ПИСМА ДО ВАСИЛ ЛЕВСКИ: БОЧУКОГЛУ ДО ЛЕВСКИ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма, написани до Васил Левски, които представям съобразно с книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му, също и бележките под черта според него.

Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Част 1; Част 2; Част 3; Част 4; Част 5, Част 6, Част 7, Част 8, Част 9, Част 10, Част 11, Част 12, Част 13, Част 14, Част 15, Част 16, Част 17, Част 18, Част 19, Част 20, Част 21, Част 22, Част 23, Част 24, Част 25, Част 26.

№ 332

Бочукоглу до Левски

Брате Аслан Дервишоглу Кьрджалъ!

Отговаряме на писмото Ви от 26. този месец и Ви казваме, че приехме чрез Иллирически седем устава, пет окръжни писма и една разписка срещу дадените ни две лири турски. Приехме още на шест коли четиридесет и осем разписки, които заедно с уставите и окръжните писма ще да употребим, където е нужно.

По причина на познатото Ви приключение [1] стават строги предирвания: заптиета и други шпиони, преоблечени различно, ходят по селата и току речи явно говорят за ком(ити). Аз писах по всички ЧК около нас добре да се пазят.

Преди една неделя дохожда в селото ни Тетевенският мюдюрин. Той ме има и за свой искрен приятел, и за техно мекере, и ми обади, че усеща нещо в Тетевен. Той ме задължи добре да обдирвам такива работи и да ги съобщавам на приличното място, та да ме наградят както трябва. При това той ме задължи да ида и в Тетевен, за да шпионирам тамошните. На 20. [този месец] аз му правих в къщата си зияфет, на който беше дошъл и тукашният мюдюрин заедно с кадията. От разговорите им разумях, че усещат нещо, но не могат нищо да уловят.

Това беше преди приключението, сега последствие на приключението предирванията са по-строги. Затова, наш брате, всяко ваше помръдване може да е опасно и за народното ни дело, и за Вас, та вие трябва да търпите и да стоите там, гдето сте, а работата ни пак ще си следва по възможности да върви напред по тоя начин дотогава, докогато видим, че обстоятелствата ни позволят, за да сме честити да Ви видим лично. Съветвайте колкото можете повече, а и Вие сами се пазете и гледайте тайната да не излезе на бяло, защото втори път мъчно ще бъде да поведем народа така, както сме го повели сега.

За депутати, дето пишете, поради горните причини никак не е време сега. Ние тъдява и в къщите си не можем да правим приятелски събирания от повече лица, а камо ли в едно село да се съберат депутати с непозната цел! Доверието на работниците ни е добро, всякой е благодарен от разпорежданията на ЦК. Следователно това може да отложи събранието на депутатите за подир.

Засега нека посредствено да се вършат работите и да се гледа за събирането на пари. За мястото, където трябва да стане скупщината, когато го позволят обстоятелствата, трябва да правим тия разсъждения: българските села са в голямо подозрение, а пък в турско-българските [села] е невъзможно.

Ето какво е моето мнение за това: като съобщим и разпространим работата из Македония, то може в тамошните страни, догдето още не се е усетило, както тъдява, да стане събранието. Вие, брате, сте опитен, но не е зле да Ви напомним за всякой случай следното правило: за всяка работа, която имаме да извършим, трябва по-преди да премишляваме противното и лошавото, което може да ни сполети от страна на неприятелите, а след това размишляване да се вземат приличните мерки, щото да отстраняваме това противно и лошаво.

В случай кога стане позволително да се съберат депутатите, мислим, че за да се избегнат подозренията, които са твърде възможни, по-добре ще да е от два или три комитета по един човек да се проводи, и то хора верни и сведущи, а именно представителите.

Иллирически същият не може да дойде, за да ни разправи устно някои ваши поръчения. Но мисля, че ще се срещнем наскоро.

Здравейте.

Ваши единомишленици чрез Бочукоглу [2]

Българско, 29 юли 1872 г.

Н.Б.II.А., п. 62, № 8590

Арх. т. I. № 5, стр. 347

1. Убийството на дякона Паисия в Орхание.

2. Левски бележи отдолу: Бочукоглу № 5.

(Следва)