания. Той само твърди, че свидетелите са лъгали. „Мнозина лъжесвидетелстваха срещу Него, но свидетелствата им не бяха достатъчни (Марк, 14:56).

Това е типичен похват, добре известен на всеки адвокат по наказателни дела: ако можеш да възразиш някъде, възразявай. Но ако не можеш да възразиш, трябва да се правиш, че обвиненията са толкова глупави и неверни, че не си струва да бъдат повтаряни.

Сред всички „лъжесвидетелства“ Марк се решава да цитира само едно. Това е твърдението, че Исус е обещал да разруши Храма, построен от Ирод, и да създаде друг, неръкотворен, за три дена.

„Чухме го да говори: Ще разруша този храм, изграден от човешка ръка, и за три дни ще издигна друг – неръкотворен“ (Марк, 14:58).

Марк го цитира, за да го изтълкува в метафоричен смисъл. Под повторното изграждане на храма след три дена Исус има предвид своето възкресение, а глупавите евреи не го разбират. Изобщо Марк непрекъснато пише, че никой не разбира Исус, най-напред неговите ученици и ние ще върнем по-нататък на тази особеност на Марк.

А сега ще предположим, че в това изречение на Исус просто няма никакъв символизъм. Както казахме, Исус обещал на своите ученици с прост и разбираем език прости и разбираеми неща. Той обещал сто пъти повече къщи и жени, и деца. Той обещал вечен живот и десет хиляди грозда. Той обещал дванадесет престола. Той обещал, че последните ще станат първи.

Разкошният Храм, построен от Ирод, будел в душата на всеки ревностен евреин противоречиви чувства. От една страна, това било осмото чудо на света, център на религиозния живот, Велик чертог, а от друга страна, бил изграден от нечестиво идумейско куче.

Исус обещал, че ще унищожи порочия храм и за три дена ще построи нов. Това обещание съвсем точно напомня обещанията на гоесите от „четвъртата секта“. Един от тях, през 46 година, обещал да раздели водите на река Йордан, друг, през 52-ра, обещал да разруши стените на Ерусалим. „Обещанието „да бъде унищожен храма и да бъде създаден за три дена нов“ е от същата семантична категория. Текстът на Марк най-вероятно донася до нас съвсем истинско обещание на Исус и това обещание поставя Исус неотвратимо в редиците на „четвъртата секта“.

(Следва)