ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ – ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ; ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“; ИМПЕРАТОРСКИТЕ РЕСКРИПТИ; ТЕРТУЛИАН И ПОРФИРИЙ; АПОКАЛИПСИСИТЕ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ

“Откровението на Йоан Богослов“ е описание на чудовищна редица от катастрофи, които се стоварват върху света. Ако кумранската „Война на синовете на тъмнината със синовете на светлината“ е римейк на Книгата Исус Навин, Откровението на Йоан е римейк на Изход, по-точно на десетте египетски бедствия, които Мойсей изсипва върху египтяните.

В Тората Мойсей превръща реката в кръв (Изход, 7:17) и в „Откровението“ една трета част от морето се превръща в кръв (Откровение, 8:8); в Тората Мойсей изпраща жаби, мухи, епидемия, скакалци и тъмнина и в „Откровението“ ангели тръбят и изпращат на света епидемия, градушка, скакалци и тъмнина.

„Откровението“ се различава от изходния текст, както холивудски блокбастър със специални ефекти се различава от скромна класическа пиеса.

При Мойсей има само скакалци, а при Агнеца – скакалци със златни венци, човешки лица и жила на скорпиони. При Мойсей хората са нахапани от щръклици, а при Агнеца – от конски опашки, завършващи със змийски глави; на конете седят ездачи, които имат „брони огнени, хиацинтови и жупелни; главите на конете бяха като глави на лъвове... а опашките им - прилични на змии, имаха глави, с които пакостяха“ (Откровение, 9:17–19).

Невнимателният читател може да си помисли, че всичките тези бедствия – моретата, превръщащи се в кръв, звездата Пелин, конникът с име „смърт“, морът, гладът, язвите и скакалците са изпратени на света от Сатаната.

Но в действителност ги изпраща Христос. По повеля на Христос е поразена една трета част от слънцето и една трета част от звездите, умира една трета част от животните, живеещи в морето, хапят скакалци с броня и златни венци, загиват всичките езичници и всичките грешници.

Гибелта избягват само сто четиридесет и четири хиляди избраници, по двадесет хиляди от дванадесетте колена на Израил, запечатани с Христовия печат. Христовият печат е кръщенето и думата „печат“ авторът на „Откровението“ заимства от „Дамаския документ“, където се съобщава, че в деня на Страшния съд избраните ще бъдат отбелязани с „белег на челото“, а всички останали „ще бъдат предадени на меч“ [1].

Авторът на „Откровението“ не знае, че Исус е дошъл да проповядва на езичниците. Напротив: той смята, че последователи на Исус могат да бъдат само евреите.

В „Откровението“ Христос не знае нищо за прошка и любов. Също като кумранския Месия той е свръхестествено същество, чиято задача е да поразява грешниците.

„Главата и косата му бяха бели като вълна – вълна, бяла като сняг, а очите му пламтяха като огън. Стъпалата му бяха като нажежен в пещ излъскан бронз, гласът му – като тътена на водопад. В дясната си ръка държеше седем звезди, а от устата му излизаше меч, остър и от двете страни. Лицето му сияеше, както блести слънцето, когато е най-ярко“ (Откровение, 1:14–16).

Йоан не познава думата „християнин“. Той не я употребява никога. Както обитателите на Кумран, Йоан нарича последователите на Месията „светци“. Нарича ги „царе и първосвещеници“ (Откровение, 1:6) (сравни в „Дамаския документ“: „Бог ги нарече князе, защото те го търсеха“). Нещо повече, Йоан нарича ръководителите на седемте малоазийски църкви „ангели“.

Именно тези ръководители на седемте църкви, ангели и светци, тръбят с тръби и плискат чашата с Божия гняв върху земята. Тук виждаме същата като на кумранците мистична представа за хората-ангели и хората-светци, които се сражават рамо до рамо с Месията.

За Йоан е характерна високата представа за ролята на тези светци.

„На този, който победи, ще позволя да седне с мен на моя престол“ (Откровение, 3:21) – казва Исус. Това е същата представа, която Марк осмива, изобразявайки Синовете на гръмотевицата, Яков и Йоан, препиращи се жестоко за бъдещите небесни чинове: „Нека седнем до теб – единият отдясно, а другият отляво, тогава, когато дойдеш в славата си“ (Марк, 10:37). В „Откровението“ същото обещание: смъртен да седне на Престола редом с Господа звучи съвсем сериозно.

Но даже и троновете не са предел! В „Откровение“ има удивителен по силата си разказ за двама мъченици на Исус, „два светилника“, „две маслинови дръвчета“ Божии.

Тези две маслинови дръвчета са надарени с необикновена сила. Те могат да изригват от устата си огън, да предизвикват мор, бедствия и суша.

„Те имат власт да заключат небето, за да не вали никакъв дъжд през времето на тяхното пророкуване, и имат власт над водите, да ги превръщат в кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали (Откровение, 11:6). „Ако някой се опита да ги нарани, от техните усти ще излезе огън, който ще погълне враговете им. И така ще умре всеки, който поиска да им навреди“ (Откровение, 11:5).

Огънят, който излиза от устата на „двете маслинови дръвчета“, ни напомня веднага за една знаменита сцена от Лука. В тази евангелска сцена двама от учениците на Исус, Яков и Йоан, искат да поразят с огън едно самаритянско село: „Като видяха това учениците Му Иаков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи?“ (Лука, 9:54). На което Исус отговаря, че Човешкият син е дошъл да спасява живи души, а не да погубва.

Сцената от Лука е не само пряка полемика със сцената от „Откровението на Йоан Богослов“. Тя не е разбираема без него. Какво наистина искат Яков и Йоан в Евангелието от Лука? Те не искат да изтребят селото с меч – това не би било трудно. Те даже не молят Исус да дъхне огън върху селото от устата си. Те молят Исус да им даде силата да унищожат селото с огън от своята уста. Не трябва да се учудваме, че Исус, към когото отправят тази молба, се измъква от темата.

Тяхната молба е напълно неразбираема без фона на идеологията, която демонстрират кумранските текстове и „Откровението“: учениците на Месията са магически същества. Те са част от царството на светците на Царя на святостта. Те могат да вършат чудеса. И тези чудеса се изразяват в унищожаване на противниците им. „Ако някой се опита да ги нарани, от техните усти ще излезе огън, който ще погълне враговете им“ (Откровение, 11:5).

По-нататък - повече.

Йоан, пророкувайки със задна дата, рисува по-нататъшната необикновена биография на „двата светилника“.

Те ще бъдат убити от Антихриста – звяр, излязъл от бездната. Труповете им ще бъдат поставени в центъра на Ерусалим и хората ще ги гледат три дена. След три дена ще оживеят пред очите на своите врагове, ще се разнесе Бат Кол (Глас небесен) и „двата светилника“ ще се възнесат на небето върху облак, а градът ще бъде разтърсен от земетресение.

„Откровението“, също като кумранските текстове, не казва нищо за някаква земна биография на Месията. Неговият Христос е свръхестествено същество, от устата му излиза остър меч, а очите му са седем звезди, седем ангели, седем църковни ръководители. Странно би било подобно същество да умре, та дори и за да възкръсне.

В замяна на това в „Откровението“ умират и възкръсват вярващите в Исус! И тези вярващи, като в Кумран, притежават гигантски, невероятни, мистични способности: те изригват огън от устата си, превръщат водата в кръв, пращат на хората скакалци със златни венци, възнасят се на небето и накрая, ще отбележим този момент и ще се върнем после към него, седят на небето върху тронове с бели одежди и златни венци (Откровение, 4:4).

Кога е написано „Откровението“? Традиционната датировка на църквата, позоваваща се в случая на Юстин Мъченик, който пише през 60-те години на втори век, гласи, че е написано по времето на император Домициан (81-96 г.).

Но тази дата не издържа на никаква критика. Това се вижда лесно от три обстоятелства. Първо, Ерусалимският храм се споменава там като още цял. Второ, Антихристът, за който се говори в него, може лесно да се идентифицира с император Нерон.

В гръцки и древноеврейски език буквите се използват и като числа и гръцкият израз „Нерон кесар“, транслитериран на иврит, дава именно сумата шестстотин шестдесет и шест. За целевата аудитория на „Откровението“, която знаела в по-голямата си част и двата езика, числото „шестстотин шестдесет и шест“ не било особен шифър. Съответният текст след минимална разшифровка гласял: „Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е НЕРОН КЕСАР“ (Откровение, 13:18).

Освен това „Откровението“ съдържа две важни позиции, с които Марк и Лука полемизират. В „Откровението“ учениците на Исус седят на небето върху златни тронове, а Марк осмива жестоко това тяхно желание (Марк, 10:37). В „Откровението“ учениците на Исус убиват с огън от устата си, а Лука ги представя в недобра светлина заради подобно желание (Лука, 9:54). Нормално е да предположим, че текстът, който е обект на полемика от страна на Марк и Лука, е написан преди Марк и Лука.

Иначе казано, имаме всички основания да предполагаме, че „Откровението“ е написано преди разрушаването на Храма. Написано е по времето на Нерон. Това автоматично превръща целия описан в него сценарий – градушката и морът, сполетяващи неверниците, Исус с остър меч в устата, конниците върху бледи коне, скакалците със златни венци, хиацинтовите брони и, основното, златните тронове – в сценарий за Юдейската война, както би трябвало да се развива според мнението на юдейските последователи на Исус.

Както вече казахме, по-късно църквата се притеснявало силно от „Откровението“ на Йоан. Много пъти се опитвали да го обявят за еретическо, както другите Апокалипсиси, и то се запазило в състава на Новия завет по една доста удивителна причина. Големият любител на „Откровението“ Афанасий Велики бил страстен борец с еретиците и съзрял в описанието на Антихриста поразените еретици.

Въпреки това църквата се опитвала да се дистанцира от този текст. Тя му приписвала по-късна дата, за да раздели времето на „Откровението“ от Юдейската война. Освен това църквата се усъмнила в авторството на апостол Йоан. Евсевий Кесарийски предположил, че текстът е написан от друг Йоан, презвитер, заточен по времето на Домициан на остров Патмос.

Колкото и да е странно, с тази атрибуция може да се поспори.

„Откровението на Йоан Богослов“ е написано на лош гръцки език. Авторът му има прекрасно въображение, но езикът му не е роден. Този автор е писал през 60 те, ако не и 50-те години. Иначе казано, автор на „Откровението“ би могъл да бъде напълно някой от реалните апостоли на Исус, ако скоро след екзекуцията на своя учител са избягали в Азия, където са живели тридесет-четиридесет години.

По ирония на съдбата именно „Откровението на Йоан Богослов“ би могло да е една от малкото книги в Новия завет, която наистина е написана от този, на когото се приписва, иначе казано – от Йоан, действителен апостол на Исус, любим негов ученик.

БЕЛЕЖКИ

1. The Damascus Document, 9, 1.

(Следва)