КАКВО БИЛО ДА УЧИШ ПРЕЗ ВИКТОРИАНСКАТА ЕПОХА?

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Сто души в клас, пясък вместо хартия, „шапка на глупака“ и пръчка по голите ходила.

Училищното обучение в Британия станало задължително едва през последната третина на 19 век. Преди това да изпратят детето си на училище можели само състоятелните хора и то ако сметнели това за необходимо. Обучението на децата от осигурените семейства ставало основно у дома, а след началните познания момчетата отивали на 10-12 години в престижни учебни заведения като „Итън“, а момичетата продължавали да се занимават с преподаватели и гуверньори в домашна обстановка. Най-голяма съпротива новият закон за образованието срещнал от страна на бедните слоеве на населението, които разчитали на помощта на децата за осигуряване на семейството. Често на съвсем малките момчета им се налагало да работят заедно с възрастните – това бил единственият начин да се изхранят.

Наказания във викторианско училище

Обучението през Викторианската епоха се концентрирало около три дисциплини: писане, четене и аритметика. Тази база трябвало да усвоят всички без изключение. В по-богатите училища, където родителите си плащали, преподавали също така съвременни езици, научни дисциплини и латински език. От научните дисциплини присъствали историята и географията. Имало и уроци, приличащи донякъде на класно упражнение, когато пред децата на чина поставяли различни неща (например картина или камък, или листо) и им предлагали да направят описание, да разсъждават за формата и характерните белези. Това също се отнасяло към „науката“.

За извънредно важни се смятали уроците по физическа култура. Всички ученици се събирали в училищния двор и правели упражнения, сред които бягане, ходене, гимнастика и даже вдигане на тежести. При това никой не се обличал в специален спортен екип – заниманията протичали с обичайното училищно облекло.

Момчета по време на урок

Момичетата и момчетата учели по правило разделно. И дори да се срещали по време на отделни часове, не седели никога заедно. Имало и специални предмети: момчетата учели дърводелство или някой друг полезен занаят, а момичетата трябвало да се научат да домакинстват и да готвят.

Класовете били често много големи, особено в сравнение със съвременните. Броят на учениците можел да достигне до 80-100 души в един клас, особено в големите градове. Децата седели на дървени чинове и на дървени пейки. Подобни конструкции обикновено се прикрепяли с болтове към пода. Стените на класните стаи по правило не се украсявали с нищо, никакви портрети на известни личности, картини или ученически рисунки. Учителите гледали да подреждат учениците по принципа „ниските отпред, високите отзад“, така че всички да виждат добре дъската. За да не се отвличат учениците по време на уроците, прозорците на класните стаи се разполагали високо и през тях седналите на чина не можели да гледат. Понякога между класните стаи нямало преграда, за такава служела обикновена завеса. Това пречело на обучението и концентрирането – шумът от съседната класна стая се чувал много добре.

В обществените училища учениците не пишели на хартия, а на специални табели, подобни на умалени копия на черната дъска. Вместо перо се използвали заострени парчета дърво, с които „драскали“ по повърхността. След написването гравировките се изтривали и табелите се използвали многократно, но старите драсканици все едно се виждали. На най-малките ученици не давали даже и табели – първите си букви те изписвали с пръчка върху пясък, който учителите насипвали в специални форми. Същевременно по-големите деца получавали в определен момент достъп до книжни тетрадки. Всяка сутрин им давали определено количество мастило и перо.

Дисциплина, дисциплина и още един път дисциплина – най-важното понятие за викторианския ученик. Всяко провинение се наказвало. Към „нарушенията“ се отнасяли: грубостта, напускането на класната стая без разрешение, мързел, лъжа и бягство от час. Най-разпространеното наказание било удар с тънка пръчка. Този „инструмент“ се правел обикновено от бреза. Много тънка и здрава пръчка. В някои училища вместо пръча се използвал кожен камшик. Броят на ударите се регламентирал в зависимост от „тежестта“ на провинението и се записвал в специален дневник срещу името на ученика. Обикновено биели по дланите, момчетата можело също така да бъдат наложени по задните части, а момичетата – по голите нозе.

Момичета в час по шиене

Като алтернативно наказание за тези, които не усвояват материала и изостават в обучението, измислили така наречената „шапка на глупака“. Слагали я на главата на ученика и го карали да ходи с нея целия ден. Понякога вместо шапка просто прикрепяли към дрехата на ученика листче с надпис „глупак“. Според викторианските учители така можело да се подтикне учениците да работят по-добре, за да не се срамуват по-нататък пред другарите си. Имало и други наказания, по-малко жестоки, но изтощаващи – провинилият се ученик трябвало да препише едно и също изречение сто пъти без нито една грешка. Ако сгреши – всичко отново.

"Шапката на глупака"

Редът, наложен в училищата през Викторианския период, се характеризирал със своята суровост. Всяко провинение са наказвало жестоко. С децата изобщо не се церемонили чак до края на 20 век. Докато детето се намирало на територията на учебното заведение, грижата за него се падала изцяло на учителя, при което той получавал легалното позволение да наказва. Тази формалност се вмествала в закона и се наричала „с правото на родител“. С други думи, ученикът можел да бъде подложен на физически наказания без съгласието на родителя (и разбира се, на детето). Подобна практика била разрешена в Британия почти през целия 20 век. Официално да се използват физически наказания в обществените училища било забранено през 1986 година.