ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Съществуващите в Русия училища Лев Толстой наричал „учреждения за мъчене на децата“, а в замяна предлагал да се създадат нови – без учебна програма, домашни и бой.
Лев Толстой казвал за училището, че е най-светлият период в живота му. „То не е нещо от първостепенна важност, а е най-важното нещо на света, защото всичко, което желаем, може да се осъществи само в следващите поколения“ – твърдял великият писател. Въпреки тези ласкави отзиви за училищното образовани Толстой искал да премахне системата на училищно обучение, която се оформила в Русия по това време. Педагогическите изследвания увлекли Толстой през 1859 година, когато бил вече признат писател.
Пътувайки по европейските страни, Толстой намерил недостатъци и в техните образователни системи. По-специално, като се запознал с немското училище – пред него всички по това време се прекланяли - и поговорил с учителите, той записал в своя дневник: „Бях в едно училище. Ужасно. Молитва за монарха, побои. Всичко наизуст. Наплашени, осакатени деца“. Писателят посещавал различни учебни заведения във всички страни, в които ходел, но нито един модел за работа с децата не оправдал напълно неговите очаквания. Затова, като се върнал в родината си, Толстой решил да създаде свое училище в Ясна поляна.
„Когато влизам в училището и виждам тази тълпа окъсани, мръсни, мършави деца с техните светли очи и така често ангелски изражения, ме обхваща тревога, ужас, като този, който бих изпитал при вида на потъващи във водата хора. И тук потъва най-скъпото, а именно тази духовност, която така очевидно те поразява в децата. Аз искам образование за народа, за да бъдат спасени потъващите Пушкиновци и Ломоносовци. А те са множество във всяко училище“ – пише Толстой, планирайки да промени не само живота на децата в Ясна поляна, но и своя.
Писателят се отказал напълно от модела на авторитарното училище: в своето учебно заведение той отменил строгия график – децата можели да идват по всяко време, а можели и безнаказано да не влизат в час. Там не се преподавали конкретни предмети, главната задача на учителя била да заинтересува децата и да ги въвлече в общ разговор. Лев Толстой също преподавал заедно с няколко учители от близките му познати.
Домашни, оценки и наказания в училището на Лев Толстой нямало. Всички занятия се редували с разходки, гимнастика и игри, в които често участвал и Толстой. В неговото училище учителят бил не просто човек, който дава знания, но в същото време и пример за подражание.
„Не зная нито едно действие за възпитание на децата, което да не включва себевъзпитанието. Как да обличаш, как да храниш, как да ги слагаш да спят, как да учиш децата? Също като себе си. Ако бащата и майката се обличат, хранят се, спят умерено и работят, и се учат, децата ще правят същото“ – посочва в едно свое съчинение Толстой.
Децата, на свой ред, въпреки липсата на всякакви задължения, ходели с удоволствие в училището на Толстой. „В училището беше весело, занимавахме се с удоволствие. Но с още по-голямо удоволствие, отколкото ние, се занимаваше с нас Лев Николаевич. Занимаваше се толкова усърдно, че често оставаше без закуска“ – спомня си Василий Морозов, един от учениците.
В своето училище писателят разделил учебния ден на две части: сутринта децата се занимавали с преподавател, а след обяд имало творчески занятия – някой пеел, някой рисувал, някои правели фигурки или четели на глас. Децата сядали така, както си поискат, никой не им давал указания. Обучението в училището на Толстой съответствало напълно на принципа, който той формулирал: „Критерият на педагогиката е само един – свобода“.
„Благодаря, деца, че идвате при мене. Радвам се, че се учите добре. Но, моля ви, не палувайте. Защото има такива, които не слушат и само палуват. А това, което ви говоря, ще ви бъде нужно. Ще си спомните, когато мене ме няма, че старецът ви е говорил добри неща“ – с тези думи се обърнал някога към учениците в училището си Лев Толстой.
Между другото, училището на Толстой не просъществувало дълго – само година и половина. В негово отсъствие то било обискирано от жандарми, които не можели да се примирят с това, че преподаването там не се води по държавната система и затова разпоредили учреждението да бъде закрито. Но Толстой не изоставил педагогиката: след експеримента с училището започнал да издава от 1962 година педагогическото списание „Ясна поляна“. Той станал основен сътрудник на своето издание. Част от страниците на списанието били заети от теоретичните статии на писателя, част – от разкази и малки произведения. Така например именно в „Ясна поляна“ Толстой публикувал голяма си статия „Възпитание и образование“.
В нея писателят демонстрира своята неприязън към принудителното възпитание и казва, че „бюрократично натрапваният елемент е направил училището деспотично“. Толстой не щади никого – нито народните училища, нито университетите. Според него във всичките тези заведения се занимават с „възпитание“, а не с „образование“: иначе казано – стремят се да откъснат децата от тяхната среда и да ги възпитават така, „че да не приличат на своите родители“. „Възпитанието като умишлено формиране на хората по известни образци е неплодотворно, незаконно и невъзможно. Права за възпитание няма“ – пише в своята статия Толстой.
Скоро на Толстой се наложило да прекрати издаването на списанието – 20-ят брой на „Ясна поляна“ бил последен. Изданието отново предизвикало гнева на властите: те го сметнали за „подкопаващо всичките основни правила на религията и нравствеността“. Лев Николаевич имал вече свои деца, освен това започнал да пише „Война и мир“. Затова педагогическите увлечения трябвало да бъдат изместени на втори план.
Между другото, някои изследователи твърдят, че и в произведенията на Толстой могат да се намерят препратки към това каква би искал да види родната образователна система. Така например във „Война и мир“ три семейства – Ростови, Болконски и Курагини – практикуват различни модели за възпитание на децата: именно Ростови, отглеждани от родителите си в атмосфера на любов и взаимно разбиране, стават любими герои на Толстой.
Занимавайки се години наред с изследване на това как трябва да бъдат обучавани децата, писателят се отнася към понятието „педагогика“ с предубеждение: „Педагогиката е наука за това по какъв начин, живеейки лошо, можеш да влияеш добре на децата, същото като при нашата медицина – как, като живееш противно на законите на природата, можеш да бъде все пак здрав. Хитри и кухи науки, които никога не постигат целта си“ – отбелязва Толстой в писмо до своя приятел Сергей Софонов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.