ИСПАНСКИЯТ ГРИП И COVID-19: РАЗЛИЧНИ, НО ЕДНАКВИ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

През 1918 започнала най-мащабната пандемия в историята на човечеството. С грипния вирус се заразили 550 милиона души по целия свят.

“Тридневна треска“, „синя смърт“, „испански грип“ (на руски: „испанка“ - бел. П. Н.) - така на различни места наричали пандемичния грип, от който в началото на ХХ век преболедували повече от половин милиард души, а от 20 до 100 милиона – починали. Между днешната пандемия COVID-19 и пандемията със стогодишна давност има много сходства.

ГЕРМАНЦИТЕ СА ЗАРАЗИЛИ КОТКИТЕ

Симптомите на заболяването се появявали толкова бързо и силно, че по фронтовете често приемали инфекцията за бактериологична атака на противника. Носели се фантастични слухове: че германците са заразили котки, мишки и гълъби, които след това са разнесли инфекцията, отровили са водата в реките и са разпръснали заразата по въздуха.

Сред войските на Антантата болестта се наричала „фламандски грип“ и „хунска треска“. Поляците я нарекли „болшевишка болест“, в Африка вярвали, че това е „болест на белите хора“. Плашеща особеност на инфекцията било това, че тя убивала по-често младите и здравите хора, отколкото възрастните и слабите. Почти половината от смъртните случаи от грипа през 1918 година са засегнали хора на възраст от 20 до 40 години.

Полицаи от Ню Йорк преди застъпване на дежурство. Снимка от 1918 година

Лекарства за болестта нямало и испанският грип бил лекуван почти така, както днес лекуваме коронавирусната инфекция. При задушаване давали кислород. Преливане на кръв на болни от оздравели. Сваляли температурата (с аспирин). Опитвали се да лекуват с хинин (противомалариен препарат).

За да се предотврати разпространението на болестта, в много страни затваряли училищата, театрите, ресторантите, музеите и даже съдилищата. Магазините обслужвали клиентите на улицата. В отделни градове на САЩ не пускали без медицински маски в трамваите. В Русия в някои губернии забранили кръстните шествия по време на Пасхата (Великден – бел. П. Н.).

ЗА ЛЕКАРИТЕ – ЖИЛИЩЕ, ДАЖБИ, ЗАПЛАТА

През 1918-1919 година освен испанския грип в Русия имало достатъчно други беди. Било времето на Гражданската война, свирепствали епидемии от тиф, дизентерия и холера. В страната се борели с всички епидемии едновременно, без да обособяват испанския грип. И всяка болест с висока температура приписвали на тифа.

През април 1919 година председателят на Съвета на народните комисари Владимир Улянов (Ленин) подписал декрет „За борбата с епидемиите“. В документа се постановявало „да се подобри продоволственото положение“ на медиците „чрез допълнителни дажби“, подобряване на жилищните им условия и еднократни помощи на семействата на загиналите от епидемията в размер на три заплати. Също така трябвало да се предостави „на медицинските работници, прекарали ... тежко епидемично заболяване, получено по време на тяхната работа, правото да се възстановяват в размер на не по-малко от един месец отпуск и запазване на работната заплата“. Освен това медиците, грижещи се за заразно болните, получавали 50 процента добавка към заплатата си.

Кондуктор в трамвай в Сиатъл отказва да пусне вътре пътник без медицинска маска

Лечебно-санитарните учреждения трябвало да бъдат снабдявани с продоволствия, гориво, бельо и друг инвентар без чакане на ред. Във всички болници, според декрета, трябвало да се направи „необходимият ремонт, като се отпускат за тази цел всички необходими строителни материали“.

От 1917 до 1922 година Совнаркомът приел над сто декрета, насочени към борба с епидемиите и с профилактика на заболяванията. Сред тях са: „За снабдяване на Червената армия и гражданското население със сапун“, „За санитарните пропусквателни пунктове на гарите в град Москва“, „За осигуряване на бани за населението на Републиката“ и други.

1919 година. Намерили са маска даже за котенцето

Тези мерки помогнали да се преодолее в крайна сметка епидемията. От 1920 до 19326 година населението на страната се увеличило с 10 милиона души. За сравнение: от 1913 до 1920-та намаляло с 26 милиона.

С началото на епидемията в Съветска Русия се появил лозунгът „Долу ръкостискането!“. Така властите се опитвали да предотвратят разпространението на заразните болести, включително и на испанския грип. Отначало се появили плакати „Долу ръкостискането!“, а след това започнало производството на значки „Без ръкостискане“, „Свободен от ръкостискане“ и други.