ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС – ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

От Исус не са останали никакви порицания за проповедите на „четвъртата секта“. Това премълчаване е красноречиво само по себе си. Тогава, когато в Палестина проповядвали войнстващи пророци, които обещавали на своите ученици да разделят водите на Йордан и да разрушат стените на Ерусалим, по същата територия ходел и Месията, който не ги опровергал с нито една дума. Вместо това Исус осъждал тези, които били осъждани от „четвъртата секта“, иначе казано – иродианите, садукеите и фарисеите, и нерядко използвал за целта същите изрази.

Но това не е всичко! Този Месия, като ръководителите на кумранците, претендирал, че произхожда от рода на Давид и по някаква причина кумранските фанатици не обръщали на самозванеца никакво внимание.

Напротив, един могъщ пророк, който обещал същото, което обещал кумранският Енох, и когото Евангелията наричат Йоан Кръстител, провъзгласил Исус за Месията и обявил, че е видял с очите си Светия дух, спускащ се в (εις) него (Марк, 1:10). Церемонията била внушителна: не по-лоша от тази, по време на която пророк Самуил помазал цар Давид.

Така че поведението на римските власти било доста адекватно на обстановката.

След известно забавяне, предизвикано както от необходимостта да се концентрират силите, така и може би от яростен задкулисен пазарлък, Пойнтий Пилат изтласкал привържениците на Месията от храма. В настъпилата суматоха Месията успял да се скрие и да избяга от града, но скоро бил заловен и предаден на Каяфа, който, за разлика от Пилат, нямал войски, но имал на разположение широка мрежа от осведомители и шпиони.

Пилат осъдил Исус като „Исус Месията, Юдейски цар“ и именно това обвинение било написано на закованата към кръста табела.

От двете страни на Исус били разпънати негови съучастници от същите галилейци, „чиято кръв Пилат смесил с жертвите им“. Лука споменава невнимателно, че разбойниците са осъдени „по същата присъда“ (κρίµατι) (Лука, 23:40). А и думата „разбойник“ (λῃστής), с която Марк нарича разпънатите заедно с Исус хора (Марк, 15:27), е същата дума, която Йосиф употребява постоянно по отношение на бунтовниците от „четвъртата секта“.

Прави впечатление, че Евангелията са запазили многобройни – и различни – сведения за поведението на разбойниците.

У Марк и Матей разпънатите с Исус „го хулят“ (Марк, 15:32; Матей, 27:44). Това е странно предсмъртно занятие за крайпътни разбойници, разпънати редом с проповедник на мир и любов, но е напълно естествена реакция за бирйоним, които са се готвели да седнат на златни тронове и да колят римляните заедно с ангелите, а изведнъж са получили пълен провал.

У Лука, напротив, реакциите на разпънатите с Исус лестай е диференцирана. Единият от тях злослови срещу Исус и казва: „Ако си Месията, спаси себе си и нас“ (Лука, 23:39). Другият запазва своята вяра и моли: „Спомени ме, Господи, когато отидеш в Твоето Царство“ (Лука, 23:42), при което получава уверението: „Днес ще бъдеш с мене в рая“ (Лука, 23:43).

Ако не приемем, че Исус разговаря със свои привърженици, целият този епизод изглежда малко аморално. Излиза, че човек може да убива, граби и разбойничества, но е достатъчно преди заслужената екзекуция да признае, че Исус е Христос, и веднага ще отиде в рая.

Друго нещо е, ако става дума за метежни фанатици, разпънати редом със своя водач. Единият от метежниците ругае водача и му предявява справедливо искане: да слезе веднага от кръста, да разпръсне римската войска с огън от устата си и да установи на земята Своето Царство. За другия фанатик собственият опит е по-маловажен от вярата. Той е готов да вярва, че Исус е Месията, напук дори на кръвта, течаща от пробитите с гвоздеи глезени, и на жаркото палестинско слънце над кръста, поставен край градските врати. Именно това поведение, от гледна точка на Лука, характеризира истинския праведник. И то води в рая.

Още един път. В Евангелията имаме два вида свидетелства.

От една страна Исус се описва като могъщ лидер на могъщо течение. Той извежда в пустинята пет хиляди души, които го провъзгласяват за цар, влиза в Ерусалим сред множество, което застила пътя му с палмови клонки и вика „Осанна“, извършва в Храма погром и после проповядва там край съкровищницата. По време на престоя му в Ерусалим се разнася Бат Кол (Глас от Небето), който го прославя (Йоан, 12:28). След смъртта му неговите последователи в града били три хиляди души и били толкова силни, че когато предизвикалата недоволството на техния лидер съпружеска двойка внезапно умира, властите не се осмеляват да се намесят.

Това последователно и разбираемо описание на могъща секта, която има статута на паралелна държава, се разкъсва само на едно място: когато става въпрос за ареста и екзекуцията на Исус.

Там се оказва, че Исус е заловен през нощта, извън града, в обкръжението на не много на брой въоръжени привърженици. Че по време на мълниеносния съд не се намерил никой, който да свидетелства в негова полза; че апостол Петър, който се появил през тази нощ в двора на първосвещеника Каяфа, се отрекъл от Исус, че тълпата викала „разпъни го“, че учениците му не присъствали на екзекуцията, защото избягали от града, и че дори след смъртта му да приберат неговото тяло дошли жени.

Очевидно е, че тези два реда свидетелства са несъвместими помежду си.

От времето на деиста Волтер, за когото било важно да представи Исус като проповедник на мира, доброто и любовта в противовес на основаната от него църква, библеистиката признала по подразбиране за недостоверен първия ред от свидетелства: за могъществото на оглавяването от Исус движение. За тази библеистика Исус не е водил в никаква пустиня множество от хора; никой не го е провъзгласявал за цар, в Ерусалим е влязъл незабелязан от никого, а погромът в Храма се е ограничил с обръщането на няколко маси.

Така се оказало, че Исус е проповядвал учение за мир, прошка и любов, иначе казано – именно това учение, от което се нуждаели отчаяно окупационните римски власти в ксенофобския, готов да избухне като барут, Ерусалим. Въпреки това той бил незаслужено оклеветен и разпънат, но после неговото учение, като малко ручейче, постепенно набирало сила, разливало се, докато не се превърнало в огромна река, напояваща целия свят.

Така че всичките свидетелства на евангелистите за могъществото на движението, оглавявано от Исус, се приемали по подразбиране за поетически преувеличения или, по-просто казано, за лъжа.

Но не е трудно да се види, че двата реда свидетелства – и за могъществото на сектата, и за самотата на Исус в момента на ареста, съда и екзекуцията – се съгласуват превъзходно, ако предположим, че евангелистите са пропуснали само един детайл, а именно – разказа за поражението на Месията.

Ако приемем, че Исус е влязъл като цар в Ерусалим и е завзел Храма, а след това е бил разбит и е избягал, между твърдението, че е встъпил в града под викове „Осанна“, и последвалата самота по време на съда и екзекуцията няма никакво противоречие. Самотата на претърпелия поражение метежник е най-обикновено нещо в световната история. Когато съдели Исус, неговите привърженици или лежали убити, или се носели с всичко сила към Галилея.

Не е трудно да се види, че подобна интерпретация на събитията поставя под съмнение основния, системообразуващия мит на съвременното християнство. Главното твърдение на християнството се състои в това, че Исус е бил невинен и се е принесъл в жертва за нашите грехове. Със смъртта си той изкупил първородния грях на човечеството.

Но войнственият характер на проповедите на Исус – и още повече опитът за въстание, в каквото и да се състоял – не оставят от този мит камък върху камък. През последните два века са написани не малко литературни произведения, изследващи сложните мотиви на сложния и комплексен персонаж на име Понтий Пилат, който приел очевидно неправосъдно решение, като осъдил на смърт невинен човек.

Но в общи линии мотивите били прости.

Пилат осъдил на смърт Исус долу-горе по същите причини, по които САЩ ликвидираха бин Ладен.

(Следва)