ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ – АПОКАЛИПСИСЪТ ОТ ПЕТЪР

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ; ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“; ИМПЕРАТОРСКИТЕ РЕСКРИПТИ; ТЕРТУЛИАН И ПОРФИРИЙ; АПОКАЛИПСИСИТЕ; ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

АПОКАЛИПСИСЪТ ОТ ПЕТЪР

“Откровението на Йоан“ не единственият апокалипсис, който бил известен на християните. Ние вече споменахме „фрагмента от Муратори“ – най-ранния списък на бъдещия ортодоксален канон, написан в Рим около 170 г. Освен „Откровението на Йоан“ в него се споменава като каноничен и друг Апокалипсис – „Апокалипсисът от Петър“.

„Апокалипсисът от Петър“ е текст, който ранната църква признавала за каноничен, бащите на църквата го цитират многократно, а след това по някаква причина бил изхвърлен от списъците на разрешените книги и то така основно, че сега от него има запазени само фрагменти.

Защо „Апокалипсисът от Петър“ бил разжалван и напуснал списъка на разрешените книги?

„Апокалипсисът от Петър“, за разлика от Йоановия, бил написан след Евангелие от Марк. Това можем да го кажем съвсем точно, защото той развива и тълкува една от сцените, описана от синоптиците: сцената с Преображението.

У Марк Исус се качва (или се възнася) на планината Табор, съпроводен от Йоан, Петър и Яков, и там се преобразява пред тях, както Мойсей след своето качване на планината Синай. По време на преображението Петър вижда до Исус Мойсей и Илия, което го подтиква, като тесногръд и ограничен човек, да изрече нетактичната ремарка: „Учителю, хубаво е, че сме тук. Хайде да вдигнем три шатри: една за теб, една за Моисей и една за Илия.“ (Марк, 9:5). Така Петър се проявява у Марк като пълен дебил, който по време на преображението мисли само за това как да подобри жилищното пространство.

В „Апокалипсиса от Петър“ сцената с Преображението има принципно друг характер. Там, между другото, се обяснява кои са Мойсей и Илия и защо им е хрумнало именно в този момент да навестят планината Табор.

Когато Исус се качва на планината заедно с дванадесетте апостоли, разказва „Апокалипсисът от Петър“, Петър го моли да им покаже „един от праведните ни братя, напуснали този свят, за да видим какви са им човешките подобия“ [1].

Исус изпълнява желанието на Петър и редом с него на планината се появяват двама души, но Петър няма сили да ги гледа. Защото „ликовете им грееха като слънце и одеждите им светеха така, че човешко око никога не е виждало нещо подобно“ [2].

Както виждаме, това е съществена теологична разлика. В „Апокалипсиса от Петър“ не се преобразява Исус, а Петър. Той се оказва в състояние да вижда светци и ангели. А ангелите, които вижда, не са някои други, а бивши членове на яхадата/църквата/общината на праведниците.

Те принадлежат към вечните праведни души, които от време на време надяват като одежди телата на смъртни хора. Някога те са били Мойсей и Илия, след това са се вселили в телата на членове на общината, а после по някаква причина изпаднали от списъка на живите и сега Петър е любопитен да види: точно те ли се намират на небето? Точно те ли са светци и ангели?

Любопитството му е напълно удовлетворено. Всичко е така, както учителят обещал: лицата сияят, косите им се веят и обликът им е прекрасен като облика на небесни светци и на холивудски актьори.

Петър обаче си знае своето и продължава да любопитства: добре, това са двама праведници, но ми покажи всичките. Исус отново изпълнява желанието му.

„И Господ ми показа много голямо място извън този свят, с извънредно ярка светлина, и въздухът на това място беше пронизан от слънчеви лъчи, и по земята никнеха цветя, които не увяхваха, и беше изпълнено с подправки и растения, цъфтящи прекрасно и нетленни, и даващи благословени плодове“ [3]. Обитателите на това място били облечени в одежди на сияещи ангели и Господ казал: „Това е мястото на нашите първосвещеници, на праведниците".

Отново виждаме същия мотив като в Книгата на Енох. Вярващите в Исус се преобразяват след смъртта си в ангели (ср. 1 Енох, 19:139). Те събличат земните си одежди (иначе казано – тялото), обличат ангелска плът и сияят (ср. 1 Енох, 19:137). Нещо повече, отделни избраници, като Петър, получават възможността да се преобразят и да видят оня свят, докато са още живи.

Но в това свое видение Петър вижда не само праведниците. Той вижда и грешниците, измъчвани от дяволите.

В съвременния християнски ад хората попадат заради греховете си: за убийства, подкупи, омраза към ближния. Но не такива грешници вижда Петър. В по-голямата си част персонажите в този, най-ранен в историята на християнството, ад са се озовали там, защото са обидили, оскърбили или изобщо са погледнали накриво праведниците.

Тези, които са говорили лошо за праведниците, са окачени за езиците. Ангели пържат и задушават в огнено езеро тези, които са се отвърнали от праведността. Тези, които са преследвали праведниците, се пекат в средата на огън, а вътрешностите им са разяждани от неуморими червеи. На тези, които са злословили срещу пътя на праведността, избождат с нажежено желязо очите и не малко наказание постига псевдомартусите, лъжливите мъченици, иначе казано – които може и да са умрели за Христос, но са вярвали в него неправилно. Тези мъже и жени, скърцайки със зъби, дъвчат езиците си, и огън гори отвътре нечистите им уста [4].

Една от важните съставни части на блаженствата на праведниците в „Апокалипсиса на Петър“ е наслаждението на праведниците от тези страдания. Точно такъв мотив присъства и в Книгата на Енох. При това става въпрос именно за физически страдания. Както в Книгата на Енох, така и в „Апокалипсиса от Петър“ праведниците изпитват райско наслаждение от миризмата на изгоряла плът, на изпразнени сфинктери и от страшните физически мъчения на хора, които или са злословили за Христос, или са вярвало в него, но неправилно.

Нещо повече: тези грешници не само гризат своите езици, доставяйки удоволствие на праведниците – заедно с това те си признават, че не са били прави. Страшният съд в „Апокалипсиса на Петър“ напомня грандиозен троцкистко-бухарински процес през 1937 година – в съчетание със занданите на инквизицията.

Всички грешници си признават, че не са прави. Всички искат прошка. Но прошка няма да им бъде дадена и те ден след ден, век след век, хилядолетие след хилядолетие ще се варят в огнени езера и ще ги ядат огнени червеи, а праведниците, чиито тела също ще бъдат физически възкресени и чиято плът ще бъде повърната от изялите я зверове, ще изпитват особено блаженство при вида на тези нечовешки мъки на своите гонители, хулители и еретици.

Седейки на златни тронове с небесни венци на главите, праведниците ще се наслаждават, докато гърчещите се от непоносими мъки жертви ще признават с гръмки викове дълбоката справедливост на вечните си мъки.

„И всички, които са измъчвани, ще извикат с един глас: смили се над нас, защото знаем днес какво е Божи съд… И ангелът, Владиката на Ада, ще дойде и ще ги мъчи с още по-голяма мъка, и ще им каже: „Сега се разкайвате, когато вече няма време за разкаяние и от живота не е останало нищо“. И те ще кажат: праведен е Божият съд… защото ни се въздаде според делата ни“ [5].

Както възкликва в една от своите лекции американският агностик Робърт Ингерсол [6]: „Цялата низост, цялата отмъстителност, целият егоизъм, цялата жестокост, цялата омраза, цялата мерзост, на която е способно човешкото сърце, е разцъфтяла и е дала плод в тази дума – Ад“.

Римляните вероятно биха били напълно съгласни с Ингерсол. Античната религия не предполагала нищо подобно. Поклонниците не Атина не плашели с вечни мъки поклонниците на Деметра и даже тези, които също вярват в Атина, но не така, както е правилно.

Античната култура не се славела като праведна и високоморална, но въпреки това – а може би именно затова – садистично изпитване на блаженство при вида на вечно изтръгвани човешки вътрешности не ѝ било присъщо. Точно обратното – най-великите произведения на тази култура, „Илиада“ и „Одисея“, били преизпълнени с уважение към противника. Понятията езичество, ерес и схизма, както и понятието канон, иначе казано – единствено правилни текстове и правила, в тази култура не съществували. Всички тези понятия дължим на християнския новговор. Едва ли римляните се радвали на текстовете на религиозните садисти, искрено смятащи себе си за праведници.

Но нима християните били осъдени само заради текстовете?

БЕЛЕЖКИ

1. The Apocalypse of Peter, B 5; в: The Apocryphal New Testament. — Translation and Notes by M. R. James, Oxford: Clarendon Press, 1924.

2. Пак там.

3. Пак там, B 15.

4. Пак там, B 22–29.

5. The Apocalypse of Peter, D (The Ethiopic text).

6. Robert Ingersoll. The Great Infidels, The Works of Robert G. Ingersoll, in Twelve Volumes, Volume III. The Dresden Publishing Company, p. 319.

(Следва)