СВЕТЪТ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ КАТО ПРЕДИ. ЗАЩО НАДЕЖДИТЕ ЗА СЪТРЕСЕНИЕ НА СВЕТОВНИТЕ ОСНОВИ ОТ ПАНДЕМИЯТА СА ПРЕУВЕЛИЧЕНИ

ИЗТОЧНИК: СНОБ

АВТОР: ЛЕОНИД ГОЗМАН

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Човечеството като цяло и обществата във всяка страна поотделно са прекалено инертни, за да се променят даже под въздействието на временен шок. Опитът на страните, преживели катастрофи през ХХ век, потвърждава, че сборът от нашите ценности и навици остава с нас даже при прилагането му към нови обстоятелства. И това вдъхва надежда.

Това, че светът вече никога няма да е като преди, звучи от всяка ютия. Но при липсата на сериозни аргументи този тезис наподобява по-скоро проява на истерия или на някакво странно самолюбие – ето в какво страшно положение сме се озовали.

Светът, разбира се, вече се е променил. Той е станал по-враждебен и по-опасен. Невидим и жесток враг, който вече уби много хора и няма намерение да прекрати своите злодейства, ни дебне именно в тези ситуации, които мнозина от нас обичат най-вече – в ресторантите, на стадионите, в храмовете и музеите, просто в безгрижната тълпа. Той може да се нахвърли върху нас в момент на прегръдка или целувка, може да се таи в приятеля или непознатия. Подобно нещо не е имало от сто години.

Но по отношение на базовите институции светът не се е променил и по-скоро няма да се промени, както не се е променил нито след „испанския грип“, нито след изобретяването на лъка и стрелите или на атомната бомба.

Разбира се, в историята е имало събития, които променяли живота в конкретна страна или в няколко страни толкова значително и за такъв продължителен период, че животът започвал да се дели на „до“ и „след“. Това делене е по-надеждна констатация за появата на нов свят от която и да е дефиниция. Такива събития за нас били например революционните сътресения през 1917 година, когато на мястото на Руската империя се появили няколко съвсем нови държави, а за Германия – отначало идването на власт на нацистите през 1933 година, а след това променилата за втори път страната капитулация на Райха.

Но при всичките тези три случая промените били свързани не толкова с обществената рефлексия, с преработване на преживяния травматичен опит, колкото с формирането на нови институции и с разрушаването на старите. Във всеки случай това не били естествени процеси на отмиране на старите социални структури и на появата на нови, а директивни действия на ръководствата на страните или, както е в случая с 1945 година, на окупационната администрация.

Но даже в нашите две страни са се запазили много предишни неща и светът, който се променил така значително, по отношение на нещо важно си останал въпреки всичко „като преди“. Прочетете написаното от Астолф дьо Кюстин (френски писател и пътешественик – бел. П. Н.) - в описанието му (на Русия – бел. П. Н.) от 1839 г. ще видите и съветската власт, и днешния наш живот. Русия, преминала през войни и революции, си е останала Русия, Германия – Германия.

Известният съветски психолог Йосиф Маркович Палей говори за необходимостта всеки човек да поддържа два потенциала – на субективност и на обективност, иначе казано – да запази себе си, въпреки промените на средата, и – едновременно с това – да реагира адекватно на тези промени. Слабостта на един от тези потенциали води до болестно състояние и дезадаптация – или се губи собственото аз като при марсианеца на Бредбъри, или се постъпва като глупака от руската приказка, който използва усвоен някога навик, без да обръща внимание на това, че отдавна получава резултати, точно противоположни на желаните.

Същото е всъщност и със страните. Даже след най-страшни сътресения ефективни се оказват тези, които не се отказват от своето минало. Аденауер – а Германия по време на неговото управление преживява тежки времена – призовава съотечествениците си да не забравят, че са германци, че техни традиции и навици са чистите улици, нормалният спокоен живот, уважението към съседите, а съвсем не това безумие, което е покривало страната в продължение на дванадесет години. Едва ли може да се каже със сигурност, но е твърде вероятно този опит за възстановяване на същността на Германия във времето да е бил важен фактор за следвоенния успех. А у нас след 1917 година се отричали не само враждебните на болшевиките институции, но и целия дореволюционен живот. Резултатът е известен.

А днешните сътресения не доведоха никъде по света до опити за революционни промени или до събаряне на базови институции: в САЩ нямат намерение да отменят изборите или частната собственост, в Китай – да установят демокрация. В Русия предприеманите от властите, а и от техните опоненти, стъпки се осъществяват в рамките на предишните парадигми. Разбира се, неадекватните действия или бездействието на ръководството понижиха забележимо рейтинга на президента и засилиха критиката на системата, но революционна ситуация не се наблюдава, единствено е възможна смяната на едни, дори и да са много важни, личности с други.

Преживяният травматичен опит предизвиква у хората не потребност от промяна, а тъга по старите добри времена и желание за връщане към тях, което означава опити да се запази съществуващият преди сътресението стил на живот. Този човешки консерватизъм е фактор за устойчивост на обществото, за неговата способност, променяйки се, да запази определени, значими за хората константи. Доколко това е важно, се вижда от популярността, с която се характеризират някои обществени заведения, съществували дълги години, от любовта, с която се отнасят хората към тях. Например кафене „Вернер“ в Тарту, открито доста преди 1917 година и малко или много запазило се благополучно до наши дни, се е възприемало от много жители на града като символ на оцеляването на Естония. А и в градове с много по-спокойна история винаги ще ви покажат някое кафене, съществуващо, да речем, от XVIII век – хората съвсем не ходят с удоволствие там заради това, че кафето е по-хубаво отколкото на други места.

Би било, разбира се, неадекватно, след като отстъпи пандемията, да не се реагира изобщо на новия опит. Човечеството винаги реагира. Така след изплашилата света вълна от СПИН нарасна рязко използването на презервативи, след терористичните актове в самолетите хората се съгласиха с проверките по летищата, със забраната да се пренасят течности и с много други неща. Разбира се, след днешните събития ще бъдат направени промени в сферата на здравеопазването, за да се осигури на готовността ѝ да посрещне подобни сътресения, хората ще възприемат някакви нови хигиенични правила. Възможно е да си отиде традицията да се целуваме при среща и даже традицията на ръкостискането. Ще пострада вероятно, дори да се намери ефективна ваксина, сферата на сексуалните развлечения – проституцията, суинг клубовете и така нататък, хората ще започнат да се страхуват от нови, неизвестни още вируси. Но това няма да засегне всекидневната практика на повечето хора. Страхът ще остане за дълго, но като цяло мнозинството ще се върне към предишния живот.

Ние, хората, сме много устойчиви. Нашият начин на живот ни е наложен само в малка степен от рекламата и от масовата култура, а в основни линии отразява нашите базови потребности. Нужни са ни срещи, колективни действия, докосвания. Затова нито пътешествията, нито традицията да седим на кафе или да ходим на ресторант, нито посещенията на театрите и стадионите няма да отидат никъде. Сигурно ще се разширят различните дистанционни практики, от работата и обучени до всекидневните взаимодействия с държавата, но няма основание да се смята, че това ще измести обичайния ни живот. И хората ще останат предишни – ще намалее страхът, ще си отиде, за съжаление, рязко нарасналата готовност за взаимопомощ, която е само характеристика на извънредната ситуация и едва ли ще се запази при спокойна обстановка.

А това, което изобщо не е ясно, са дългосрочните политически последици. Какво ще се засили – демокрацията или авторитаризмът? При първите етапи на пандемията изглеждаше, че диктатурите се справят по-добре, че колкото е повече свободата, толкова повече хаос и жертви има. След това ситуацията се люшна в другата страна: успехът на Германия и завесата от лъжи на Китай и Русия са доказателства в полза именно на демократичните системи. Във всеки случай пандемията е най-мащабната след Втората световна война проверка за устойчивостта и ефективността както на демокрациите, така и на диктатурите.

Но светът ще си остане същият – четете Бродский.