МАФИОТСКИТЕ ВОЙНИ: ПРОБУЖДАНЕТО НА КАПО ДИ ТУТИ КАПИ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В конфронтацията между старото поколение мафиоти и новото победило второто. Но неговият лидер Маранцано не носил дълго титлата „капо ди тути капи“.

ПРЕДИСТОРИЯ

Важна фигура в бъдещата Кастеламарийска война, която продължава от 1929 до 1931 година, е Гаетано Рейна, известен с прозвището Томи. Той е роден през 1889 година и разгръща престъпната си дейност в Бронкс (Ню Йорк). Работата вървяла успешно, защото Рейна заедно със своите хора контролирал търговията с ледни ракли, които по това време замествали хладилниците. След известно време Томи се присъединил към влиятелното мафиотско семейство Морело. Но по-късно сменил своя работодател си и започнал да се труди за благото на друго семейство – Масерия.

Но обичайният живот на италианските мафиоти в Ню Йорк бил променен през 1925 година с появата на Салваторе Маранцано, представител на сицилианско семейство от Кастеламаре дел Голфо. Той бил делегиран в Америка от капо „ди тути капи“ Вито Кашо Феро, който наредил на Маранцано да подчини целия италианско-американски престъпен свят. Масерия обаче нямал намерение да се предава без бой.

Гаетано Рейна

Така започнал сблъсъкът, който влязъл в историята под името „Кастеламарийска война“. Масерия и Маранцано започнали да си нанасят взаимни удари, но борбата им не излизала от определени рамки. Най-често атаките се осъществявали върху камиони, превозващи алкохол.

Във войната се оказал въвлечен и Гаетано Рейна. При което той бил на страната на Масерия. Но след това Томи решил да премине на другата страна. Работата е в това, че Масерия, който търпял загуби заради конфликта, се нуждаел остро от допълнителни средства. И започнал да иска част от печалбата, която Рейна получавал от своя бизнес. Томи не желаел да дели парите, затова решил да премина на страната на сицилианския новак.

За нещастие на Гаетано босът му усетил готвещото се предателство и решил да му попречи. Масерия наредил на Лъки Лучано да разработи план за ликвидация на Рейна.

Томи не подозирал нищо, той бил уверен, че е успял да надхитри Джо Масерия. На 26 февруари 1930 година Гаетано излязъл от дома на своята любовница (според друго версия престъпникът бил на гости на леля си, живееща в Бронкс). Но на авеню „Шеридън“ пътят на Томи бил преграден от Вито Дженовезе. След няколко секунди Рейна бил мъртъв, защото Дженовезе стрелял от упор в главата му.

КРЪВОПРОЛИТНИ СЪБИТИЯ

След гибелта на Гаетано Рейна войната придобила друг вид. Сега вече двете противникови страни започнали открит сблъсък. Мястото на Томи заел Джо Пинзоло. Но той бил убит през септември същата година. Преди това бил нанесен удар от бандитите на Маранцано, които ликвидирали Джузепе Морело – Грабещата ръка, един от най-близките съратници на Масерия. Скоро на онзи свят били отправени още няколко важни за Джо хора. Така постепенно превес във войната започнал да взема Маранцано. Виждайки, че сицилианският новак е в по-изгодно положение, на негова страна започнали да преминават хора на отслабения Масерия.

Джо Масерия

Последният удар бил нанесен на 15 април 1931 г. Джо сбъркал и допуснал съдбоносна грешка. Той приел предложението на Лучано за среща в един ресторант, намиращ се в Бруклин. Трудно е да се каже какво именно е очаквал от това Масерия. Може би се е надявал да спре по пътя на преговорите войната или да получи за себе си някакви гаранции за сигурност. Но това, разбира се, не станало. В определеното време Лучано отишъл до тоалетната, а бандитите, намиращи се в заведението, застреляли Джо.

След това събитие Кастеламарийската война била практически завършена. Бившите съюзници на Масерия, след като изгубили своя лидер, или се присъединили масово към победителя, или се спасили с бягство. Едноличен победител в конфликта, който отнел живота на десетки бандити в Ню Йорк и други градове, станал Маранцано. Той взел властта над пет мафиотски италиански семейства в Ню Йорк и се обявил за „бос на босовете“ (сapo di tutti capi, капо ди тути капи). Но Салваторе не успял да се наслади дълго на властта си. През септември 1931 година той бил убит от споменатите вече Лучано и Дженовезе. Интересно е следното: Маранцано разбирал, че докато е жив Лучано, не може да се чувства сигурен. Затова решил да отстрани последния си противник. И дори наел убиец. Но той закъснял. Хората на Лучано нанесли първи удара.

СМИСЪЛЪТ НА ВОЙНАТА

Кастеламарийската война не била просто война за сфери на влияние. Тя била именно сблъсък между поколенията в американската италианска мафия. И засегнала дори Чикагския синдикат и Ал Капоне. Старото поколение начело с Масерия, се борело за запазване на обичайния си начин на живот. Всички те се озовали отвъд океана в зряла възраст и затова се опитвали да организират в Америка своя Сицилия. Италианците не учели английски език, гордеели се със своя произход, отнасяли се с пренебрежение към всички чужденци и отказвали да сътрудничат с тях. За тях главна роля играела властта заради самата власт и титлата capo di tutti capi. А бизнесът бил само „придатък“.

Гробът на Рейна

Младото поколение, ръководено от Лучано, се различавало много от старото. Тези хора се пригодили към променилия се свят, затова поставяли начело бизнеса, а не властта. Техен главен принцип станало твърдението, че „придобивка има за всички“. Те не се притеснявали да си сътрудничат с чужденците, особено ако това обещавало печалба. И когато Лучано се избавил от Маранцано, не се обявил за „бос на босовете“. Той разделил властта между няколко семейства.

***

Гаетано Рейна – Томи влязъл трайно в мафиотската история на Ню Йорк. Той получи безсмъртие благодарение и на филмите „Коза ностра“ (1972 г.), „Гангстерска война“ (1981 г.) и „Гангстери“ (1990 г.).