ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС – ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?

И така, отговорът на Исус пред Синедриона „аз съм Месията и ще седя отдясно на Господа“ бил богохулство и прелъстяване на Израил и като такъв бил достатъчно основание за екзекуция по юдейските закони: убиване с камъни след окачане на дърво.

Защо тогава Синедрионът не екзекутирал Исус – чест, която след това Талмудът му приписвал?

Марк, Лука и Матей изобщо не обясняват този парадокс. Йоан твърди, че Синедрионът не можел да екзекутира Исус, макар и много да искал, защото смъртното наказание по това време било прерогатив на римляните (Йоан, 18:31).

Това, меко казано, е фантастично твърдение.

Никъде в Мишна не се казва, че римляните са ограничавали правата не само на ерусалимския, но даже и на местните Синедриони да произнасят смъртни присъди. Точно обратното – множество страници в нея са посветени на ритуалните тънкости, свързани с произнасянето на такива присъди, като се включват и познавателни дискусии кой в случай на обесване трябва да плати въжето. Ако се вярва на Йосиф Флавий, автономията на Синедриона достигала до това, че имал правото да осъди на смърт даже римски гражданин, престъпил бариерата, преграждаща пътя на езичниците към вътрешните дворове на Ерусалимския храм [1].

Многобройни примери, че Ерусалимският синедрион е имал право да издава смъртни присъди, срещаме и в Евангелията.

Така пред Синедриона с обвинение за прелъстяване на хората, което се наказва със смърт, се изправят Петър и Йоан (Деяния, 4:5). Съдят ги, както се полага, през деня в храма. Самият Исус спасява от смърт жена, осъдена от Ерусалимския синедрион да бъде убита с камъни (Йоан,. 8:7). При всичките тези случаи авторите на Евангелията – даже Йоан – не знаят изобщо за забрана да се произнасят смъртни присъди.

Защо тогава първосвещениците Анания и Каяфа, имайки всичките основания за екзекутират сами Исус, го предават за екзекуция на римските власти?

Отговорът се състои в това, че не са имали избор.

Закон, който забранява изобщо на Синедриона да произнася смъртни присъди, нямало. Но закон, който забранява на Синедриона да екзекутира Исус точно в навечерието на Пасхата, имало.

Работата е в това, че според юдейския закон смъртната присъда за престъпления, които се наказват със смърт, трябвало да се произнася на следващия ден след съдебното дело. Поради това било забранено да се гледат подобни дела в навечерието на Пасхата. „Дела, които водят до смъртно наказание, не трябва да бъдат започвани в навечерието на Шабата или на празник“ – се казва в трактата „Санхедрин“ [2].

Иначе казано, най-вероятната причина, поради която Синедрионът решил да предаде Исус на Пилат, се състояла в това, че Синедрионът не се осмелил да чака.

И това подчертава извънредния характер на развиващите се събития. Исус не бил обикновен престъпник, когото можели да съдят по установения от закона ред, обхващащ няколко дена. Той бил лидер на току-що провалил се метеж и никой в Синедриона, нито Анания, нито Каяфа, не можел да каже колко силни са били въстаниците, и нещо повече – колко от членовете на Синедриона съчувстват тайно на Исус.

Най-лесният начин за решаване на проблема бил да предадат Исус на римляните. Подобно решение било, в много отношения, сериозен провал.

То представяло първосвещеника като римска марионетка. И проваляло цялата старателно изградена от Анания и Каяфа система за шантаж на Пилат. Разпъването от окупационните войски превръщало Исус от неудачник в мъченик и било загуба на административната война.

Но затова пък решението позволявало на Синедриона да приключи с Исус колкото се може по-скоро. То намалявало до известна степен риска неговите привърженици да пуснат в действие сиките и предотвратявало протестите на тези членове на Синедриона, които тайно – или даже явно, като Никодим или Йосиф Ариматейски – съчувствали на Месията Исус. Много е възможно второто, сутрешното заседание на Синедреона, за което споменава Марк, да е било посветено именно на въпроса как да се избегне забраната за екзекуции в навечерието на Пасхата.

Фактът, че Исус бил екзекутиран не от евреите за прелъстяване – както уверявал по-късно Талмудът, - а от римляните за метеж, бил сериозно свидетелство за трескавата бързина, с която ерусалимските власти искали да се избавят от лидера на избухналото в града срещу Пасхата въстание.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. Иудейская война, 5, 5, 2; 6, 2, 4.

2. m Sanh 4.1, виж също: Emil Schürer, Geza Vermes, Fergus Millar. The History of the Jewish People in the Age of Jesus Christ, Volume 2, p. 223.