ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС – ИСУС БАР АВВА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

ИСУС БАР АВВА

Ще кажем направо – сцената със съда над Исус в този вид, в който ни я описва Марк, да не говорим за Лука или Йоан – е невероятна.

Марк твърди, че евреите от фтонос, тоест от завист – обърнете внимание колко е близо това до понятието ревност – искали екзекутирането на Исус (Марк, 15:10). А римският прокуратор се опитвал да го помилва

Това твърдение на Марк стои в шорт листата на номинациите за Най-голямата лъжа в историята на човечеството.

Дори Исус да не беше превземал Храма, дори да не беше влязъл, съпроводен от народно ликуване, в Ерусалим, дари да не беше заловен, сломен и объркан, криещ се в Гетсиманската градина след поражението, дори ако неговото въстание, както предполага Реймарус, не е успяло защото просто Исус е надценил силите си и вместо силен взрив се е чул лек пукот – даже при всичките тези условия римският префект, пристигнал спешно начело на своите войски в Ерусалим, за да потуши въстанието, при никакъв случай не е можел да пусне неговия главатар.

Да се признаеш за Месия и Цар на Юдея само по определение било акт на метеж и дори този метеж да имал незначителни резултати, незначителността на резултатите не извинявало противозаконността на намеренията. Римският префект по времето на Тиберий можел да пусне човек, претендиращ за статута цар на Юдея, точно толкова, колкото следовател от НКВД през 1937 година е можел да пусне човек, който е обявил, че е „цар на Русия“ и че не признава властта на незаконните болшевики.

Но Марк не се задоволява с това, че ни разказва тази невероятна история. Той прибавя към нея още една.

Според Марк римляните имали обичай да пускат на свобода в навечерието на Пасхата един затворник. Понтий Пилат решава да използва тази вратичка, за да запази живота на Исус, и го извежда пред хората. Той предлага на тълпата да пусне или него, или Варава, разбойник, затворен заедно с тези, които „по време на бунта извършили убийство“ (Марк, 15:7).

„Искате ли да ви пусна Юдейския цар?“ – пита Пилат. Хората обаче започват за викат: „Разпъни го“. „Какво зло ви е сторил?“ – пита Пилат. В отговор се носи оглушителен рев: „Разпъни го“.

„Тогава Пилат, като искаше да угоди на множеството, им пусна Варава, а Иисус би и Го предаде на разпятие“ (Марк, 15:15).

Обичай да се пуска по искане на юдейската тълпа затворник, осъден на смърт, не е известен на никого освен на евангелистите, които се нуждаят от него, за да представят римляните в положителна светлина. Той противоречи на логиката, на здравия смисъл и на основните правила на римската държавност. Трудно е да си представим какъв дявол е подсторил римляните, та в гъмжащата от фанатици и мразеща ги провинция да се откажат от правото си да прилагат насилие там, където било най-нужно.

Пилат не един път си имал работа с юдейската тълпа: отначало в историята със сигнумите, а след това в историята с водопровода. И ето че този римски префект, който заповядал да бъде избита мирната (според Флавий) тълпа, протестираща срещу водопровода, неочаквано ѝ се покорява, когато тя вика да бъде пуснат затворникът.

И какъв бил този затворник?

Метежник.

За това свидетелства самият Марк. Човекът се казвал Варава и той и неговите другари „по време на бунта извършили убийство“ (Марк, 15:7). Метежът и убийството били скорошни: хората, осъдени на смърт в Рим, не чакали изпълнението на смъртната присъда по двадесет години.

И така, според Марк, Пилат осъдил по едно и също време двама души. Единият от тях бил метежник и терорист, който по времето на метежа извършил убийство. Пилат, по молба на юдейската тълпа, го пуснал. Другият бил мирен проповедник на доброто и любовта - Исус Христос. Пилат, по молба на юдейската тълпа, го разпънал.

Самуел Брендън, когото често цитираме тук, предполага, че въстанието на Варава не случайно съвпаднало с времето, когато Исус бил в града. Той смята, че Варава е бил зилот, който се опитвал да завземе Горния град, докато Исус и неговите ученици се опитвали да завземат Храма. „Изобщо не е удивително, че Исус е можел да се съюзи със зилотите за подобна операция“ – отбелязва Брендън [1].

Но нещата може и да са били по-прости.

Варава не е име, а прозвище. Варава е в оригинал Бар Авва, „Бащин син“.

Как се казвал човекът с прозвището Бащин син, който вдигнал въстание в Ерусалим тогава, когато там проповядвал мирният Божи син?

Някои древни списъци са запазили името на Варава. Казвал се Исус [2].

Така че през тази съдбоносна за света Пасха в Ерусалим имало двама Исусовци: единият, Исус Бащин син, бил злобен метежник, който със своите другари „по време на метежа извършил убийство“, а другият бил мирният Исус Божи син и той не е вдигал никакво въстание, а е осъден на смърт заради злобна клевета от страна на юдеите.

Като оставим настрани това удивително, почти мистично съвпадение на метежа на Исус Бащиния син с мирната проповед на Исус Божия син, ще отбележим само едно – всеки метеж в Ерусалим започвал и завършвал в едно централно във всички отношения място – в Храма. А в Храма по това време, както знаем от Марк, до съкровищницата се намирал Исус.

Така имаме една още по-невероятна и още по-поразяваща въображението картина: докато мирният Исус Син на Бога командвал при влизането си в Ерусалим да се хванат и убият тези, „които не искат той да царства“, обръщал мирно масите на храмовите сарафи и влизал мирно с немити крака в забранените помещения – в същото това време, в същия този Храм се подвизавал някакъв друг Исус, Син на Бащата, който по време на метежа извършил убийство; но двамата Исусовци нямали никакво отношение един към друг и – по удивителен начин – първият по време на своите проповеди даже не забелязал дейността на другия.

Всеки, който е работил с устни източници на информация, познава много добре невероятната бъркотия, която възниква при опита да се разбере кой, какво и кога е направил, особено ако информацията се разпространява в средата на умствено ограничени хора.

Именно този ефект на разваления телефон използва съзнателно Марк.

Той пише за аудитория, която прекрасно знае, че персонаж с името Исус е бил разпънат на кръст по времето на Понтий Пилат. Тя знае, че този Исус „е извършил убийство по времето на метежа“. Знае, че тълпа евреи, събрала се край мястото, където протичал съдът, поискала този човек да бъде пуснат.

И Марк предприема невероятен пропаганден ход: да, това е вярно! Просто Понтий Пилат е имал през този ден цели двама Исусовци. Единият бил метежникът Исус Бащин син, когото проклетите евреи искали да бъде пуснат. Другият бил пророкът на любовта и мира Исус Божи син, когото прекрасният римски чиновник Пилат бил принуден да екзекутира единствено под натиска на проклетите юдеи.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. S. G. F. Brendon. The Trial of Jesus of Nazareth, p. 176.

2. Warren, William. «Who Changed the Text and Why? Probable, Possible, and Unlikely Explanations». The Reliability of the New Testament: Bart Ehrman and Daniel Wallace in Dialogue. Fortress Press. 2011, p. 118.