НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1966 ГОДИНА – ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА – ПЕЙТЪН РАУС

Пейтън Раус (Peyton Rous)

5 октомври 1879 г. – 16 февруари 1970 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Чарлз Хъгинс)

(За откриването на вируси, индуциращи тумори.)

Американският патолог Франсис Пейтън Раус е роден в Балтимор (щат Мериленд) в семействто на Чарлз Раус, прекупвач на зърно, и Франсис Андерсън (Ууд) Раус, дъщеря на съдия от Тексас. В семейството има три деца; Раус е най-голямото дете и е единствен син. Когато е на единадесет години, баща му умира, като оставя на семейството доста умерени средства. Раус завършва безплатното държавно училище в Балтимор. Желанието му да учи в колеж успява да се осъществи една тогава, когато получава стипендия от университета „Джон Хопкинс“. През 1900 г. Раус става бакалавър и постъпва в медицинското училище към университета.

На втората година от обучението си в медицинското училище Раус заболява от туберкулоза. За да се лекува, заминава за Тексас, където неговият чичо му намира работа в ранчо близо до град Куана, разположен на север от Абълийн, на границата с Оклахома. Макар че Раус не е човек с атлетическо телосложение, работата като каубой му харесва. Благодарение на нея по времето, когато се връща в университета „Джон Хопкинс“, той вече е разбрал истината, че необразованият човек може да бъде също толкова благороден и привлекателен, колкото и този, който е учил много.

През 1905 г. Раус получава медицинска диплома и започва да работи като интернист в университета „Джон Хопкинс“. Но заниманията с практическа медицина не го удовлетворяват и той приема предложението да стане асистент по патология в Мичиганския университет. През 1907 г. е в Дрезден (Германия), където учи патологична анатомия. След като се завръща в САЩ, получава възможността да работи под ръководството на Саймън Флекснър в Института за медицински изследвания „Рокфелер“ (днес – университета „Рокфелер“). Първоначално изследва лимфоцитите – клетки, специализиращи се да образуват антитела срещу вирусите и други чужди агенти. В института „Рокфелер“ Раус се придвижва бързо по служебната стълба и през 1920 г. става там щатен преподавател.

През 1909 г. един фермер показва на Раус кокошка от породата плимутрок с тумор в областта на гръдния кош. Раус прави биопсия на тумора, проучва получената тъкан под микроскоп и открива вретеноклетъчна саркома – злокачествен тумор, образуван от съединителна тъкан и типични за саркомите дегенерирали клетки във вид на вретено. Раус стрива раковата тъкан, получава безклетъчни екстракти във физиологичен разтвор и ги инжектира на други кокошки от същата порода. При една от тях също се развива саркома. По-нататък с помощта на сходни методики Раус постига предаване на тумори на кокошки от няколко поколения. След две години в статия, публикувана в „Списание за експериментална медицина“ („Journal of Experimental Medicine“), той пише: „Новообразуванията са същите като истинските тумори и затова тяхното предаване с бактериологични филтрати има важно значение“.

Предаването на тумори при кокошките с помощта на биологични екстракти (екстракти на ракови тъкани, от които с метода на филтрацията са отстранени клетките) позволява да се предположи, че причината за туморите е вирус. Този факт обаче не е съвсем нов, защото няколко години по-рано двама датски учени успяват да предадат с помощта на безклетъчни филтрати птича левкемия. Но понеже се смята, че левкемиите не са ракови заболявания, това съобщение не привлича особено внимание. Освен това по това време за причините и развитието на рака господстват теориите на немската патологоанатомична школа, оглавявана от Рудолф Вирхов. Той и неговите сътрудници се противопоставят успешно на привържениците на теорията за инфекциозния произход на рака, начело на които стои Роберт Кох. Ето защо предположението на Раус, че експерименталната саркома при кокошките се предизвиква от вирус, не намира в продължение на две десетилетия никакъв отклик. Едва след много години този тумор започва да се нарича саркома на Раус, а хипотетичния фактор, водещ до неговото развитие – вирус на саркомата на Раус. Едва през 30-не години хипотезата на Раус е потвърдена, а през 40-те години вирусът на саркомата на Раус е открит с помощта на електронните микроскопи.

През първите две години от работата му в института „Рокфелер“ Раус открива със своите сътрудници още два експериментални тумора при птиците, предизвикани от безклетъчни филтрати. През 1914 г. Раус изказва предположение, според което трите експериментални тумора принадлежат „към нова група заболявания, причиняващи при птиците различни тумори“. Освен това той се опитва да открие с колегите си условията, подпомагащи и препятстващи нарастването на експерименталните тумори, а също така да намери приликите и разказите между тези тумори и „естествените“ тумори при млекопитаещите.

Започналата Първа световна война заставят Раус и неговия колега Дж. Търнър да се заемат с разработка на методи за запазване на кръвта. Скоро те създават разтвор, включващ киселина, цитрат и декстроза. В този разтвор, наречен разтвор ACD (от думите: acid, citrate, dextrose – киселина, цитрат, декстроза), червените кръвни клетки се запазват от три до четири седмици и през цялото това време кръвта е годна за преливане. Разтворът ACD се използва със същата цели и до днес.

От 1918 г. Раус е член в продължение на осем години на Националния изследователски съвет, работейки като вицепрезидент на медицинския отдел и на изпълнителния комитет. Скоро след края на Първата световна война той и неговите колеги разработват нов метод за разделяне на клетките с помощта на трипсин – фермент, продуциран от панкреаса и хидролизиращ протеините.

В началото на 20-те години Раус проучва физиологичните функции на черния дроб и на жлъчния мехур. Заедно със своите сътрудници той открива, че дори при запушване на две трети от жлъчните канали не настъпва съществено задържане на жлъчните пигменти. Освен това те доказват, че жлъчката се реабсорбира (всмуква се обратно) в червата и постъпва отново в черния дроб по специална система от съдове. Учените доказват също така, че в жлъчния мехур настъпва всмукване на вода и концентриране на жлъчка, и това се превръща във физиологична основа за клинични проби, установяващи наличие на камъни в жлъчката. Освен това те откриват, че билирубинът (жлъчен пигмент) се образува в резултат от разпадане на хемоглобина и че натрупването на билирубин в кръвта води до жълтеница.

В началото на 30-те години Раус и неговите сътрудници започват да изследват експериментално рака, проучвайки злокачественото преобразуване на папиломите (доброкачествени тумори) при зайците и туморите на плъховете и мишките. Те откриват, че нарастването и преобразуването на тези тумори са свързани с взаимодействието между онкогенен агент – при техните опити се използва катран – и някои фактори на околната среда.

През 1942 г. Раус предлага три хипотези, засягащи механизмите за образуване на тумори. Според първата организмът може да бъде заразен с вируси още по време на вътрешноутробното развитие или в младежка възраст, и, както казва Раус, „в повечето случаи вирусите изобщо не се проявяват. Но ако върху клетките, инфектирани от вируса, въздейства провокиращ фактор, може да започне процес на преобразуване на клетките и нарастване на тумор“. Според втората хипотеза туморите, които на пръв поглед се образуват самопроизволно, могат да са предизвикани от химически канцерогенни вещества. Накрая третата хипотеза се състои в това, че „дремещи“ вируси и химически канцерогени могат да си взаимодействат, като може би също предизвикват появата на тумори.

През 1915 г. Раус се жени за Марион Екфорд Декей. Семейството има три дъщери. След края на Първата световна война съпрузите купуват дом в Уест Корнуол (щат Кънектикът), където Раус си почива през лятото, занимавайки се с рибарство и градинарство. Ренато Дулбеко пише за Раус като за „човек, изцяло предан на своето дело, учен с широки възгледи, силен, добър и с добро чувство за хумор“.

Раус е удостоен с много награди, сред които наградата Уолкър на лондонския Кралски колеж на хирурзите (1941 г.), медала Джеси Сивънсън-Коваленко на Националната академия на науките (1954 г.), наградата Ласкер на Американската асоциация по здравеопазването (1958 г.), националния медал „За научни постижения“ на Националния научен фонд (1966 г.) и медала Кливлънд на Американското онкологично дружество (1966 г.).

Раус е член на Датската кралска академия на науките, на Американската асоциация за съдействие на развитието на науката, на института „Вайцман“ в Израел, на Националната академия на науките на САЩ, на Асоциацията на американските лекари, на Американското дружество по експериментална патология, на Американското философско дружество и на Американската научноизследователска онкологична асоциация.

Превод от руски: Павел Б. Николов