ЧЪРЧИЛ НА СТОЛА НА ХИТЛЕР

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

На 17 юли 1945 година в Потсдам се открила първата следвоенна конференция, която била последна среща на ръководителите на антихитлеристката коалиция.

В навечерието на конференцията в столицата на победения Трети райх пристигнали начело на своите делегации британският премиер Уинстън Чърчил, току-що избраният президент на САЩ Хари Труман и съветският лидер Йосиф Сталин. Чърчил и Труман използвали целия ден на 16 юли за разглеждане на Берлин, а по-специално на райхсканцеларията и намиращия се към нея бункер на Хитлер.

„Фюрербункерът“ бил съоръжен на два етапа (през 1936 и 1943 година) на пет метра под земята, над него – четири метра железобетон и един метър почва. Общата площ на бункера била около 250 кв. м. Убежището се състояло от тридесет помещения с различно предназначение – от зала за конференции до тоалетна. За първи път Хитлер влязъл в него през ноември 1944 г. През януари 1945 година се преместил окончателно там. Ако до 15 март Хитлер напускал периодично „фюрербункера“, качвайки се горе в райхсканцеларията, след тази дата престанал да излиза от него и се появил навън само един път: на 20 април, за да награди членове на хитлерюгенд.

Чърчил на стола на Хитлер

На 30 април около 15:15 часа щабът на „фюрербункера“ чул силен изстрел от кабинета на Хитлер. Като изчакали няколко минути, камериерът на Хитлер Хайнц Линге и Мартин Борман отворили вратата. Те видели труповете на Адолф и Ева Хитлер (предния ден тя сменила фамилията си от Браун на Хитлер).

Според инструкциите на фюрера изнесли телата им на повърхността, залели ги с бензин и ги запалили. След това погребали останките им в плитка снарядна яма.

Обгорелите останки били намерени от съветските военни. По-късно били пренесени в Магдебург. През 1070 година властите на ГДР и СССР решават да унищожат мястото на погребението, за да не станат останките нова светиня за неонацистите. Изгорили останките отново, а пепелта разхвърлили в река Бидериц до Магдебург.

Зданието на райхсканцеларията било съборено през декември 1947 година, а входовете към бункера и вентилационните шахти взривени. През 1952 г. специалисти се опитали да унищожат напълно бункера. Но успели да взривят само тази негова част, която се намирала под райхсканцеларията. Самият „фюрерлункер“ почти не пострадал и след това дълга време бил фактически изоставен. Едва през 1988 година заради строителството на жилищен комплект „фюрербункерът“ бил разкопан и напълно разрушен със специална техника, оцелял само бетонният под.

Що се отнася до съветската делегация, която пристигнала в Берлин на 16 юли, тя била настанена веднага в Потсдам във вилата, която принадлежала преди това на генерал Ерих Лудендорф. Предложили на Сталин да отиде и да види намерения по това време труп на Хитлер. Отначало той се съгласил, но на следващото утро махнал с ръка и казал: „Няма да ходя. Нека Берия и Молотов да отидат и да гледат“. Молотов и Берия наистина посетили разрушения бункер.

Тогава предложили на Сталин да посети и Захсенхаузен, където загинал синът му Яков. Но съветският лидер се отказал от това пътуване: „Не съм дошъл тук по лични дела“.