ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС – СИЛОАМСКАТА КУЛА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СИЛОАМСКАТА КУЛА

Загадъчният епизод с Исус бар Авва не е последното указание за въстанието, вдигнато по това време в Ерусалим.

Друго такова указание ни дава Лука. Той разказва как някои хора, като дошли при Исус, му разказали „за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им“ (Лука, 13:1). Отговорът на Исус бил еднозначен: „Ако не се покаете, всички вие ще умрете по същия начин“.

„Нима мислите, че тези хора са пострадали така, защото са били по-грешни от всички останали галилейци? Не, не са били. Но казвам ви: ако не се покаете, всички вие ще умрете по същия начин“ (Лука, 13:2–3) – казва Исус.

Този епизод е поставен от Лука в самото начало на текста и като че ли няма отношение към влизането на Исус в Ерусалим. Но това няма решаващо значение: Лука и Матей често подреждат известните им изречения на Исус в произволен ред, особено когато става въпрос за ключови изказвания, които трябва да бъдат извадени от контекста на предизвикалите ги събития.

Проблемът се състои в това, че Пилат е можел да смеси „кръвта на галилейците с жертвите им“ само на едно място: в Храма. На никое друго място юдеите нямали право да принасят месни жертви. И това можело да стане само по време Пасхата. В никакво друго време много галилейци просто не можели да се съберат в Храма.

Иначе казано, войската на Пилат нахлула в Храма по време на Пасхата и започнала да коли хората. Това, както разбирате, не е шега. Аналогично клане, осъществено преди четиридесет години от Архелай, син на Ирод, било прието за тежко прегрешение и било една от обвинителните точки, предявени срещу него пред лицето на император Октавиан Август [1].

Трудно е да си представим, че Йосиф Флавий, който разказва много подробно да управлението на нелюбимия му Пилат, би замълчал за подобна постъпка. При това става въпрос не просто за поклонници, а за галилейци.

Думата „галилейци“ се употребявала по това време в Юдея двояко. Тя означавала не само хора от Галилея, но и привърженици на определена религиозна сена, същото, която Йосиф нарича „четвърта секта“ и към която принадлежали и Юда, и Исус Галилееца. За сектата на галилейците ни съобщава Хегезип.

Галилейци наричал християните Юлиан Отстъпник.

Трудно е да си представим, че войниците на Пилат са искали от поклонниците в разгара на клането паспорти с печат за местоживеене. Под избиване на галилейци в Храма по време на пасхалното жертвоприношение очевидно се има предвид избиване на превзели храма сектанти. Но ние отново не знаем нищо за подобно превземане на Храма, ако не предположим, че от нашите източници са изчезнали сведенията за превземането, осъществено от Исус Галилееца.

Исус не се задоволява с това, че обяснява смъртта на убитите в храма галилейци с недостатъчната вяра на покойниците. Той продължава: „Ами онези осемнадесет души, които загинали, когато Силоамската кула паднала върху тях? Да не мислите, че са били по-грешни от всички останали жители в Ерусалим? Не, не са били. Но казвам ви: ако не се покаете, всички вие ще умрете по същия начин“ (Лука, 13:4–5).

Силоамската кула се намирала на юг от Храма и господствала над силоамския водопровод, по който провикнали в Ерусалим войските на Давид (2 Царе, 5:7). Силоамската кула заедно с Антониевата кула била част от системата доминиращи над града укрепления.

Ако някой можел да загине при падането на Силоамската кула, това била намиращата се в нея правителствена стража. За ревностните юдеи подобно събитие можело да бъде само повод за радост. Падането на кулата с храмовата стража, или с китим, било за тях такова повдигащо духа събитие като падането на Кулите близнаци за арабския свят.

Нашият проблем се състои в това, че падането на Силоамската кула – също като клането на галилейците в храма – не било обичайно събитие. Добре охраняваните инженерни съоръжения, служещи за укрепления на римския гарнизон във враждебния град, не падат от само себе си. Те могат да паднат или пи време на земетресение, или по време на щурм.

Иначе казано, Силоамската кула можела да рухне върху галилейците по една причина: ако гореспоменатите галилейци са я превзели, като Масада, и са се укрепили в нея, а римляните са я подкопали или са я сринали по време на щурм. В същото време, когато други римляни смесвали в Храма „кръвта на галилейците с техните жертви“.

И така, изявлението на Исус за Силоамската кула и избиването от Пилат на галилейците в храма ни карат да предположим, че по време на управлението на Понтий Пилат в Ерусалим са станали сериозни безредици, свързани с опит да се превземат поне две ключови укрепления: Храма и Силоамската кула. По някаква причина тези две важни за историята на Понтий Пилат събития не са влезли в „Юдейската война“ на Йосиф Флавий – или са били извадени от нея.

Но още по-показателна от кървавия неуспех на тези безредици е реакцията на Исус спрямо тях. Исус твърди, че тези, които са загинали, не са вярвали достатъчно

Този отговор имал дълбоки корени в еврейската култура. Именно с недостатъчна вяра в Господ обясняват падането на Първия храм Еремия и Езекиил: „Господ, Бог наш, ни е определил да загинем и ни дава да пием вода с жлъчка, задето сме грешили пред Господа“ (Еремия, 8:14).

Именно с недостатъчна вяра в Господ обяснява 2-ра книга Макавеи гибелта на привържениците на Юда Макавей в битката. На тях им били обещани безсмъртие и възкресение, но те изгубили сражението и загинали, а когато другарите им претърсили в недоумение техните тела, станало ясно, че тези, които са загинали, имали в себе си езически амулети! (2 Макавеи, 12:40)

И накрая именно с прегрешения пред Господ обяснява авторът на „Псалми“ превземането на Ерусалим от войските на Помпей.

Отговорът на Исус е типичен отговор на юдейски фанатик, обещал на вярващите неуязвимост в боя. Но те загинали? Значи не са вярвали достатъчно.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 17, 9, 5.