Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма, написани до Васил Левски, които представям съобразно с книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му, също и бележките под черта според него.
Павел Николов
ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Част
1; Част 2;
Част 3; Част
4;
Част 5,
Част 6,
Част 7,
Част 8,
Част 9.
№ 314
Троянци до Левски
Братя представители? [1]
Приносящият настоящето ни и одраното късче книга е упълномощен да гласоподава за нас в общото събрание.
Преди пет месеца от днес ни се съобщи от страна на ЦК чрез едно лице да участваме и ние в народната ни работа, като ни се изпрати един закон, по който да се ръководим и ако намерим за нужно нещо, да дадем някакви бележки върху него. Ние, като се намерихме за слаби, не намерихме за нужно да правим никакви бележки; за наша сметка остава одобрен и благоразумното вишегласие каквото направи, то ни е прието.
Ръководени по гореказания закон, сме работили досега и ето работата ни:
В селото ни има до две хиляди души, способни да носят оръжие, кое го си и имат, и то е шишенета с камъни и гладки пушки едноцевки. Действителни членове на комитета са тридесет души, от които и първи позив достойни [са] не по-много от десет души. С Божия воля числото на членовете от ден на ден расте. За малки войводи, юнаци на оръжие, но неизвестни в работата има до 30 души.
От страна на ЦК са ни посещавали не повече от четири пъти, и то по едно, две и три лица заедно, на които само разноските сме плащали в селото.
„Спомени и очерки“ - М. Ив. Марковски, кн. I., стр. 85
1. Писмото е без дата, но съгласно заповедта на Левски от 4 април 1872 г., на която е отговор, трябва да е писано най-късно три-четири дни след поръчката.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.