НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1965 ГОДИНА – ЛИТЕРАТУРА – МИХАИЛ ШОЛОХОВ

Михаил Шолохов

24 май 1905 г. – 2 февруари 1984 г.

Нобелова награда за литература

(За художествената сила и целостта, с които в епоса си за Дон е изобразил един исторически момент от живота на руския народ.)

Руският писател Михаил Александрович Шолохов е роден в хутора [1] Кружилин на казашката станица [2] Вьошенская в Ростовска област, Южна Русия. В своите произведения писателят увековечава река Дон и казаците, живеещи там и защитаващи интересите на царя в дореволюционна Русия, а след това противопоставящи се на болшевиките по време на гражданската война.

Баща му, по произход от Рязанска губерния, отглежда жито на казашка земя под аренда, управител е на търговско предприятие в рамките на хутора и на парна мелница, а майка му, украинка, вдовица на донски казак, е природно надарена с жив ум и се ограмотява, за да може да пише писма на своя син, когато той отива да учи във Воронеж.

Революцията от 1917 г. и гражданската война прекъсват обучението на Шолохов. Като завършва четвърти гимназиален клас, той постъпва през 1918 г. в Червената армия, въпреки че много донски казаци се присъединяват към бялата армия, бореща се срещу болшевиките. Бъдещият писател служи отначало в отряд за тилово осигуряване, а след това става картечар и участва в кръвопролитните боеве край Дон. От първите дни на революцията Шолохов подкрепя болшевиките, застъпва се за Съветската власт. През 1932 г. става член на комунистическата партия, през 1937 г. е избран във Върховния съвет на СССР, а две години по-късно – за действителен член на Академията на науките на СССР. През 1956 г. Шолохов се изказва на ХХ конгрес на КПСС, а през 1959 г. съпровожда съветския лидер Н. С. Хрушчов по време на посещенията му в Европа и САЩ. През 1961 г. става член на ЦК на КПСС.

През 1922 г., когато болшевиките вземат окончателно властта в свои ръце, Шолохов заминава за Москва. Там участва в работата на литературната група „Млада Гвардия“, работи като товарач, общ работник, чиновник. През 1923 г. във вестник „Юношеска правда“ са напечатани първите му фейлетони, а през 1924 г., в същия вестник – първият му разказ „Бенката“.

През лятото на 1924 г. Шолохов се връща в станица Вьошенская, където живее, почти без да я напуска, през целия си останал живот. През 1925 г. в Москва излиза сборникът с фейлетони и разкази на писателя за гражданската война „Донски разкази“. В „История на съветската литература“ критикът Вера Александрова пише, че разказите от сборника впечатляват „със свежи описания на природата, с богати речеви характеристики на персонажите и с живи диалози“, но отбелязва, че „още в тези ранни произведения се чувства, че епическият талант на Шолохов не се вмества в тесните рамки на разказа“.

От 1926 до 1940 г. Шолохов работи над „Тихия Дон“, роман, който донася на писателя световна известност. „Тихият Дон“ се печата в Съветския съюз на части: първият и вторият том излизат през 1928-1929 г., третият – през 1932-1933 г., а четвъртият – през 1937-1940 г. На Запад двата първи тома се появяват през 1934 г., а следващите два – през 1940 г.

Основният и най-известен роман на Шолохов „Тихият Дон“ е епично повествование за Първата световна война, революцията, гражданската война и за отношението на казачеството към тези събития. Един от главните герои на романа Григорий Мелехов е избухлив, независимо мислещ казак, воювал храбро с немците по фронтовете на Първата световна война, а после, след свалянето на самодържавието, оказал се пред необходимостта да избира – сражава се отначало на страната на белите, след това – на страната на червените и в края на краищата се озовава в отряд на „зелените“. След няколко военни години Григорий, подобно на милиони руски хора, се оказва духовно опустошен. Двойствеността на Мелехов, неговата противоречивост и душевните му колебания го правят един от най-известните трагични герои в съветската литература.

Отначало съветската критика се отнася към романа доста сдържано. Първият том на „Тихият Дон“ предизвиква упреци заради това, че в него се описва дореволюционния живот от „чужди“, както се изразяват по това време, позиции; вторият том не харесва на критиците, защото според тях се характеризира с антиболшевишка насоченост. В писмо до Шолохов Сталин пише, че не е съгласен с това как са представени в романа образите на двама комунисти. Но въпреки тези критични забележки, редица известни дейци на съветската култура, сред които и Горкий, основоположник на социалистическия реализъм, подкрепят горещо младия писател, като му съдействат всячески за завършването на епопеята.

През 30-те години Шолохов прекъсва работата си над „Тихият Дон“ и започва да пише роман за отношението на руското селячество към принудителната колективизация, провеждана в съответствие с първия петилетен план (1928-1933). Озаглавен „Разораната целина“, романът, като „Тихият Дон“, започва да излиза на части в периодичния печат, когато първият том още не е завършен. И като „Тихият Дон“ също е посрещнат от официалната критика на нож, но членовете на Централния комитет на партията преценяват, че в него се дава обективна оценка на колективизацията, и съдействат всячески за публикуването му (1932 г.). През 40-50-те години авторът преработва съществено първия том, а през 1960 г. завършва работата над втория том.

По време на Втората световна война Шолохов е военен кореспондент на „Правда“, автор е на статии и репортажи за героизма на съветския народ; след Сталинградската битка писателят започва работа над третия си роман – трилогията „Те се сражаваха за родината“. Първите глави на романа се появяват в „Правда“ още през 1943-1944 г., а също така през 1949 и 1954 г., но като отделно издание първият том на трилогията излиза едва през 1958 г. Трилогията остава незавършена – в следвоенните години писателят преработва значително „Тихият Дон“, смекчава колоритния си език, опитва се „да очисти“ носителите на комунистическата идея.

Петдесетгодишният юбилей на Шолохов се празнува по цялата страна, писателят получава орден Ленин - първият от трите. През 50-те години започва публикуването в периодичния печат на втория том на „Разораната целина“, но като отделна книга романът излиза едва през 1960 г., във връзка с което се изказват предположения, че идеите на писателя се разминават с курса на комунистическата партия. Авторът обаче отрича, че се е ръководил някога в своето творчество от цензурни съображения. От края на 50-те години Шолохов пише малко.

През 70-те години Александр Солженицин, заклеймен от партийни членове (сред които и Шолохов) заради критика на социалистическата система, обвинява Шолохов, че е плагиатствал, като си е присвоил произведенията на друг казашки писател, Фьодор Крюков, починал през 1920 г. С това Солженицин подклажда обвиненията, които се появяват още през 20-те години и са широко разпространени през 70-те. Но и до днес тези обвинения остават недоказани.

Шолохов се жени през 1924 г. и има четири деца. Умира в станица Вьошенская на седемдесет и осем години.

Произведенията на Шолохов продължават да бъдат популярни сред читателите. Преработвайки „Тихият Дон“, той печели одобрението на официалната съветска критика; що се отнася до западните специалисти, те смятат първоначалната версия на романа за по-успешна. Така американският критик, по произход от Русия, Марк Слоним сравнява „Тихият Дон“ с епопеята на Толстой „Война и мир“, като, наистина, признава, че книгата на Шолохов „отстъпва пред гениалното творение на великия му предшественик“. „Шолохов, вървейки по стъпките на своя учител, съчетава биографията с историята, баталните сцени – с битовите, движението на масите с индивидуалната психология – пише Слоним – и показва как социалните катаклизми влияят върху съдбата на хората, как политическите борби водят към щастие или крах“.

Според американския изследовател Ърнест Симсън първоначалният вариант на „Тихият Дон“ не е политически трактат. „Това не е роман за политиката, макар че е пренаситен с политика – пише Симсън, - а е роман за любовта. „Тихият Дон“ е велика и заедно с това трогателна история за любовта, може би единственият истински любовен роман в съветската литература“. Отбелязвайки, че героите на преработения вариант на романа „реагират на събитията през 1917-1922 г. в духа на комунистите от 50-те“, Симънс изказва мнението, че „тенденциозността на окончателния вариант противоречи на неговата художествена цялост“.

Слоним твърди, че романът „Разораната целина“, смятан за по-слабо произведение от „Тихия Дон“, „не е идеологическо произведение… а живо написан, традиционен по маниер роман, в който липсва назидателен елемент“. Симънс не е съгласен с това, наричайки „Разораната целина“ „изкусна съветска пропаганда, замаскирана старателно като художествено произведение“. Посочвайки ролята на Шолохов като пропагандист и апологет на социализма, американския литературовед Едуард Браун, както и други съвременни критици, отдава заслуженото на изключителното майсторство на Шолохов като прозаик и автор на „Тихия Дон“ в първоначалния му вариант. В същото време Браун споделя разпространената гледна точка, според която Шолохов „не може да бъде причислен към големите писатели, защото е написал прекалено малко неща и не много от това, което е написал, достига високо равнище“.

БЕЛЕЖКИ

1. Хутор – при донските и кубанските казаци: малко населено място без самостоятелно административно управление, влизащо в състава на станицата.

2. Станица – административна казашка селска единица.

Превод от руски: Павел Б. Николов