ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС – СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА

Веднага след ареста Исус бил отведен при първосвещеника, където, въпреки нощта, се събрал спешно Синедрионът (Марк, 14:53).

Описанието на Марк не оставя съмнение, че става въпрос именно за частната резиденция на първосвещеника: на двора ѝ по това време се греел със слугите Петър. Той проникнал тайно в резиденцията след ареста на учителя си. Разпознала го една слугиня на първосвещеника, но Петър ловко се измъкнал от петнящата го връзка.

„Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца. Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя.

Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях. А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския. И той почна да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.

Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче“ (Марк, 14:66–72).

Стоп. Да направим пауза, да си поемем дъх и да си представим картината, която ни описва Марк.

Както вече казахме, административният апарат на римляните бил дост рудиментарен и процесът на управление на завзетите територии, навсякъде, където можело, се давал на аутсорсинг.

Елинските градове се управлявали от избрани градски съвети, а юдейските – от синедриони, иначе казано – пак градски съвети, само че се попълвали не толкова чрез избери, колкото чрез назначения.

Дори самата дума „синедрион“ била чисто гръцка, останала още от времената, когато Юдея била провинция на Селевкидите. Синедрионът бил същият, учреден от Антиох Епифан, градски съвет, който мутирал в условията на юдейската теокрация.

Ерусалимският Синедрион бил висш законодателен, данъчен и съдебен орган на Юдея. Той бил Сенат, Конгрес, Върховен съд и апарат на Белия дом в едно лице. Ръководел се от действащия първосвещеник, а негови членове били знатни граждани и познавачи на закона.

И ето че според Марк всичките тези първи в Юдея хора, седемдесет и един души (ако става въпрос за Големия Синедрион) или двадесет и трима (ако става дума за Малкия), като оставят дом, огнище, жена и пухено легло, се събират спешно в двореца на първосвещеника, само за да съдят някакъв незначителен персонаж.

Нещо повече: действието се развива не в коя да е нощ, а в нощта на Пасхата. Това е същата нощ, в която всички евреи, събрали се в семеен кръг, празнували изхода от Египет. Същата нощ, по време на която Господ, подминавайки домовете, поразявал тези, на чиито врати нямало кървав знак. Същата нощ, в която всеки член на Синедриона, всеки почтен човек, без даже да е жрец, патриарх, ръководител на клан, всеки глава на семейство произнасял начело на масата благословия над агнето, изпечено на шиш от нар, същата нощ, в която нито един от присъстващите нямал право да напусне мястото си на трапезата преди утрото.

И ето че според Марк, 23 (или 71), най-влиятелните лица в Юдея, придърпвайки одежди, изоставили в нощта на Пасхата всичко – семейство, деца, жени, наровия шиш, безквасните хлябове, агнето – и напуснали дома си въпреки пряката забрана на Тората!

Това е все едно някой да напише, че в нощта на Рождество президентът на САЩ, Сенатът, Конгресът и Върховният съд са се събрали в пълния си състав в частната квартира на ръководителя на Върховния съд в Арлингтън, за да решат съдбата на някой дребен блогър.

Нещо повече. Това, което разказва Марк, е невероятно не само от гледна точка на психологията, но и от гледна точка на юдейския закон.

Марк твърди, че първосвещеникът е ръководел съда и затова е бил тогава в двореца си. Но това нямало как да стане!

Мишна дава съвсем категорично указание по този въпрос: седем дена преди Пасхата действащият първосвещеник напускал частната си резиденция в Ерусалим и се местел на територията на храма за ритуално пречистване [1].

Освен това Синедрионът не можел да се събира в частния дом на първосвещеника по същата причина, по която Върховният съд на САЩ не се събира в дома на неговия председател, дори ако този дом е много добър. Синедрионът се събирал само в Храма, в двора на Дялания камък, до Ксистоса. Това твърди Мишна, твърди го и Йосиф Флавий [2].

Плюс това Синедрионът не можел да се събира нощем: и не само защото през нощта вратите на Храма се затваряли. Нощните съдебни процеси били забранени от Тората. Съдебните процеси ставали само през деня, „пред слънцето“ (Числа, 25:4). Това предписание било част не само от устната Тора, а е изискване, писмено фиксирано в Петокнижието на Мойсей [3].

Може би Марк просто е измислил цялата сцена? А може би е просто невежа? Може би не знае юдейските закони, не знае, че няма как Каяфа да е бил преди Пасхата в личния си дворец, не знае, че нощните съдебни процеси са забранени от Тората, и си изсмуква нещата от пръстите?

Ще възразим: не трябва да си учен рави, за да съобразиш, че в нощта на Пасхата нито един от юдейските важни клечки няма да остави семейството си, агнето и наровия шиш, за да съди някакъв си никому неизвестен бродяга.

Друго нещо е, ако става дума за събития с извънредна важност. В такъв случай можело да се пренебрегне всичко. Шимон бен Шетах обесил в един ден осемдесет вещици от Ашкелон, нарушавайки пряко закона: и тази ситуация фигурира в Талмуда като извънредна ситуация, която изисква извънредни мерки.

Ако съдът над Исус се е състоял наистина в дома на Каяфа, причината за това е можела да бъде само една: през предните седем дена на първосвещеника не му било до пречистване. Той е бил принуден да напусне спешно територията на храма, където в същото време зилотите обръщали сарафските маси, принадлежащи на неговото семейство.

Марк не си изсмуква нещата от пръстите, но не казва и цялата истина. Това, което описва Марк не е редовен Синедрион, а военен съд, свикан спешно за да осъди заловен бунтовник.

БЕЛЕЖКИ

1. m. Yom. 1:1а. См. также: Alfred Edersheim. The Temple and Its Ministry and Services at the Time of Jesus Christ, New York, 1874, p. 307.

2. Иосиф Флавий. Иудейская война, 5, 4, 2.

3. b Sanhedrin 34b. M. Shekalim IV, 2; виж също: Zéev Wilhelm Falk. Introduction to Jewish law of the second Commonwealth, part 1. Leiden, Brill, 1971, p. 68.

(Следва)