ОРДЕНЪТ КАТО БИЗНЕС: ТАМПЛИЕРИТЕ И ПЪРВАТА ЕВРОПЕЙСКА БАНКА

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

АВТОР: ВЛАДИМИР КУЗМИН

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Мисля, че всички са чували за славния Орден на тамплиерите или рицарите на Храма, а също така и за техния разгром на 13-ти в петък. Впечатлението от разгрома било толкова силно, че за цяла Европа този ден придобил недобра слава. С какво е забележителен орденът и защо изведнъж станал лош сто осемдесет и осем години след своето съществуване, че за разгрома му трябвало да се обединят едва ли не всичките монарси по това време? За всичко били виновни парите.

ШОПИНГ ТУРОВЕТЕ В ЕРУСАЛИМ

Когато разказваме историята на тамплиерите и на първата европейска банка, не може да не споменем за най-масовото движение – кръстоносните походи. Хората воювали за Гроба Господен почти двеста години и тези мероприятия определяли до голяма степен картината на обществения живот.

В резултат от първия кръстоносен поход (1096-1099 г.) обединените сили на кръстоносците завзели Ерусалим, каквато всъщност била формалната цел на похода. Попътно били превзети и много други градове – от мюсюлманите, основно от селджукските турци. Под контрола на различни сеньори преминала основната част от крайбрежието и значителни части навътре в територията. Тази карта се оформила, разбира се, не просто така. Въпросните държави започнали да контролират на практика всичките търговски потоци от Индия, Китай и Багдад. А и не малко награбили самите кръстоносци. Смята се, че това е първият и последният кръстоносен поход, от който се връщали богати хора.

По това време, през 1099 година, се появил първият рицарско-монашески орден, на хоспиталиерите, известни също така с дългото наименование „Ерусалимски, Родоски и Малтийски суверенен военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан“. Те са и въпросните Малтийски рицари. Официалната им цел била да помагат на пилигримите и поклонниците в Светата земя. Орденът съществува, между другото, и до ден днешен като държава. Издава свои паспорти, притежава своя валута и т. н. (има установени дипломатически отношения с България – бел . П. Н.).

ЮГ, ГОДФРОА И СЕДЕМТЕ СЪДРУЖНИЦИ

През 1114-1116 година граф Юг I дьо Шампан посетил Светата земя. Съпровождал го дворянинът Юг дьо Пайен. Ако съдим по разминаването на различните хроники за това какво му е името, както и по версиите за неговия произход, Дьо Пайен нямало какво да прави в Европа. А в Ерусалим по това време имало достатъчно възможности, ако не да натрупаш богатство, то поне да се заемеш с нещо полезно.

Според достигналите до нас хроники Юг събрал през 1119 година осем рицари, негови роднини, и организирал своя версия на „защита на пилигримите в Светата земя“ - именно така била формулирана целта на това все още опълчение. В ордена на хоспиталиерите явно не са го взели (вероятно по финансови съображения) и се наложило да измисли свой собствен орден.

Както и до е, но през 1119 година бил основан военно-монашеският орден „Бедните рицари на Соломоновия храм“. Те били толкова бедни, че според легендата на двама се падал по един кон. Този интересен сюжет виждаме даже върху печата им. По всяка вероятност там са изобразени основателите на ордена Юг дьо Пайен и неговият приятел и роднина Годфроа дьо Сен Омер. Документите потвърждават, че нещата при тях наистина не вървели добре, така че скоро кралят на Ерусалим им дал на разположение данъците от съседните села – вероятно за да защитават все пак пилигримите, а не да грабят околното население, което тогава било за рицарите норма. Но и полезна работа също им възложили – да защитават Соломоновия храм от всевъзможни посегателства. През 1128 година орденът бил официално признат от църквата, а след това бил разработен и неговият формален устав.

ОРДЕНЪТ КАТО БИЗНЕС

Между другото, още преди официалното признаване на Ордена към него се насочили видни феодали. През 1120 година с Ордена се сближил (но не станал негов член) графът на Анжуй, който след това субсидира активно тамплиерите. През 1124 година споменатият вече граф Юг I дьо Шампан се отрекъл от престола, предал всичките си земи на своя племенник и станал член на Ордена. Разбира се, не дошъл с празни ръце, а и племенникът му продължил да помага на своя чичо, който пазел Храма. Така че до момента на официалното си признаване те вече не били чак толкова бедни.

А след папското одобрение тамплиерите (фр. templiers - „хора на храма“) развили вече бурна дейност за привличане на новобранци. Основната маса на Ордена се състояла от всевъзможни младши синове. По правило семействата имали повече от едно дете – до петнадесет се смятало за норма. Но всички титли и богатства отивали по начало при най-големия син. На останалите се отделяло нещо, за да се издържат, но не винаги толкова много. На по-малките се налагало да си изкарват прехраната и титлите с ум и меч. Но и с тях идвала някаква „зестра“ - къде земя, къде сухи пари. Хората отивали в Ордена от цяла Европа, от Франция, Англия, Шотландия, Испания, Арагон, Навара и всички други страни. Освен това много едри феодали просто дарявали на Ордена земи или пари. Понякога се случвали и по-интересни истории. Например през 1133 година на тях и на хоспиталиерите им било завещано цялото кралство Арагон – голямо и богато парче земя на границата между съвременните Франция и Испания. Между другото, те така и не получили кралството – още не били достатъчно силни, за да вземат това наследство. Но и новият крал също не искал много да се свързва с двата военни ордена. Така че се разделили дружески, за сметка на щедро финансиране.

В останалата си дейност тамплиерите се оказали също безупречни. През 1139 година, за двадесетгодишнината от основаването на Ордена, те получили от Инокентий II папската була Omne Datum Optimum, която ги освободила от всички налози, данъци и плащания, а също така ги подчинявала само на властта на папата. Повече никой от епископите и кардиналите не можел да им каже нищо. Фактически Великият магистър на Ордена застанал редом с кардиналите. Само дето не участвал в избора на папа. Но въпросът не се ограничавал единствено с църковни дела. Великият магистър заседавал например в английския парламент и носел титлата барон.

Но това не е удивително. Освен че притежавали значителни богатства, към средата на XII век „бедните рицари на Соломоновия храм“ се превърнали в сериозна военна сила. Така от 1163 до 1191 те участват във всички битки около Ерусалимското кралство. И макар че Саладин успял да изгони през 1187 година кръстоносците от Ерусалим, след дванадесет години, през 1199 година, те се върнали. Сражения в тези краища се водели още почти сто години, чак до 1291 година, когато арабите все пак постигнали окончателна победа. През цялото това време нямало нито една сериозна битка, в която тамплиерите да не са участвали.

ВСИЧКО Е ВЕЧЕ ИЗМИСЛЕНО ПРЕДИ НАС

Но главната дейност на Ордена се разгърнала в света на финансите. Папската була заедно с вече натрупаните богатства дала на тамплиерите възможността да се занимават с финансови услуги. И именно тук те се развихрили напълно. Разпореждайки се с мрежата си от големи и малки замъци по цяла Европа, с Ерусалимското и други кралства по пътя, тамплиерите измислили (а най-вероятно са заимствали от еврейските общини) идеята за пътните чекове. Пътникът вече не трябвало да носи със себе си куп монети, а да пътува спокойно с парче пергамент. Като се има предвид колко били разпространени грабителите в средновековна Европа, това решавало множество проблеми. Върху чека, между другото, се поставял отпечатък от пръста на притежателя, така че да се открадне било напълно безсмислено. Орденът вземал сравнително малка комисионна за тази операция. При това клиентът можел да обмени чека срещу реални монети във всеки клон на Ордена, а те били, както вече писахме, навсякъде.

Идеята за пътни чекове с малки промени е доживяла до днес

Освен това тамплиерите давали пари на заем, при това при скромните за това време 10-15 процента. За сравнение, евреите давали заем за 40 процента. Някои манастири и за по-голям процент. Притежавайки доста впечатляващи ресурси, тамплиерите можели да си го позволят без проблеми. Плюс това рисковите за тях били малки. Ако папата можел да освободи рицарите от „еврейските дългове“, нямало и дългове към тамплиерите. А и да влиза в конфликт с хора, притежаващи такава военна мощ, нямало кой да се осмели. Ако станело нещо, те можели да се справят лесно с този, който не е платил.

ПЪРВАТА ЕВРОПЕЙСКА БАНКА

Близо към края на XII век тамплиерите се превърнали в най-големите кредитори на Европа. На тях им били длъжници всички, от крале и папи до най-обикновени хора. Смята се, че те са водели близки до съвременното счетоводство сметки. Използвали са например принципа на двойното счетоводство, сложните проценти и са уравнявали сметките между своите клонове, което понижавало значително необходимостта за реално прехвърляне на ценности и изравняване на балансите. За съжаление при разгрома на Ордена практически всички документи са били иззети и унищожени. Така че не можем да бъдем сигурни, но до нас са достигнали достатъчно документи които говорят, че това е било така.

Тамплиерите станали дотолкова силни в банковото дело, че даже френският крал Филип II Август им предал за съхраняване и управляване своята хазна, а ковчежникът на Ордена станал фактически министър на финансите на Франция. Това положение се запазило при следващите крале: Луи VII Младия, Луи IX Светия и Филип III Смелия. Дори Филип IV Красивия държал първоначално хазната си при тамплиерите. И ако той бил повече умен и по-малко алчен, това можело да продължи по-нататък. Но за съжаление Филип избрал да бъде Красив.

Освен всичко друго тамплиерите изграждали множество павирани охраняеми пътища. Най-интересното е, че тези пътища били безплатни. За средновековието – повече от удивително. Тогава пари се събирали на всеки аванпост и на всеки мост. Мисля, че обяснението тук е просто. Колкото повече хора просперирали и се занимавали с търговия, толкова повече комисионни получавал Орденът.

ФИЛИП И НЕГОВАТА АЛЧНОСТ

Слуховете за баснословното богатство на тамплиерите не давали спокойствие на много крале и влиятелни сеньори. Но никой от тях нямал достатъчно власт и смелост, за да сложи безнаказано ръка върху имуществото на Ордена. И тогава Филип IV Красивия започнал да плете заговор. Той се свързал с папа Климент V, искайки от него да разследва уж направени от тамплиерите престъпления. Ако се съди по запазените обвинителни актове, тамплиерите не признавали християнството, организирали оргии, плюели на кръста и вършели прочее богопротивни непристойности.

Списъкът с обвинения, колкото и първобитен да изглежда, е напълно обичаен за това време. Подобни прегрешения християните приписвали на евреите. „Кръвта на християнските младенци“ фигурирала в разследванията чак до края на XIX век! Тайните разпити на младшите членове на Ордена се водели, разбира се, с използване на различни мъчения, така че всички обвинения се потвърдили бързо.

Като получил формални основания, Филип с най-близките си съратници планирал няколко месеца тайна полицейска операция. По мащаб това е може би една от най-големите полицейски операции в историята, ако не и най-голямата. Командири на отряди, чиновници и местни инквизитори по цяла Франция получили запечатани заповеди, които трябвало да бъдат отворени на 13 октомври 1307 година. На много европейски монарси били изпратени в същия ден известния за разгрома на Ордена и призиви да проведат и те аналогична операция.

ПЕТЪК, 13

И така, в петък на 13 октомври 1307 година по цяла Франция започнали едновременно масови арести на членове на Ордена. Бил задържан и Великият магистър Жан дьо Моле. С един мощен удар Орденът на територията на Франция бил унищожен. Цялата собственост преминала в ръцете на краля. Гледали ли сте „Кръстникът“? Операцията протекла точно в такъв стил.

Светият престол не участвал много запалено в тази разправа. Според някои източници Климент V даже отричал, че е бил информиран за готвещата се акция, и уж научил за нея след това. Но, притиснат от Филип, папата все пак издал булата Pastoralis praeeminentiae, предписваща арести на тамплиерите по целия християнски свят.

В други страни съдбата на Ордена не била толкова жестока. В Англия например тамплиерите не били арестувани така внезапно, а сериозни изтезания не били позволени. Част от братята се скрили в Шотландия, където Робърт Брус игнорирал папските були като отлъчен по това време от църквата. В някои райони на Германия съдът оправдал тамплиерите, в Испания те се откупили с имущество, а в Португалия орденът бил безпроблемно разпуснат (все пак не можеш да противоречиш на папата), но веднага бил създаден нов, Орден на Христос, в който се влели португалските братя. В общи линии, най-тежко от всички си изпатили французите.

СЪД И ПРИСЪДИ

Съдът във Франция продължил от 1307 до 1311 година. Повече от шестстотин рицари отричали своите показания, дадени по време на мъченията, но това изобщо не им помогнало. Всичко било решено още преди началото на процеса.

Но по време на мъченията сигурно не се опитвали да изтръгнат само признания. Когато съкровищниците и хазната на Ордена били отворени, там не се намерило толкова злато, колкото се очаквало. Основните пари били в действие: дадени на заем, инвестирани в едни или други проекти и така нататък. Нещо повече: провеждащите обиските били слабо запознати с методите на работа на тамплиерите и едва ли можели да разберат значението на писмените им документи. Така че основната част от записите били унищожени. Що за дяволско писание! Какви са тези цифри в колони?

Първите екзекуции започнали през 1310 година. На 12 април петдесет и четири рицари били изгорени „като поддали се на повторна ерес“, защото отказали да потвърдят показанията, дадени по време на изтезанията. През 1311 година на Виенския събор папата, явно под натиска на Филип, огласил решение за разпускане на Ордена.

През 1314 година Великият магистър Жак дьо Моле и приорът на Нормандия Жофроа дьо Шарне отрекли на последния съдебен процес всичките си показания, дадени по време на изтезанията. В резултат от това ги обвинили в повторна ерес и на 18 март 1314 година двамата били изгорени.

И НАКРАЯ ЕДНА ЛЕГЕНДА

Има една легенда, че на кладата Дьо Моле обещал на Климент V и Филип IV да се срещнат на небесен съд до една година, а също така проклел рода им до тринадесето коляно. Папа Климент V починал малко повече от месец след това, а Филип IV Красивия – през ноември същата година. След това в продължение на четиринадесет години при различни обстоятелства починали тримата синове на Филип, без да оставят наследници. Това сложило край на династията на Капетингите. Богатството на тамплиерите се оказало не толкова значително, а и кралят от своя страна не можал да му се наслади продължително.