вторник, май 19, 2020

ПИСМА ДО ВАСИЛ ЛЕВСКИ – 13

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма, написани до Васил Левски, които представям съобразно с книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му, също и бележките под черта според него.

Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Част 1; Част 2; Част 3; Част 4; Част 5, Част 6, Част 7, Част 8, Част 9, Част 10, Част 11, Част 12.

№ 317

Димитър Общи до Левски

I

10 май 1872 г. В решит ходжогло ето какво известие от вашия Дякон владика какво е дрънкал пред народни хора. Де е и къде се намира Димитър Общи не ща да криете от мене. Вие сте народни и аз съм народен, и съм спомогнал 6000 хиляди гроша и още ще спомогна, защото ми е приятел [1] , защото аз съм ходил с него от едно село до охрането. Не, не аз, брате, не съм го видел, това е лъжа гола. И казал преди 2 недели, [че] уловиха го в София и му уловиха писмата и му взеха 260 гроша.

Джез. А това е лъжа гола, с очи не съм го видял, не това е там, казва.

12 май 1872 г. тогава ги е ял.

II

Ето какво е думал при Малка Бочукоглу. Запитал за народни работи и [къ]де ви е големият даскал, къде са намира, как върви работата, тука знаете ли нещо за народност, или не знаете. А той му е отговорил: какво ме питаш? аз не зная какво ме питаш? (отговорил на Паисий - б.р.) Ох! Не знаеш. Знаеш, ама не ще ми кажеш. Видиш ли аз какво имам - 2 револвера. А той рекъл: какво от това нещо и как смееш да го носиш; това да имаме ние, такова нещо, турците бяха ни избесили (отг. на П. - б.р.). И вие ако щете, можете да имате. А той рекъл: от[къ]де ще вземем да имаме ? Кажете на Димитър Общи, той ще ви донесе и дълги пушки по 16 - огня, и той прене[съ]л хиляда хиляди (потвърдил дякон П. - б.р.) А той му казал: какво ми думаш, аз не зная. Какво ми думаш, нито го познавам (-) знаеш, а не ще ми обадиш. И пак му рекъл: аз не зная (за) това нищо.

III

15 май 1872 г. Ето какво думал пред Скендер Дервишоглу. Питал един член най-долен: познаваш ли Димитър Общи, къде е намира. А той му рекъл: за кой Димитър ме питаш, ние имаме Димитровци много тука. (-) За народният питам. (-) Аз не зная какво ме питаш. И повече го оставил, и не го питал нищо. И моля ви, братя, пратете ми по-скоро на централния. [2]

Черна ли душа, или не е, явете ми със същата поща по-скоро, докато се мая тъдява, да го очистя, ако е за чистене. Нека се подпишат 24 лица да го очистя. Помните ли зимъска, когато ми казахте таз черна душа, не казахте ли някъде, че в наш Ловеч има добри работници.

IV

13 май [1]872 г. Ето известие от Дервишоло Мехмет Кръжали, дето са му думали 4 лица в едно место, дето се продава вино и ракия, кафе. Ето какво са думали: Димитър Общи недостоен и не го познавам за нищо, (бива го само - б.р.) за една отрова или за една пушка и за убийство. Моля ви вас, явете ми от вас ли е това, или от тях. Ако е от вас, кажете ми? Аз за под сила не съм дошъл да работя. Това ме намери [чрез] тайна поща и яви в Софийското, че ми каза вънкашна тайна поща, дето ми казали и викат вънкашни. Тия селяни викат да ти стискат устата, да не ни правят нашия народни тука, ни [то] да ни правят без време да [въ]станем, да не оставим мишки в Тетювене. Тъй ни викат селяни (!) - явете им, нека следват с чисто дело, защото с такива интриги и сме изгубили царство!

V

Моля ви, братя, радвайте се. Навсякъде работата следва добре, до дето ходя и до дето съм ходил. А колко за мене, не бойте се. Аз ходя с апостолски си дрехи, със секакви, а вие с Божа сила напред. Братя, не бойте се, а шпиони нека дрънкат нагоре-надолу. Аз с тях съм пил бира във Филеби и пак не ме познаха. Един беше от Сопот, един беше от Русчук. Бог напред.

VI

10 май [1]872 г. През нощта на часа 3 ново известие - изскочи пред наш човек 4-ма души. Какви са, не зная. (-) Добър вечер, братя мои, как сте, здрави ли сте, живи ли сте? Ти ли си, дето имаше 6 сина? Аз съм. Ти имаш син на име Димитър. Аз съм. Ами на, къде е? У дома е. Хайде [да] ме заведеш при [него]. И той ги завел, и щом влезли вътре, рекли му [на] влашки добър вечер. И му рекли: изкарай баща си, жените навънка, имам нещо да говоря. И той изкарал ги навънка и седнал. Приказвали си [на] влашки: „Ний сме народни, сега сме заминали (сме се върнали - б.р.) от среща и знаем, че сте народни. Не бой се. Аз какво ми казват имам право тъй. Трябва да [с]е чуваме, молим да ни кажете Димитър Общи къде се намира, имаме работа с него. И ние сме изпратени от място с него да се срещнем.“ А той им рекъл: „Аз не зная нищо и не зная за кого ме питате.“ (-) „Дето ходеше зимъска с алес кон, а сега - с кулес.“ Атой им рекъл: „Нито знаем, нито познаваме“. А той им рекъл: „Знаеш, ама не смееш да ни се обадиш“. Той пак рекъл: „Не зная нищо“.

Пак го попитали как е Димитър чорбаджията в Извор [3] - [з]драв ли е и жив ли е. И той им рекъл: „Здрав“. И му рекли да го поздравим и да му кажем тъй - кога дадат от юкумат заповед да [в]дига хора потеря, да не вдига нашенци и народни, ами по-прости, защото язък, защото ние ще измрем, ама от тях ще убием и ние ще заминем при Гложки манастир [4] и през Тетевенската планина ще отидем в Карловско и за Филибишко. И си казали, че имаме дружина, и тия ще да минат през Троянско, и та молим каквото думахме, тук да остане. И имали влашки саби и български дрехи, и навуща до колене, и с черни върви, и се наяли и турнали хляб в чанти, и му рекли: „Баю, немаме пари да ти платим“ Извадили и му харизали един нож. А той им рекъл: „Защо ми е, не ми трябва“. Тогава те му рекли: „Вземи го, доще време, ще ти трябва“. А той не щял да го вземе. Те го оставили зорле, а той го е скрил ножа добре и да го питат от юкюмата, и да го печат, той не ще да каже.

VII

Друго ново известие. В Тетевенската планина хванаха 3-ма турци и ги викаха в юкюмата, и едного друго убиха, и му донесоха ушите в Тетевен. И ви писувам: кам вестниците, искат хората и викат - стана толкова време, тежко им на хората, да не правят хората калпави.

10 май [1]872 г. [5]

Н.Б.II.А., п. 69, № 9430

1. Дякон Паисий от Ловеч се хвалил пред селяни в село Решид Ходжооглу, че бил приятел на Димитър Общи, с цел да предразположи селяните да издадат тайни за Димитър Общи и за Комитетското дело въобще.

2. Иска решение на Централния комитет в Ловеч.

3. Голям Извор.

4. Гложенския манастир.

5. Върху това писмо Левски е отбелязал № 6, зачеркнал го и пише № 1. Димитър Общи.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.