ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС – СЪДЪТ НА ПИЛАТ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪДЪТ НА ПИЛАТ

И така, след нощното спешно заседание на Синедриона и второто – на сутринта – Исус е отведен при Пилат.

Разпитът на Исус от Пилат не прилича изобщо на съда на Синедриона. Пилат най-напред го пита фронтално: „Ти ли си Юдейският цар?“ На въпроса Исус отговаря уклончиво: „Ти го каза“ (Марк, 15:2).

Въпросът на Пилат е именно този въпрос, който трябва да бъде отправен към лидер на неуспешен метеж. Римският префект не се интересува нито от възкръсването на мъртвите, нито от тънките теологични подробности за Двете власти на Небето. „Ти ли си Юдейският цар?“

Тук трябва да кажем, че да се обявиш за владетел на Юдея без съгласието на римляните било вече преднамерено въстание, независимо от степента на успеха на операцията, и де юре, и де факто.

„Това било според Lex Julia maiestatis, приет първо от Цезар през 46 г. пр. н. е. и повторно от Август през 8 г. пр. н. е., тежко престъпление, известно като crimen laesae maiestatis, иначе казано – престъпление, което накърнява величието на императора“ [1].

Започват да обвиняват Исус „за много неща“ (Марк, 15:3). Ние отново бихме дали всичко, за да чуем тези обвинения. Но Марк отново не казва нито дума от тях. Той само съобщава, че Исус мълчи.

„Пилат пак го попита: „Нищо ли няма да отговориш? Не виждаш ли в колко много неща те обвиняват?“ Но Исус продължи да мълчи и това удивляваше Пилат“ (Марк, 15:4–5).

Досега Марк ни служеше за доста верен, макар и пристрастен източник.

Като ловък адвокат той не цитира думите на тези, които обвиняват лъжливо Исус „за много неща“, но споменава за тяхното съществуване: верен признак, че Марк се ръководи от някакъв авторитетен източник. Ние даже можем да предположим, че този източник е бил писмен и не много благоприятен за Исус, защото в устното предание тези „много“ обвинения просто щяха да се изгубят.

Той даже ни съобщава поразително верни детайли: за спешния нощен съд и за Синедриона, който се е събрал по време на Пасхата в дома на първосвещеника. Тези детайли трябва да признаем за верни, защото са много неизгодни за Марк: ако той си измисляше, нищо не би му попречило да каже, че Исус е съден през деня и в Храма.

Но този път Марк се приближава до една много важна сцена. Той има неоспоримия факт, че Исус е бил разпънат, а разпъването било чисто римска екзекуция и на разпъване го осъдил римският прокуратор Понтий Пилат.

И ето че Марк, който много иска да представи римските власти в добра светлина, прави невероятен завой: той съобщава, че независимо от това, че Исус е обвинен в crimen laesae maiestatis и че не може да възрази на нито едно от обвиненията, всемогъщият римски прокуратор е поискал да го пусне! От тържественото влизане на Месията в Ерусалим и от организирания от него погром в Храма Пилат по някакъв начин достигнал до извода, че Исус е съвсем невинен и че „първосвещениците са го предали от завист“ (Марк, 15:10).

У Матей, който пише след едно поколение, нещата стигат по-далече: Пилат моли юдеите да пусне Исус и като получава отказ, си измива ръцете с думите „не съм виновен за кръвта на Този Праведник“. В отговор юдеите викат: „Нека кръвта му тежи на нас и на нашите деца“ (Матей, 27:24–25).

У Лука Пилат казва вече три пъти: „Не намирам никаква вина в този човек“ (Лука, 23:4).

А в Евангелието от Йоан, написано през 90-те години, с Пилат се случва чудна метаморфоза: той защитава с всички сили Исус от злобните евреи. Римският префект даже заявява, че Исус е техният цар, на което евреите, прекомерно удивени от тази постановка на въпроса в устата на официално длъжностно лице, отговарят: „Ние нямаме друг цар освен цезаря“ (Йоан, 19:15).

Но и Йоан не е пределът! По-нататък образът на Пилат ще претърпи още по-главозамайваща метаморфоза: в множество апокрифи Пилат заедно с жена си приема християнството, среша се с възкръсналия Исус и докладва на императора за срещите си с Авраам и Исаак, възкръснали при смъртта на Исус.

Дългата редица от тези фантастични трансформации се увенчава от раздиращата душата по силата си апокрифна кореспонденция на Пилат, Тиберий и цар Ирод, които се надпреварват да преразказват християнските догми и искат да бъдат предадени на смърт гонителите на Христос. „И Царството ще отиде при езичниците, защото ние, Избраният народ, се гаврихме с Праведника“ – ще свидетелства лично Ирод в писмо до Понтий Пилат. Срещу личните писма, знаете ли, не може да се възразява: сам си е признал!

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Haim Cohn. Указ. соч., p. 171.